Песента се смени от бърз хип-хоп на бавен поп. Намджун погледна електронния си часовник за трети път през последните десет минути и с досада осъзна, че срещата му нямаше да се появи. Не и с четиридесет минутното закъснение.
- Вързаха ти тенекия, а? - Намджун видя как по масата към него се плъзва чаша с уиски и вдигна поглед към Хосок.
Дългогодишният му приятел и партньор в бизнеса седна срещу него с широка усмивка на задоволство. Намджун изхъмка, прекалено ядосан, че да даде отговор. Вместо това хвана чашата, като отпи голяма глътка.
Определено повече нямаше да се доверява на никакви сайтове за запознанства. Колкото и хвален да беше, hotdates.com си оставаше поредния капан за млади, възбудени тийнейджъри, които да плащат за ползването на платформата. Настроението му съвсем се скапа, сещайки се как бе предплатил за два месеца напред.
Отпусна се назад и въздъхна тежко. - А така се надявах да забия нещо тази вечер.
Последва силен смях от отсрещната страна. - Е, аз определено ще забия нещо. - Самодоволният глас на Хосок го подразни още повече.
Намджун го изгледа скептично. - Затова ли цял час обикаляш бара и се долепяш до хората? - Той кимна в страни. - Онези здравеняци в края те гледат на кръв. Май си докопал някое тяхно момче.
Хосок се облегна назад, с дяволита усмивка. - Мислиш ли, че ми пука?
Той посочи с брадичка на някъде и Намджун проследи погледа му към бара, където едно момче с плътно прилепнали по задника дънки и тънка, полупрозрачна блузка си поръчваше питие. Усети как члена му трепна с интерес, гледайки извивките на тялото на момчето и тъпото чувство на завист го удари на едно дразнещо място.
- Тази вечер ще правя луд секс, - продължи с досадния си, самодоволен глас Хосок. - докато ти си седиш тук самичък, Джуни.
Ядосано ръмжане напусна устните на Намджун и той усети как забива с цяла сила в масата чашата, която държеше. - Хиляда пъти съм ти казвал да не ме наричаш така. - процеди през стиснати зъби.
Хосок се засмя и вдигна ръце пред себе си, показвайки, че се предава. - Уау, пич, трябва да забиеш нещо. Здравата започваш да откачаш. Кога за последно прави секс?
Намджун отново отпусна глава назад. - Не ми говори. - каза дрезгаво той.
Не беше толкава ядосан на това, че го бяха зарязали, колкото на факта, че пак щеше да си остане на сухо. Дори сега можеше да усети как членът му опира болезнено в дънките, тръпнейки да бъде освободен. Перспективата отново да се прибира сам, че да си удари една в банята, го накара да се ядоса още повече.
Песента пак се смени, този път в една от новите хитове превзели топ класациите последните седмици и из бара се разнесоха одобрителни възгласи от по-младите. Намджун проследи с поглед как няколко човека стават да танцуват. Седяха в по-отдалечените сепарета, но дори от тук можеше да види кълчещите се млади тела. Усети се да облизва устните си, докато наблюдаваше как се търкат едно в друго и члена му отново трепна.
- Защо не се включиш? - чу как го пита Хосок.
Намджун с усилия отклони поглед и го върна към приятеля си. - Не. - каза отсечено. - Не съм по танците.
Хосок се разсмя. - От кога? Когато бяхме в колежа ти винаги беше в центъра на дансинга.
Другият изпуфтя. - Да. Преди сто години.
Песента забърза и все повече хора станаха, за да танцуват. Момчето с плътно прилепналите дънки от бара бе дошло до тяхната маса. Когато се наведе надолу и понечи да каже нещо на Хосок, той го придърпа в лигава целувка. Намджун не можа да отвърне поглед, докато траеше тя. Накрая момчето се отдръпна и прошепна нещо.
- Ти тръгвай. След малко идвам. - каза му Хосок и докато момчето се обръщаше го шляпна звучно по дупето, на което другият само се усмихна и облиза страстно устни.
Намджун проследи кълчещия се задник обратно до бара, после хвана чашата си от масата и изпи съдържанието, надявайки се алкохола да помогне за ерекцията.
- Стига си ме гледал с тази самодоволна усмивка. - каза по-рязко от колкото искаше Намджун. Приятелят му се засмя.
- Сериозно, трябва да забиеш нещо, преди да си пребил някого.
Намджун отвори уста, за да му каже да млъква, когато някъде зад него се чу силен вик и го спря. Не вик на болка или от уплаха, а вик на някой, който се кани да направи най-лудото нещо в живота си. Намджун обърна главата си назад към дансинга. Хората бяха спрели да танцуват и гледаха към една от масите. Викът се чу отново, придружен от едно силно оповестяване - Аз съм гей! - което отекна из цялата зала. След това Намджун видя какво гледат всички останали. Едно момче се качи на масата и започна да се кълчи в такт с песента. Когато буквално разкъса ризата, която носеше и я запрати някъде в образувалата се около него тълпа, хората започнаха да викат одобрително и да бият браво. После песента отново се смени с бърза и ритмична и всички се включиха в танца.
- По дяволите! Него определено бих забил. - каза Хосок.
- Мъхм. - промърмори Намджун, гледайки как момчето прокарва ръце по голото си тяло. След малко при на масата се качиха още двама човека и застанаха от двете му страни, а той започна да се търка в тях.
- По дяволите! - каза отново Хосок. - Трябва да стигна до моя преди члена ми да се е пръснал.
Намджун проследи как той става от мястото си, изпитвайки онази тъпа ревност.
Хосок остави няколко банкноти на масата и докато минаваше покрай него му каза. - Недей да се самосъжаляваш прекалено дълго. - после се засмя гласно.
Ако не познаваше приятеля си толкова добре и не знаеше, че това е дневната му доза ирония, досега да бе размазал лицето му. Вместо това само му извика да изчезва.
Когато отново остана сам, взе в ръка полупразната си чаша с уиски и се настани така, че да вижда дансинга. Сега момчето без риза беше напъхало езика си в устата на другото, докато зад него третият плъзгаше ръце по гърба му надолу, към перфектно оформеният му задник. Стон напусна устните му и Намджун усети как го изпълва животинско желание сега да е на мястото на двете момчета и той да е този, който опипва задника му. Накрая напрежението в дънките му дойде в повече и Намджун трябваше да отиде до тоалетната и да опита да облекчи малко агонията си.
Когато двайсет минути по-късно излезе от там все така незадоволен, с все така притискаща го в панталоните ерекция, Намджун видя, че положението наоколо се беше поуспокоило. Сега песента, която вървеше, беше по-бавна и монотонна и вече нямаше толкова хора на дансинга. Масата, по която до преди малко танцуваха, беше празна. Погледа му се плъзна по тълпата, търсейки онова момче, което първо се бе качило на масата. Видя го на бара. Седеше на един от столовете, все така без риза и беше подпрял глава на ръката си, забил поглед някъде в барплота. Определено не изглеждаше така ентусиазиран, както преди няколко минути.
Намджун усети ерекцията му отново да напира, докато оглеждаше голия му гръб. Можеше да си представи и направо можеше да усети как плъзга ръце по него, как го целува и оставя белези там. Преди да може да помисли два пъти, Намджун вече вървеше към момчето.
***
Джин не знаеше какво се беше случило преди малко. А дори да знаеше, за нищо на света не можеше да го обясни. Никога досега не бе правил нещо толкова дръзко и глупаво и сега, на трезва глава, му идваше да се завре в някоя дупка и да не излиза повече от нея.
Чу смях над главата си и вдигна поглед, за да срещне този на Лей, бармана.
- Сериозно пич, не вярвах, че ще го направиш. С Марси се обзаложихме и...
- И той заложи сто кинта, че никога няма да посмееш. - обади се Марси, помощник бармана, зад него. Беше понесла каса бира. - Дължиш ми сто кинта между другото.
- Вземи ги от гаджето си, което ми дължи двеста. - отговори й Лей, а Марси завъртя очи. После се обърна към Джин. - Сериозно Джин, не съм предполагал, че си толкова секси без риза.
Джин плъзна поглед надолу, към голите си гърди, регистрирайки, че все още е... ами гол, и усети как лека червенина избива по бузите му.
- О, за бога. - въздъхна тежко и отново се облегна на барплота, наполовина скривайки поруменялото си лице в една ръка.
Лей пак се засмя. - Знаеш ли, ако няма къде да останеш тази нощ, винаги си добре дошъл при мен. Няма да имам нищо против да ти услужа с една от ризите си.
Джин го погледна, а Лей му намигна.
- Не знаех, че си падаш по момчета.
Лей завъртя очи. - Това е гей бар. По какво друго да си падам. - Той издърпа кърпата, провесена през рамото му и започна да лъска една от стоте чаши наредени до бутилките с алкохол. - Като стана дума, какво за бога те прихвана да извикаш - аз съм гей? - Нова доза смях. - Ако не си забелязал почти всички тук са. А тези, които не са, само се заблуждават.
Още една въздишка напусна устните на Джин. Той вече усещаше как бузите му горят. - Остави ме намира. - процеди през зъби.
За щастие след малко някой махна на Лей и той отиде да налива питиета. Джин погледна към своето, което бе почти празно и надигна чашата, източвайки последните капки. Трябваше му още. Не беше достатъчно пиян. Бръкна в джоба на дънките си, после в другия. Единственото, което изкара беше наполовина празно пакетче дражета и няколко монети, които нямаше да стигнат дори за близалка.
Въздъхна отново.
- За какво е цялото това отчаяние? - каза някакъв глас отстрани и първата секунда Джин помисли, че говори на някой друг. После се чу суркане на стол и той вдигна поглед точно, когато човека сядаше до него. До тук със спокойствието му. - Преди малко изглеждаше доста ентусиазиран.
- Ентусиазма се изпари заедно с алкохола. - Джин отново погледна празната си чаша със съжаление.
Имаше ужасен ден и сега повече от всичко искаше да се напие до забрава така, както беше виждал да се случва по филмите. Настроението му бе скапано, а фактът, че непознат чичко го свалеше, хич не помагаше.
Непознатия чичко махна на Лей, който спря да полира чашите и веднага дойде.
- Две от същото, което пие той.
Джин огледа по обстойно мъжа. Имаше бяла кожа и светло руса коса. Не можеше да прецени какъв цвят са очите му, защото се сменяха заедно с непостоянната светлина. В тях обаче пламтеше игрив пламък, а на устата му цъфтеше дяволита усмивка. Носеше хавайка риза с две разкопчани копчета, през които се виждаше се част от гърдите му. Погледът му се плъзна надолу и когато се спря на стегнатите му джинси, Джин усети как прокарва език по устните си.
После поклати глава и върна погледа си нагоре, където усмивката на мъжа беше нараснала.
- Нямаше нужда да ми поръчваш питие. - каза сърдито, опитвайки се да прикрие внезапното изчервяване.
Другият се наведе леко напред и Джин затаи дъх. - Напротив имаше. - прошепна той. - Бих направил и други неща за теб.
Лей се върна с питиетата и Джин се насили да откъсне очи от лицето на мъжа. Преглътна шумно, после хвана пълната чаша и отпи голяма глътка. Досега никога не се беше напивал. Никога не беше и идвал тук толкова късно и сам. От друга страна никога не беше танцувал на маса пред публика. В гей бар. Без риза.
Отпи още една голяма глътка.
- Остава ли уговорката за после? - попита го Лей, а Джин видя с периферното си зрение как устните на мъжа се свиват ядосано. Джин му хвърли развеселен поглед.
- Неее. - проточи той. - Съжалявам, Лей. Не съм в настроение.
Лей кимна отсечено. - Друг път може би.
- Може би. - отвърна тихо Джин.
Лей отново се отдалечи, не особено щастлив, а на Джин му се стори, че човекът до него сякаш се приближи малко повече.
- Аз съм Намджун. - чу го да казва и го погледна. Той му беше подал ръка.
Момчето я хвана и опита да не издава как допира изпрати тръпки по гърба му. - Сокджин. - каза той, после незнайно защо добави. - Викай ми Джин.
- Е, Джин. - каза Намджун, пускайки ръката му, макар че я задържа по-дълго от нужното. - Определено не изглеждаш като човек, който се качва изневиделица на маси, за да танцува.
Тих смях напусна устните на другия. - Да. Не се и чувствам като такъв. Изглежда, че когато имам лоши дни, съм склонен да правя откачени неща като това.
Намджун вдигна едната си вежда. - А днес е лош ден?
Този път Джин се наведе леко към него и каза със загадъчен тон. - Най-ужасният, които някога съм имал. - После се върна в предишното си положение и изпи остатъка от питието си. Погледът му започна леко да се премрежа, но още не беше там. Искаше да е още по-пиян.
Марси се върна, отново понесла каса бира, върху която лежеше нещо много познато на Джин. Тя се спря пред двамата и остави касата на пода като подаде на Джин ризата му. - Преди малко я намерих на... е, няма да ти казвам къде, че няма да искаш да я сложиш. Реших, че може да си я искаш обратно.
Лицето му отново почервеня. Хвърли бегъл поглед на Намджун, който имаше самодоволна, почти насмешлива усмивка. Пресегна се да вземе ризата и усети как погледа на мъжа се пуска по цялото му тяло. Отново по гърба му полазиха тръпки. Не на страх. На желание.
- Благодаря, Марси. - промърмори Джин и се изправи, за да си я сложи.
Нямаше голям ефект, защото ризата беше разкъсана на две места и дори когато закопча копчетата, се виждаше достатъчно от тялото му.
Или му се стори, или чу стон на желание да напуска устните на Намджун. Той беше седнал така, че цялото му тяло да е завъртяно към Джин. Гледаше го с интерес. Момчето надигна вежди в глух въпрос, а Намджун само го дари с още една дяволита усмивка.
- На колко си години? - попита той с леко натежал глас.
Джин седна отново на мястото си и сега той беше този, който се завъртя на стола си, за да гледа към Намджун. Така и двамата бяха лице в лице.
- Двадесет и пет - излъга той.
- Да бе. - отвърна Намджун и отпи от чашата си.
Другият завъртя очи. - Добре де. Деветнайсет.
Отново този стон. Джин виждаше как очите на мъжа потъмняват, пълнят се с желание и неусетно започва да усеща как самият той се изпълва с него. Беше започнал да забравя колко гаден всъщност бе денят, защо бе дошъл тук да се напие, колко зле се чувстваше само минути по-рано и какво се бе случило няколко часа преди да дойде тук.
Все пак май нямаше да е лошо тази нощ да свърши с нещо приятно. Джин се наведе напред, имитирайки движенията му от по-рано. Намджун направи също. Този път бяха по-близо от преди. Джин можеше да почувства горещия му дъх да гали лицето му.
- Ами ти? - попита той, сега и неговият глас натежал.
- Ммм?
- На колко си?
Намджун беше заковал погледа си на устните му. Наведе се още малко.
- Двадесет и пет. - почти измърка отговора.
- Да бе. - каза тихо Джин. Сега бе негов ред да се наведе още малко напред и почти можеше да вкуси устните му.
- Добре де, на тридесет. - каза все така тихо Намджун. После сключи устните им.
В първия момент Джин не реагира, след това отвори устата си, усещайки езика на другия да навлиза вътре, да я превзема.
***
Намджун искаше Хосок да е тук сега, за да може да му каже да си го начука.
Члена му беше започнал отново да пулсира болезнено, още докато гледаше как малкия слагаше ризата си, докато прокарваше език по устните си, оглеждайки тялото му и докато се изчервяваше, опитвайки се да го прикрие. М-да желанието вече беше започнало да става неконтролируемо. Сега, докато превземаше сладката му уста Намджун беше на път да свърши в джинсите си. Хосок можеше да си прави своя луд секс, тази вечер и Намджун щеше да се позабавлява.
Ръката му обхвана гърба на Джин, плъзгайки се нагоре и надолу по гръбнака му. Малкият изхъмка доволно през целувката. После неусетно го придърпа още по-близо до себе си, докато накрая Джин прекъсна целувката, за да стане и да седне на коляното му, прилепяйки се плътно до него и продължавайки. Ръката на Джин се плъзна по гърдите му, разкопчавайки още няколко копчета от ризата и после по голата кожата. Отново изхъмка доволно, усещайки плочките му. Тази на Намджун пък продължи да го придържа за гърба, докато другата бавно се предвижваше от коляното на малкия към джинсите му.
Джин обаче го изпревари. Спря да си играе с гърдите му и с едно рязко движение плъзна дланта си надолу, откопчавайки панталона му и хващайки еректиралият му до пръсване член. И двамата се отделиха от целувката. Намджун изпусна стон от удоволствие, Джин направи доволна гримаса, усещайки големината в ръката му.
- Не спирай. - прошепна Намджун до ухото му, целувайки врата му.
Имаше нужда да свърши. Още сега, иначе щеше да се пръсне. Топките му бяха сини вече цяла вечер.
Момчето започна да движи ръката си бавно, после по-бързо. Сладки звуци напускаха устата му, докато Намджун продължаваше да целува врата му.
- По-бързо - нареди той, отново до ухото му и момчето забърза.
Намджун трябваше отново да сключи устните им, за да не извика, когато усети как се празни. Джин не спря да движи ръката си, докато и последната капка не падна. После се отдели от целувката, надигна ръка и я облиза. Устните им отново се срещнаха и Намджун усети собствения си вкус. Най накрая изпита малко облекчение след цяла вечер мъки. Но не му стигаше. О, не. Искаше още. Искаше да усети члена си надълбоко в устата на момчета, после надълбоко в задника му...
- Какво ще кажеш - каза Намджун, когато се отделиха, останали без дъх. - да се махаме от тук? Живея на близо.
Видя как момчето се поколеба. Беше разбираемо. Все пак той беше непознат, който му предлагаше да го заведе вкъщи. Не искаше да го плаши. Не целеше това.
- Или ако искаш - побърза да каже Намджун - Може да отидем на хотел. Нямам нищо против да платя.
Тънка усмивка се появи по лицето на Джин и Намджун знаеше, че го е убедил. Члена му започна да се втвърдява само от мисълта за предстоящото.
Джин отвори уста да каже нещо, после Намджун видя как погледа му фокусира нещо над рамото му. За миг на лицето му се изписа изненада, после шок, после страх и накрая ужас. Тялото му се скова, а устната му потрепери. Намджун обърна глава и проследи погледа му назад, до входа на бара, през който точно влязоха две момчета.
Той върна объркания си поглед към него. - Какво има?
Джин не отговори. Продължаваше да гледа шокирано на там и Намджун можеше да усети как тялото на момчето започва да се тресе.
- Хей. - той го хвана за брадичката, карайки го да го погледне. - Какво стана? - Джин преглътна шумно и разтърси глава, за да се съвземе. - Познаваш ли ги? - стреля на посоки Намджун.
Другият кимна, все още твърде шокиран, за да говори.
- Не би трябвало да са тук... - каза толкова тихо, че Намджун едвам го чу. - Никога не ходят по такива места...
Джин се отдръпна от него и Намджун едва не посегна да го спре. Не искаше да престава да усеща тялото му пристиснато в своето. Все пак го остави и той се върна на предишното си място, отново забил поглед напред.
- По дяволите! - каза Джин по-високо от нужното.
Намджун се сети, че дънките му все още са разкопчани и побърза да ги закопчее. После потърси с поглед двете момчета, които тъкмо сядаха в едно от сепаретата. Едното от тях изглежда забеляза Джин, защото каза нещо на другото и двамата погледнаха в посоката, в която седяха те.
- Да разбирам ли, че не са ти приятели?
Джин изръмжа. - Не... точно.
Изглеждаше ядосан, но погледът му говореше за нещо повече. Изглеждаше наранен. Което пък ядоса Намджун по незнайни причини.
Джин надигна поглед към него. - Мислеше ли го наистина като каза, че нямаш нищо против да платиш за мен?
Намджун кимна изненадано.
- Тогава нямаш против да си поръчам още едно питие?
Мъжът се засмя. - Нищо.
***
Джин повика Лей, за да му напълни чашата.
- Това там не е ли брат ти? - попита Лей и Джин едвам се сдържа да не го фрасне. Усети как Намджун го гледа с интерес.
- Много си наблюдателен. - процеди през стиснати зъби.
- А това до него не е ли...
- Да. Да той е! - сряза го Джин. Надигна чашата и я изпи на екс. После засече погледа на Лей и избълва. - Не ме гледай с такова съжаление, ами наливай! - И Лей отново му напълни чашата, която момчето пак пресуши на екс. После още веднъж.
Намджун отново се засмя. - Полека каубой. Утре сутрин няма да можеш да вдигнеш красивия си задник от леглото.
- Пет пари не давам какво ще стане утре. Днес искам да се напия. По дяволите, защо тъпият алкохол не ме хваща?!
Джин стисна чашата толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Усети нещо на коляното си и погледна към ръката на Намджун, после към самият него.
Въздъхна тежко. Намджун определено не беше виновен за нищо, че сега да е свидетел на настроенията му. - Извинявай. Казах ти, днес е най-гадния ден в живота ми.
Намджун го стисна един път по-силно за коляното, преди да го пусне. - Двете момчета ей там имат ли нещо общо с него? - попита той.
- Да. - изръмжа другия - Всичко. - Отново подпря главата си на барплота. - Тук са заради мен. - каза с приглушен глас. - Никога не ходят по такива места. Не знам въобще как са ме намерили.
- Единият от тях е брат ти?
- Да. Този с черната коса. - Джин надигна глава, леко накланяйки я настрани, за да погледне към Намджун. Не искаше да се обръща към тях за нищо на света.
- За какво са тук? - попита Намджун.
- Сигурно за да се извиняват. - измърмори ядосано Джин. После още по ядосано добави - Не им ща извиненията. Не и днес. - Намджун не спираше да го гледа въпросително. - Бих ти казал, защо искат да се извиняват. - добави Джин. - И защо това е най ужасния ден в живота ми, но не се познаваме достатъчно добре.
Намджун отново се засмя. Смехът му беше приятен. Не подигравателен или съдещ. Просто смях. Весел и жизнерадостен.
- Сериозно ли? Преди малко ръката ти беше върху члена ми. Малкия, по-добре от това няма как да се опознаем.
Джин също се засмя тихо. Това му напомни къде щяха да ходят и какво щяха да правят двамата с Намджун, ако другите двама не се бяха появили.
- Все още можем да си тръгнем. - каза Намджун, сякаш прочел мислите му. - Заедно. - додаде и този път в гласа му се прокрадна лека надежда.
- Какво правят те? - попита Джин, вместо да отговори на въпроса му.
Намджун погледна към назад за миг. - Говорят си. И хвърлят непрестанни погледи насам. Момчето с червеникавата коса ме гледа на кръв. Май се канят всеки момент да дойдат.
Джин се умълча. Мислеше си за случилото се днес и колкото повече мислеше, толкова по-гадно му ставаше. После очите му отново обхванаха тялото на Намджун и го проучиха внимателно. Прехапа устни, хващайки се да си представя разни неща. Допреди малко ръката му се плъзгаше по плочките му и знаеше, че той тренира. О, да, сега бе започнал мислено да го съблича. Определено нямаше да има против да прокара език по цялото му тяло. После срещна игривия му поглед и Джин разбра, че Намджун знае точно, какво си представяше в момента. Отново усети как се изчервява и побърза да наклони главата си в друга посока.
Намджун надигна чашата си, отпивайки голяма глътка, горещата течност парейки сухото му гърло. - Гледката ти харесва, а ? - попита той с глас пълен с желание. Видя как малкият преглъща шумно и се свива в сконфузена поза, все така избягвайки да го погледна. Тънка усмивка се плъзна по устните му.
- Би ли направил нещо за мен? - попита Джин от немай къде си, отново отклонявайки въпроса му. - Момчето с червеникавата коса. Казва се Кай. Сигурен съм, че той ще е първият, който ще дойде при мен. - Изсумтя - Брат ми е страхливец, тъй че ще изчака да види какво става. - Виждаше как веждите на Намджун се вдигнаха в леко учудване.
- Не всеки ден някои говори за брат си така.
- Нима? Не познаваш моя. - Джин започна да върти празната чаша в ръката си и да гледа как кубчетата лед се разтопяват. - Когато дойде насам... можеш ли... можеш ли да... да го удариш? - последното дума я изрече с няколко октави по-ниско и се зачуди дали другият въобще го бе чул.
Отначало Намджун не каза нищо, а Джин не смееше да го погледне. После чу тих кикот, които премина в гръмък смях. Момчето се огледа сковано наоколо. Хората им хвърляха странни погледи. Когато се успокои Намджун надигна чашата си и пи.
- Момче, не съм бил никого от гимназията насам.
- Значи преди си бил някого? - попита Джин с надежда.
Намджун отпи още малко. - М-да. Доста честичко влизах в разправии.
- И няма да имаш нищо против да го направиш още един път? - После, за да го убеди, добави със сладък глас. - След това може да отидем, където поискаш и да правим каквото поискаш.
Този път не видя онова желание да изпълва очите на Намджун. Явно беше по-разумен от колкото Джин очакваше.
- Съжалявам, Джин, вече не съм в гимназията. Не бия хора без причина. Още повече пък такива, които не познавам.
Джин въздъхна и отново се облегна напред, скривайки главата си в ръце.
***
Известно време седяха мълчаливо. Намджун продължи да отпива по малко от питието си, а Джин да си играе с чашата. Точно, когато беше решил, че е време да става, защото всяка романтика между тях се бе стопила и едва ли вечерта щеше да свърши с нещо хубаво, както си бе мисли по-рано Намджун, чу някой да говори до тях.
Не се обърна, за да го погледне, а и нямаше нужда. След малко видя как някой се приближава до тях и слага ръка на рамото на Джин и това изпрати тръпки на ревност по тялото му.
- Здравей, Джини.- каза Кай и се настани от другата му страна.
Намджун не реагира. Нито стана, нито понечи да каже нещо. Вместо това стисна чашата си по-силно.
Джин хвана ръката му и грубо я избута от себе си. - Разкарай се.
- Трябва да поговорим. - каза му другото момче.
Имаше мазен глас, почти писклив. Косата му беше боядисана в светлочервено по връхчетата, което въобще не отиваше на иначе черния й цвят. Половината му лице беше скрито от татуировка на дракон, която започваше от средата на челото, виеше се покрай дясното му око и цялата буза и свършваше чак на шията.
- Нямам какво да ти кажа. - изсъска гневно Джин. - Върви си.
- Едвам те открихме. - продължи Кай, без да обръща внимание на думите му. - Обиколихме всички гей барове в околността. - После добави през смях. - Нагледах се на гейски неща до края на живота си.
Намджун трепна и отново надигна питието си, преди да бе казал нещо не на място. Едно желание да изпълни молбата на Джин и да удари другото момче, започна да се заражда в него.
- Е, намери ме. - каза Джин, без да го поглежда - А сега си върви... и вземи Шин с теб.
Шин явно беше брат му. Намджун плъзна поглед към него. Все още седеше на сепарето и гледаше какво се случва. Дори от това разстояние можеше да разбере какъв е пъзльо. Беше го страх да говори дори със собствения си брат.
- Не знаех, че наистина мислиш онези неща, които ми каза. - продължи да говори Кай с противния си глас, а Намджун все повече се ядосваше.
Наблюдаваше внимателно Джин. Той отново беше подпрял глава на една ръка, почти свил се на мястото си. Погледът му беше насочен към чашата, с която продължаваше нервно да си играе.
- Нима? - отговори саркастично той.
- Смисъл, ако знаех, че наистина си гей... - гласът му се вдигна с октава, изричайки последната дума и така стана още по писклив. - Нямах представа, че си от меката страна.
Джин преглътна тежко и Намджун можеше да види, че още малко му трябваше, за да ревне.
Кай се засмя. - Кой да предположи, че ти харесва да смучеш пениси и да...
Това преля чашата.
- Мери си приказките, момче. - изръмжа Намджун, стискайки силно чашата в ръката си. Вече беше започнало да му писва. Все пак нямаше да има нищо против да го удари, реши той.
Кай го погледна и направи физиономия. - Ти пък кой си? Гледай си работата!
- Кай махай се! - намеси се Джин. - Нямам какво да ти кажа.
Другия продължи все така да го игнорира. Вместо това го хвана за ръка и го дръпна към себе си. - Виж ако дойдеш...
- Пусни ме! - изръмжа Джин и се дръпна, но Кай само го хвана по-силно.
- Той каза да го пуснеш. - Намджун вече беше станал. Направи няколко крачки към двамата и хвана ръката на Кай, като я стисна силно и я махна грубо от тази на Джин. - Не схвана ли, че не иска да говори с теб. - Направи още една крачка и застана между него и Джин.
Кай се изправи и застана пред него, готов да се бие. Намджун почти се разсмя. Беше с глава по нисък и малкото мускули, които имаше, не му помагаха да изглежда силен.
- Намджун... - започна Джин, но другият го спря, слагайки ръка на рамото му.
- Какъв ти е проблема, педал? Работата ми е с Джин не с те... - не успя да довърши, защото Намджун го удари с все сила, точно между очите.
Кай залитна назад и се хвана за носа. После го погледна и изръмжа. - Как смееш...! - Опита се да замахне срещу Намджун, но той хвана ръката му и я изви под болезнен ъгъл, после го удари с коляно в корема и Кай се сви на пода, скимтейки като ранено куче.
Намджун се наведе над него. - Посмей още веднъж да ме наречеш педал и се смятай за мъртъв.
После се изправи и се обърна към Джин, който се беше долепил до барплота, гледайки с широко отворени очи.
- Нали уж не удряше непознати? - попита той по-високо от необходимото.
Намджун прокара ръка през косата си. После отново се засмя. - Май реших, че едно отклонение няма да навреди.
И двамата плъзнаха поглед покрай насъбралата се около тях тълпа. Музиката беше спряла, а Шин, братът на Джин, не се виждаше никъде.
- Да се махаме от тук, преди да са ни изритали? - предложи Намджун и му подаде ръка.
Джин се усмихна и я пое. После отново се усмихна доволно, докато минаваше покрай все още хленчещия на пода Кай.
Тълпата им направи път и те излязоха необезпокоявани навън. Намджун вдиша дълбоко от нощния въздух, които прочисти наполовина пияното му съзнание. Не осъзнаваше колко се беше ядосал, докато не удари момчето. Погледна към Джин, който още държеше ръката му и го наблюдаваше с интерес. Намджун понечи да каже нещо, но бе прекъснат от устните на по-малкия, които се разбиха в неговите.
Целувката беше силна и продължителна, сладка и лигава, когато най-после се отделиха, Джин прошепна в ухото му. - Благодаря. - После се отдалечи, колкото да може да го погледне в очите и каза - Мисля, че все пак можем да отидем до апартамента ти. - Лека червенина плъзна по лицето му и той сведе поглед. - Ако все още искаш де.
Намджун надигна брадичката му, карайки погледите им отново да се засекат - О, да. Искам.
***
Джин огледа с интерес апартамента. Не, че имаше много за разглеждане. Като изключим обикновените мебели, присъщи за всяка къща, не се виждаше нищо излишно.
- Обичам да държа нещата прости. - отговори на учудения му поглед Намджун.
Той наля питиета в две чаши и подаде едната на Джин, който отпи малка глътка. Цяла нощ бе опитвал да се напие, но докато сега гледаше с интерес в тези игриви очи, реши, че все пак иска да остане трезвен за предстоящото.
В бара беше едно, но тук, на негова територия, при това двамата напълно сами, беше съвсем друго. Намджун изглеждаше спокоен и уверен и като че ли сега му се струваше още по-голям. Джин нямаше търпение да прокара език по всеки мускул от тялото му. Можеше да усети възбудата на другия, дори от това разстояние. Цялото му тяло крещеше секс. Момчето издаде мъркащ звук, докато очите му се плъзгаха нагоре-надолу по тялото на Намджун и го събличаха с поглед. После не издържа и скъси разстоянието между тях, разбивайки устните си в неговите. Езиците им се срещнаха в сладка борба. Намджун го притисна по-близо до себе си и ерекциите им се сблъскаха. И двамата изстенаха.
Погледа на Джин се фокусира върху ръката на другия и той спря целувката. Хвана ръката му и я поднесе по близо до лицето си. Кокалчетата бяха разранени.
- Колко силно си го ударил, за бога? - попита през смях, все още представяйки си свития на пода Кай.
Намджун се усмихна дяволито. - Бях ядосан. - Дръпна ръката си - Не е голяма работа.
Джин отново я хвана и този път я притисна до устните си, целувайки леко разранените кокалчета.
- За мен е. - каза тихо, гледайки към Намджун. - Благодаря за това, което направи. Не беше длъжен.
Този път Намджун се наведе към него. - Напротив.
Отново се целунаха. Джин усети как сърцето му ускорява ритъм. Члена му започна да напира болезнено в дънките му и вече искаше да излезе.
Отдели се от него, а Намджун измрънка недоволно.
Джин се засмя. - Хайде да те превържем. После ще продължим.
Намджун се остави да го заведе до мивката, където момчето постави ръката му под тънка струя хладна вода. После Намджун му показа къде държи аптечната и Джин дезинфекцира раната.
Докато я превързваше с бинт Намджун попита - Сега вече имам ли право да знам с какво толкова те е ядосало момчето, което ударих?
Джин трепна, но не прекъсна работата си.
- Както разбра той не е гей. - каза тихо Джин.
- Да. - отговори дрезгаво Намджун. - И не е голям техен почитател, а?
Джин поклати глава. После въздъхна. Беше свършил да увива бинта и го беше вързал здраво. Сега погледна към Намджун.
- Харесвах го. Или поне така си мислех.
Намджун едва сдържа един насмешлив хрипот. Представи си момчето с противния писклив глас, гротеската татуировка по половината му лице и смешно боядисаната коса и се зачуди кой по дяволите, може да харесва такова творение на природата.
- Да, знам, знам. - каза Джин, прочел мислите му. - Тогава не ми пукаше как изглежда.
Последва още една тежка въздишка. Джин се наведе и облегна глава на рамото на Намджун, а той от своя страна обви ръце около него, придърпвайки го по-близо.
- Той и Шин... брат ми... - потръпна, когато го каза. Намджун започна да гали нежно гърба му. - ...те винаги са се движили заедно. От малък все се влачих след тях. Знаех, че и двамата са хетеро с особена омраза към останалите, но когато разбрах, че харесвам момчета... - Въздъхна изморено. - Не знам... Аз... Мислех си, че може би... че харесвам Kай. - Джин се притисна по плътно в Намджун. - Не знам от къде ми дойде тъпата идея да му го кажа. Преди няколко дни се беше отбил при нас и когато останахме сами аз просто... просто... го направих.
Джин се умълча. Сякаш връщаше случката отново и отново и си мислеше какъв е идиот.
- Беше глупаво. Знаех какво мисли за гейовете. Просто си помислих, че може... не знам. - Той поклати глава, търкайки лицето си в ризата на Намджун. - Сега като мисля за това дори не знам какво съм си представял, че ще се случи. - Пое си няколко пъти рязко въздух, преди да продължи. - Онази вечер той не каза нищо. Просто си замина. Явно е решил, че се шегувам. После е казал на брат ми. - Джин преглътна шумно. - Двамата са мислили, че си измислям.
- Не са много умни явно. - изсумтя Намджун.
- На следващия ден организираха парти. Измислиха този глупав план... - продължи Джин още по-тихо. - ...Нямаше да ходя. Не исках да ходя на тъпото парти, но Кай се обади и каза, че има да ми казва нещо важно и аз... - Момчето въздъхна тежко и се притисна по-плътно. - Такъв съм идиот.
Намджун го целуна нежно по главата, докато продължаваше да движи успокояващо ръката си по гърба му. - Какво стана после? - попита.
- Когато пристигнах - Джин преглътна. - имаше плакат. Пишеше „Джин обича да го чукат отзад". Всички го видях. Всъщност тогава спря да ми пука. Мисля, че казах нещо от сорта на „Да, обичам" и докато всички се заливаха от смях излязох. После се озовах в бара с огромната нужда да се напия и да забравя цялото унижение. Останалата част я знаеш.
Отначало Намджун не каза нищо, после извика силно - По дяволите! - и Джин се отдръпна стреснато от него. - Сега съжалявам, - продължи през стиснати зъби. - че не му разбих мутрата в стената. Този удар не беше достатъчен. - Ръцете му се бяха свили в юмруци.
Джин го гледа няколко секунди, после се засмя.
- За мен беше достатъчно. - Отново се приближи към Намджун, като го целуна леко.
- Брат ти и ония дръвник са идиоти. И това, което са направила, само говори до къде точно стига умствения им капацитет. - Намджун хвана брадичката му и се вгледа в очите му. Тези красиви очи. - Ти си такъв какъвто си. Нито повече, нито по-малко. Те губят, че не го разбират.
Джин преглътна буцата в гърлото си. Очите му започнаха подозрително да премрежат, но той се застави да не плаче. После отново целуна Намджун.
- Харесвам те. - прошепна Джин.
- И аз теб. - отвърна му Намджун.
Продължиха с целувките, които отново се задълбочиха. Джин плъзна ръката си по хавайската риза, разкопчавайки останалите копчетата. Най-после можеше да се наслади на пълната гледка на плочките на другия. После ръката му за втори път тази вечер намери пътя си към дънките чу. Намджун изстена през целувката, докато дланта на Джин обхващаше члена му. Задвижи я леко.
- Искам да те смуча. - каза той с най секси гласа, който успя да изкара.
Видя как очите на Намджун потъмняха. Усети тялото му да се стяга от желание и възбудата да го завладява. Той захапа долната устна на Джин, който изскимтя. После нареди със заповеднически тон , които изпрати тръпки по цялото тяло на момчето - На колене!
Джин се подчини. Спусна се надолу, докато коленете му не удариха грапавата повърхност на мокета. Заля го вълна от неудобство заради позата, - лицето му се намираше точно срещу пакета на Намджун - а също се усети да облизва устните си. Ръката му разкопча двете копчета и дръпна ципа надолу. После вдигна поглед към Намджун и срещна неговия, очите му пълни с похот.
- Продължавай. - подкани го той. Опитваше се да овладее гласа си, но си личеше колко е нетърпелив.
Джин докосна члена му през бельото и чу тих стон над себе си. Не е като да не беше му бил чекия в бара само преди час, но сега - двамата тук, сами, лицето му точно срещу мъжеството му - Джин се чувстваше различно. Преглътна не особено тихо, после хвана ръба на дънките и заедно с боксерите ги свлече надолу, члена веднага щръквайки пред лицето му. Беше твърд до пръсване, сякаш Намджун е имал ерекция цяла вечер. Една капчица се образува на самата главичка и точно преди да капне Джин се приближи и я хвана с език, облизвайки самия връх на члена. Отново последва стон и усети как ръката на Намджун се заплита в косата му. Само го държеше, не го буташе напред, даваше му време сам да определи темпото, с което искаше да действа. Въпреки това Джин знаеше, че не може да се бави вечно, нетърпението на другия растеше с всяка секунда.
Разтвори устата си още малко и погълна цялата главичка. После животинският инстинкт в него надделя и се наведе напред, членът потъвайки до половината в устата му. Намджун продължаваше да стене над него, докато вкусът на чужда плът изпълваше устата му. Ръката му обхвана остатъка, който не можеше да погълне и започна да я движи в унисон с устата си.
- Ммм, не спирай... - изпъшка Намджун. Джин се задвижи по-бързо, усещайки как другият е съвсем близо.
Из помещението се разнасяха и отекваха в стените не особен приятно звуци на плът срещаща плът. Джин вкара и езика си в игра, започна да го увива, доколкото успяваше около ствола, а ръката му се премести надолу, обхващайки топките му и стискайки ги здраво.
- Джин! - чу той предупредителния глас на Намджун, последван от силен стон - Ще свърша!
Джин не се отдръпна, вместо това забърза движенията си, стискайки топките още по-силно между пръстите си.
- Господи! - извика Намджун и Джин усети как другият започва да се празни в устата му.
Не спря да смуче и усуква езика си, докато не изцеди и последната капка. После изкара члена от устата си със звучно пукане. Надигна се нагоре, целувайки гърдите му и оставайки мокри следи с език. Спря да си поигра е едно му зърно, после с другото, а през цялото време ръката се движеше по члена му. Искаше го отново твърд.
Устните им се срещнаха в лигава целувка. Намджун го дръпна назад грубо, скубейки косата му и Джин изсъска.
- Ще ме довършиш. - прошепна Намджун, топлият му дъх удряйки устните на момчето, после целувайки го пак. - Не знаех, че ще си толкова добра партия, когато седнах до теб в бара.
- Нима? - Джин захапа месестата част на ухото му, после прошепна. - Защо тогава седна до мен?
- Защото ме спечели още в момента, в който хвърли ризата си на дансинга.
- Аххх... - Джин изстена, когато Намджун го захапа за врата, поставяйки смучка там. Усещаше собствения си член болезнено твърд, опиращ в дънките му и едвам се сдържа да не плъзне ръката си в тях и да започне да мастурбира. - Искам те. - каза задъхано. - Искам те. Сега. В мен. Веднага.
Намджун го хвана за брадичката, натискайки я леко и разтваряйки устните му. - Господи, Слънце, ще ме довършиш! - повтори той и отново го целуна. После се отдръпна и изръмжа заповеднически. - В леглото. Веднага.
***
Намджун не си и представяше, че вечерта може да свърши толкова добре. Когато му вързаха тенекия, беше решил, че няма надежда да поучи тъй желаното освобождение, но ето че съдбата му се усмихна. Докато сега целуваше и събличаше по-младото момче, водейки го към леглото си, усети как члена му отново се втвърдява, макар да се бе изпразнил минути по-рано. Как само щеше да натрие носа на Хосок утре, заедно с тъпите му шеги...
Намджун разкъса на парчета и без това скъсаната риза на Джин и я запрати на земята. После жадно впи устни в нежната кожа на гърдите му. Джин изстена. Ах, за това тяло си заслужаваше да пребие целия град. Езикът му се спусна нагоре-надолу по корема и гърдите му, имитирайки движенията му от по-рано. После грубо го бутна назад и момчето падна силно на матрака. Намджун се качи върху него, продължавайки да го целува. Направи няколко кръгови движения с език около пъпа му и се спусна надолу. Целуна кожата точно пред ръба на дънките, после засмука мястото, където се намираше члена, точно през плата.
- Мхммхммм... - чу момчето да протестира над него и тънка усмивка се разля по устните му.
С един замаха разкопча дънките му и ги изхлузи надолу, запращайки ги на земята. Хвана члена и го погълна чак до основата. Джин изкрещя, тялото му се изви в дъга, ръцете му се забиха в матрака, почти разкъсвайки чаршафите. Намджун задвижи главата си бързо, смучейки го с пламенна жажда. Стаята се изпълни с миризмата на секс и феромони.
***
Джин беше близо. По дяволите, след едва няколко секунди в устата на Намджун и бе готов да свърши. Но не можеше да каже нищо. Не можеше дори да го спре. Само продължаваше да стене и да се извива.
За съжаление Намджун разбра и стисна силно в основата на пениса му с ръка, алчно поддържайки агонията на момчето и смучейки го ожесточено.
- Намджун!! - извика Джин. - Искам да свърша... Моля те... трябва да... Аххх...
Но другият сякаш беше глух за молбите му. Спря да го смуче и го извади от устата си, поглеждайки го жадно, желаещо, приканващо. После се надигна и устните им отново се срещнаха.
Джин се отдръпна пръв от целувката. - Искам те. Сега. Веднага.
Намджун измърка. - Кажи го.
Възбудата беше прекалено голяма, а нуждата да свърши прекалено силна, че да изпитва какъвто и да е срам.
Гледаше право в потъмнелите очи на Намджун, докато говореше. - Чукай ме. - каза той, гласът му пълен с жажда за секс. - Искам да усетя члена ти дълбоко в мен. - После уви ръцете си около врата на Намджун, придърпвайки го в още една изпепеляваща целувка.
Езиците им се срещнаха в палава игра, нетърпеливи, раздразнени, готови. Слюнка се стече по брадичките и на двамата, а похотливите погледи не спираха да бъдат кръстосани. И двамата бяха загубили самоконтрол, оставяйки се напълно на животинските инстинкти. Когато целувката свърши, Намджун се пресегна и издърпа чекмеджето на нощното шкафче до леглото, вадейки от там тубичка лубрикант и презерватив.
Джин се надигна и подпря на лакти, гледайки как другия къса опаковката, а после слага презерватива на еректиралия си член. Отвори лубриканта и изсипа голямо количество отгоре, разстилайки го по цялата дължина. Джин се облиза. Разтвори широко краката си и Намджун се намести между тях, вдигайки единия на рамото си. После изсипа още малко лубрикант на пръстите си и вкара единия в тясната дупка на Джин. Джин изстена, лактите му подадоха и отново падна назад.
***
Усещайки как стените на малкия се стягат и свиват около пръста му, Намджун беше на път да изгуби всякакъв самоконтрол. Пъхна още един пръст в него, докато покритото с капчици пот тяло, се гърчеше и извиваше. Джин стенеше и пъшкаше и викаше, че иска още.
- Готов ли си? - попита Намджун, когато извади пръстите си.
Джин дишаше тежко, гледаше го диво. - По-готов не мога да бъда.
После стисна очи и извика, усещайки главичката да напира на тесния му вход.
- Добре ли си? - попита глухо Намджун, гласът му прекалено натежал от възбуда.
Вместо отговор тялото на Джин се смъкна надолу, поемайки още от члена му. - Продължавай. - изстена той.
Намджун продължи да вкарва дължината си, едвам съдържайки се да не го забие с едни тласък в младото тяло под него. Джин отново извика, когато Намджун се отдръпна и вкара члена си отново и отново, забързвайки с всеки тласък. Пресегна се и хвана собствения си член, започвайки да го помпи бързо. Намджун се наведе напред, а Джин се надигна леко и двамата се срещнаха по средата в нова серия мокри целувки. Леглото се тресеше от бързината, с която Намджун навлизаше в него, а телата и на двамата се тресяха от възбудата.
Джин извика от наслада, когато Намджун уцели простатата му, после пак, когато навлезе в него със силен тласък. Тялото му започна да се движи заедно с това на Намджун, искайки да поеме още и още от члена. Ръката му забърза, докато продължаваше да помпи своя, о, беше толкова близо.
- Ще свършва - изстена той.
Намджун забърза още повече. - Свърши. Заради мен - каза той.
Удари отново простатата му. Хвана го здраво за бедрата, задържайки тялото му на едно място, не позволявайки другият да се движи. Това беше всичко, което Джин можеше да поеме и усети как се празни, капчиците падайки на корема му. Продължи да се празни още и още в най-страхотния оргазъм, който някога бе изпитвал.
Намджун излезе от него и махна презерватива. С няколко плъзвания на ръката си нагоре-надолу по члена и той се изпразни върху корема на Джин. Двете течностите се смесиха една с друга. Намджун се отпусна тежко на леглото до момчето. И двамата дишаха учестено и им отне няколко минути, докато дойдат в съзнание. После Намджун издърпа две салфетки отстрани и почисти и двамата, доколкото можа.
Джин се приближи до него и го целуна.
- Не мога да повярвам, че направихме това. - каза той, почти засмивайки се. - Беше страхотно.
- Ммм, беше невероятно. - отвърна Намджун и отново го целуна. После се излегна назад, а Джин се притисна в него.
- Ще бъдеш ли тук, когато се събудя?
Момчето го погледна. - Зависи. Ще ме изгониш ли, когато се събудиш?
Намджун го помилва по бузата и се усмихна. - Никога.
За пръв път тази вечер Джин се усмихна истински. - Значи определено ще бъда.