Стоя сама на студената земя, всичко бе тъмно не се вижда и лъч светлина. Тъмно e, прекалено тъмно и тихо, за да виждам и чувам, замръзвам.
Усещам как тъмнината ме поглъща малко по малко, че ме кара да се затворя в себе си.
Всеки би си задал въпроса:
"Как стигнах до тук?"
Ако някой знаеше положението, в което се намирам сега, ще ме помисли за голяма глупачка заради това, което причиних на себе си.
Грешка бе да се влюбя и да обичам, но въпреки това не съжалявам нито ден, нито секунда, в която прекарах с него.
Той ме правеше щастлива и триеше всяка една сълза пролята за него, докато бяхме заедно.
Обеща ми, че ще е винаги с мен, винаги ще ме пази и никога няма да ме остави.
Какъв лъжец само. Остави ме и ме накара да плача за него много.
Може би никога няма да го видя отново и дано да стане така, че спомените ми за него да изчезнат.
Аз хем го обичам, хем го мразя. Чувствата са ми смесени, вече не знам какво е правилно да изпитвам. Объркана съм още повече и заради лекарствата за сърце, с които се предозирах, за да мога да умра.
В момента лежа в болница, защото исках да се самоубия и почти успях, ако не беше майка ми да ме спаси. Осъзнавам каква грешка направих, и че не си е струвало всичко това.
Решавам, че когато се събудя повече никога да не страдам за този човек. Искам да го мразя от дъното на душата си затова ще се опитам да го мразя.
Със сигурност се чудите какво направи този нещастник, недоразвито същество, тъпак, нищожество и още неща, с които мога да го нарека, но вие сигурно ме разбрахте.
Отговора на този въпрос е, че той ме предаде като ми изневери с моята най-добра приятелка.
Бях като гръмната, чудех се защо ми го причиниха, страдах и плаках много от това тежко предателство.
Любовта наистина може да навреди прекалено много на хората, че дори да си пожелаят собствената смърт. Тази сладка и невинна любов може да се превърне в нож с две остриета, които да разкъсат сърцето и душата ти.
- Изабел. -Чувам плътен и нежен глас, който гали ушите ми да споменава моето име.
Отварям очи и виждам само тъмнина пред себе си за няколко секунди, докато от нищото се явява малък светъл лъч, който ослепява леко очите ми.
-Кой си ти? - Питам с леко намръщени вежди заради светлината, която ме е заслепила.
Пред мен се появява човешка фигура на красиво момче със златиста коса и изумрудени очи, висок, носещ черен костюм и голям сърп.
-За мен ли си дошъл? - Питам преди той да заговори.
Какви са първите ви впечатления за тази книга? Корицата може да я разгледате по-добре на снимката по-горе. Харесва ли ви историята? Моля дайте мнения.
Много благодаря.