- Добре - каза и се отмести от пътя ми.
Влезнат вътре. Емили седеше до Раян, а той нещо и говореше. Застанах през тях.
- Раян, може ли да поговорим - казах и му кимнах с глава да се отместим по-настрани - ела и ти, Джъстин
Влезнахме в кухнята и те застанаха пред мен.
- Раян, ако искаш може Емили да остава при мен, когато имаш работа, защото видяхме че той - посочих Джъстин - явно не може да се грижи за нея.
- Добре, ако няма да те затрудни да я гледаш, към съгласен
- Чакай малко, кой се ти че да казваш дали мога да се грижа за някого или не - каза Джъстин.
Чакай малко, не стига че е виновен пък и си отваря устана, бас давам че селото не му е толкова голямо, колкото самочувствието.
- Видях ме колко добре се грижиш за Емили - казах аз на свой ред.
- А ти като си тук от вчера, много знаеш какви са тук хората и понеже знаеш много добре всичко си отваряш устата и съдии другите
Не му отговорих нищо, просто излезнах и казах на Раян да ми звъне ако искам да гледам Емили. Прибрах се вкъщи и седнах на дивана. Пуснах телевизора и почнах да превключвам каналите, така съм се отнесла и съм заспала.
Гледната точка на ...
Седях и чаках да ми донесат самолетните билети. Щях да отида и да свърша работа която трябваше да свърша много отдавна.
- Шефе всичко е тук...
- Добре, след половин час тръгваме
Дано Лондон да е готов, защото аз се връщам. Ще посетя доста стари приятели и ще взема нещо което ми принадлежи. Но тази път без милост към никого.
Съжалявам ако има грешки, не е нарочно.