Едвам вървях. Всички танцуваха и викаха. Опитвах да ги моля да се поместят, но никой не ме чуваше.
След като най - после успях да се добера до сепарето се чувствах по - изморена и от фитнеса. Седнах и издишах тежко.
Тъкмо когато седнах видях Зейн, Майк и някакво момиче да вървят към мен, говорейки си нещо. Как въобще могат да водят разговор на толкова шумно място?!
Майк седна от едната ми страна, Зейн от другата и съответното русото момиче седна до него.
- Извинявай, че се забавих. - каза Майк щом седна.
- Няма нищо. - усмихнах се.
- Ще ида да взема нещо за пиене, какво искаш? - попита Майкъл, изправяйки се отново.
- Ъм нещо без алкохол. - отговорих.
- Ще ти взема коктейл, няма много алкохол в него, спокойно. - той се засмя и тръгна, преди да му кажа, че искам да го придружа, вместо да седя тук, при Зейн и момичето, които си говореха нещо.
Може би, ако се обърна с гръб ще изглежда, че не съм с тях..
- Скай! - каза Зейн, като ме накара да се обърна отново към тях. - Това е Кендис, запознайте се.
- Скайлър! - леко се наведох, за да може тя да му чуе, и подадох ръка.
- Кенди! - усмихна се блондинката.
- Тя е, мм... - Зейн я погледна, а след това върна погледа си на мен. - нещо като секс приятели сме. - той се засмя.
Сбръчках вежди, неразбиращо. Как така? Та нали излиза с Джиджи.
Майк се върна и седна обратно.
Бе взел четири коктейла и ги бе поставил на масата.
- Наздраве! - каза Майкъл, след като всеки бе взел питието си.
Отпих от течността в чашата, която бе в зелен цвят, а на дъното бе червена.. не беше толкова силно и алколоха почти не се усещаше, наистина. И по - добре.
- Искаш ли да танцуваме? - предложи ми Майкъл.
Погледнах го, след, което леко извъртях погледа съм към Зейн и момичето му, като и двамата гледаха към мен.
Обърнах се към Майк и се усмихнах, кимайки леко с глава. Той хвана ръката ми и ме поведе към дансинга.
Не ме биваше в танците, нито в бавните, нито в бързите, но наистина давах всичко от себе си.
Неочаквано за мен се забавлявах. Беше ми приятно с Майк. Но започна да ми става малко неудобно след като пуснаха по - бавна песен. Майкъл ме погледна и се усмихна като ме придърпа внимателно към себе си.
Той постави ръце около талията ми, а аз леко несигурно поставих моите на рамената му.
Зейн се взираше в нас. Виждах го всеки път щом погледнех към него и Кендис. Това ме караше да се чувствам още по - неудобно. Не, нямаше да му позволя да ми развали настроението.
Върнах погледа си на Майк, който също се бе втренчил в мен, усмихвайки се широко.
- Скай.. - каза той и леко се приведе към мен, а погледа му се смъкна към устните ми.
Щеше да го направи.
Той щеше да ме целуне.
Не, колкото и ядосана на бях на Браян това си бе вид изневяра. В момента, в който осъзнах какво предстоеше да се случи бързо извъртях главата си.
- Ъм. Аз ще ида до тоалетната... - измрънках, надявам се достатъчно силно, за да може Майк да ме чуе, след което се отдръпнах от него и отидох до масата, взимайки чантата си.
Зейн ме следеше с поглед, а онази малка, подла усмивка отново се бе настанила на лицето му.
Отидох в тоалетната и бързо извадих телефона от чантата.
Влязох в контактите си и отидох на номера на Браян.
Въздъхнах и звъннах.
- Най - после! - възкликна Браян.
- Хей... - казах тихо.
- Не си мисли, че не се интересувам от теб! Просто прецених, че ще е по - добре, ако не ти звъня аз, а изчакам ти сама да се почувстваш готова да поговорим.
- Добре си направил. Аз... реагирах малко остро, но просто не очаквах такова нещо от теб. - казах.
- Не, аз направих глупост като не поговорих първо с теб. Извинявай, че те оставих така.
- Липсваш ми, наистина.
- Виж, обещавам ти другата седмица да дойда за няколко дни. Да, няма да мога да остана, но не искам да се караме. Когато дойда ще можем да обсъдим всичко. - каза.
Замълчах за известно време.
- Добре. Ела. Ела възможно най - скоро, моля те.
- Милата ми. Наистина не си тръгнах защото го исках, не се чувствах добре там и усещах как и отношенията помежду ни щяха да се развалят, ако остана.
- Ам.. - замлъкнах, защото една от тоалетните кабинки се отвори и от нея излезе момиче. - момент... - казах тихо на телефона.
Момичето изми ръцете си и излезе.
- Все пак съм на мнение, че първо трябваше да го обсъдим, но както и да е. Ще говорим щом дойдеш.
- Обичам те.
Въздъхнах.
- И аз теб. - отговорих му.
Вратата на тоалетната се отвори и аз ококорих очи.
Зейн.
- Ъм, трябва да затварям вече. Наистина. Чао. - казах набързо и затворих, прибирайки телефона обратно в чантата си.
- Това е женската тоалетна! Какво правиш! - казах, като започнах да бутам Зейн навън.
Той се засмя.
- Абел е тук и реших, че не е уместно любимата ми да го посрещне в тоалетната. После ще трябва да се снимаме с него, така, че ти препоръчвам да седиш по - близо до мен. Най - вероятно вече има журналисти.
Той каза и протегна напред ръката си.
Погледнах го, а след това леко колебливо хванах ръката му.
Той отново се засмя и двамата тръгнахме.
Вътре бе станало много по - шумно, а всички се бяха насъбрали около сцената, на която все още нямаше никой.
Пуснах ръката на Зейн и скръстих ръце. Кенди и Майк дойдоха към нас.
- Виж, извинявай. - каза Майк, веднага щом се приближи към нас.
- Ъм, няма нищо. - усмихнах се леко, въпреки, че вече щях да гледам на него по - малко по - различен начин, ако въобще останем и приятели.
Изведнъж всички започнаха да викат, а навсякъде стана тъмно за момент, освен на сцената, която бе осветена от един прожектор.
Настъпи тишина. Вече никой не викаше, нямаше и музика.
Това бе само за няколко секунди, разбира се.
Всичко избухна с появата на The Weeknd на сцената.
Настроението се върна. Музиката бе по - силна, имаше хиляди присветкващи светлини, от които ми се въртеше главата.
След като той приключи с първата песен, каза:
- Искам да благодаря за специалната покана, за мен е чест да присъствам в един от клубовете на семейство Хилтън, които са добри приятели на Зейн! Аплодисменти!
The Weeknd започна да пляска, както и всички останали, като аплодисментите им бяха придружи и от много подсвирквания.
Зейн и Майк помахаха и се усмихнаха.
- Нека да продължим! - каза изпълнителят, на сцената и помахаха с ръка, след, което музиката отново бе усилена.
Той изпя доста песни. Беше ми приятно. Това беше първия ми жив концерт и бе наистина вълнуващо. Разбира се бе и изморително. Не бях свикнала да съм по клубовете в ранните сутрешни часове. Когато бях вкъщи беше рядкост да излизам вечер, да не говорим за барове и клубове.
- Благодаря ви! Лека вечер или сутрин! - The Weeknd се засмя и слезе от сцената.
- Хайде, елате. - каза Майкъл, който тръгна нанякъде, а ние със Зейн и Кендис го последвахме.
Погледнах часовника се.
03:08 - просто прекрасно.
Влязохме в една стая, която се намираше зад сцената. Там бяха The Weeknd, както и още няколко човека, който оправяха оборудването.
- Беше уникален, човече! - каза Зейн и се здрависа с приятеля си.
- Знам, но все още ме е яд, че не пожела да пееш с мен.
- Неее, това с пеенето в клубове е по твоята част. - отвърна Зейн.
- А това ее? - попита The Weeknd, чието има бе Абел, мисля, поглеждайки към мен.
- Скайлър. Приятелката ми. - Зейн се усмихна.
Той обви едната си ръка около талията ми, което ме придърпа към себе си.
Докато аз все още не осъзнавах какво се случва той се приближи към мен и ме целуна.
Целуна ме, а аз замръзнах там, на място. Не знам защо, може би защото не го очаквах, защото става изведнъж ии..
Той се обърна и върна погледа си на The Weeknd.
- Още не мога да проумея, че с Джиджи не сте повече заедно.
- Мога да кажа същото и за теб и Бела. - Зейн подметна и се засмя.
- Явно и двамата сме разбрали какви змии са. - двамата се засмяха, за пореден път.
- Ъм, папараците са на задния вход, отидете да се снимате. Охраната ще ви преведе след това. - каза една млада госпожица.
Така и стана. Излязохме. Имаше няколко журналиста, с камери, разбира се.
Имам чувството, че направиха над сто снимки.
Първо се снимахме всички. След това снимаха всеки поотделно, включително и мен. После снимаха и мен, Зейн и The Weeknd, а след това и тях двамата.
Снимките не продължиха дълго, защото охраната ги отпрати бързо.
- Беше ми приятно. Утре трябва да излезем на обяд преди да си тръгнеш! - каза Зейн, говорейки на Абел.
Аз седях малко зад него, а Майк ме гледаше. Знаех, че нещата ще станат неловки.
- Скайлър, наистина не исках да.. Не знам какво ми стана, съжалявам. - Майк отново се опита да се оправдае.
- Няма нищо. Оставаме си приятели. - усмихнах се.
- Наистина?! - той възкликна и ме прегърна. - Лека нощ, тогава, приятелко.
- И на теб. - отвърнах.
- Хайде. - подкани ме Зейн, като той тръгна към вратата на шофьорското място.
- Аз също мога да я закарам. - отбележи Майк, но Зейн просто игнорира думите му и се качи в автомобила.
Аз също се качих и сложих колана си.
Пътувахме, а аз както винаги зяпах през прозореца.
- Ще те оставя и ще изляза. - наруши тишината Зейн.
- А защо просто не остави Майкъл да ме закара, вместо това?
- Все още имаше папараци, не можех да рискувам. - имаше отговор за всичко.
- А.. защо ме целуна? - попитах, но съжалих веднага щом той се засмя нагло.
* Не знам как се пише името на The Weeknd на български, извинявам се, ако не е така. ;з Адски тъпа глава. Много скучна стана, но наистина нямах какво толкова да напишаа. ;дд ама нищоо. Все пак се надявам се да ви хареса. Извинявам се, ако има грешки. Приятно четене и гласувайте и коментирайте. Лек/а ден/вечер! <3
* ХОРАААА #11 - БЛАГОДАРЯ ВИИИ!!! <333333 *