Стигнахме до водопада и спряхме. Беше красиво и то много.
- Мамо, ако не ни беше взела телефоните поне можеше да се снимаме тук. - казах.
- Има и фотоапарати за тази работа. Хайде застанете да ви снимам. - отвърна и ни направи няколко снимки. Отидох до водата и я докоснах с ръка. Беше студена и това беше освежаващо, като имаме в предвид, че навън сигурно е 30° на сянка. Някои бяха седнали на тревата и аз отидох при тях.
- Майка ти е опасна. - засмя се Крис и аз с него.
- Човек как може да не ни познава и да се държи толкова приятелски?! Тя е все едно на нашата възраст. - каза Итън.
- Не знам. Просто си е такава. Винаги е била такава. - отвърнах.
- Късметлийка си. - каза ми Сам. - Имаш страхотни родители.
- Знам. - усмихнах се. Видях Майк. Беше се качил на една скала и беше седнал там. Станах от тревата и се качих при него. Седнах до него и го прегърнах през кръста.
- Хей... - усмихна се и преметна ръка през раменете ми.
- Какво има? - беше някак у мислен.
- Нищо. - отговори.
- Сигурен ли си?
- Да. Просто си мисля.
- За?
- За нас. За хората около нас. За всичко, което се случи до сега. За това, което предстои. - каза.
- И какво предстои?
- Не знам. Но нямам търпение да разбера.
- Щом ще сме заедно ще бъде нещо хубаво.
- Надявам се. - отвърна. Замълчахме и просто се загледахме във водата. Беше много приятно да седя на тази скала сгушила се в Майк, без дори да си говорим.
След около половин час тръгнахме и се прибрахме във вилата. Беше почти пет и половина. За да си починем всички си отидохме по стаите и се разбрахме след около час всички при езерото. Езерото се намира от страни на вилата и не е много голямо, но в него може да се плува, да се лови риба и да се плава с лодка. С Майк се качихме в стаята си. По навик тръгнах да си вадя телефона от джоба, но се усетих, че нямам телефон в себе си. Майк легна на леглото и се загледа в тавана, а аз стоях права и се чудех какво да правя. Не ми беше толкова уморено.
- Джес защо седиш там?
- Не съм изморена.
- И аз не съм. Просто ела да си те погушкам.
- Не... не ми се лежи.
- Отказваш да те гушкам?!
- Не просто... - той ме прекъсна, като дойде и просто ме издърпа на леглото. Започна да ме гаделичка, а аз не спирах да се смея. - Майк... - казах едвам едвам. - Спри!
- Ще останеш ли тук? - попита.
- Да. Само...
- Ама вие какво правите?! Какви са тези крясъци? - в стаята влезна Крис. - Някои се опитват да спят долу.
- Съжалявам. - казах и избутах Майк от себе си.
- Ще се сдържите четири дена.
- Ама ние не...
- Джес не се оправдавай. До после. - каза и излезна.
- Ама...
- Зарежи. - прекъсна ме Майк и ме гушна.
- Не, аз излизам. - казах и станах.
- Джес! - провикна се, но не му обърнах внимание. Слезнах долу и излезнах от къщата. Отидох на брега на езерото и седнах на пясъка.
- Хей какво правиш тук? - изведнъж дойде Лизи.
- Не ми се седеше вътре и реших да излезна. - отвърнах.- Ти?
- И аз така. Итън заспа и ми беше скучно.
- Е харесва ли ти тук?
- Да страхотно е. Бих дошла пак.
- Ще дойдеш. Все пак аз съм тук всяка ваканция. - казах.
- Трябваше да поговорим за нещо. - започна.
- За какво нещо?
- За Рейчъл. Защо сте скарани?
- Лизи... това е дълга история. - отвърнах.
- Обикновено, когато някой каже, че историята е дълга просто не му се говори за това, а не защото тя в действителност е дълга. - каза.
- Може би да. Но просто... причината не е само една.
- Не ти ли е поне малко гадно, че стана така? - попита.
- Няма как да не ми е гадно, все пак сме приятелки от малки, но тя можеше да не прави някои неща и да не се променя толкова. Тогава сигурно нещата щяха да бъдат наред. - казах.
- Може би. Но доколкото разбрах проблемът е бил Майк. И двете сте го харесвали, но ти не си знаела за нейните чувства и Майк ти е предложил и ти си приела.
- Виж Майк няма нищо общо. Смисъл дори тя да го е харесвала също, той харесваше мен. Предложи на мен, а не на нея. Аз също го харесвам и ако тя беше добра приятелка щеше да се радва за мен.
- Да. Права си. Но нека сменим темата. - предложи.
- Да. Нека. - засмях се леко. - Та как върви с Итън?
- Добре. Доста добре. Той е страхотен и се радвам, че ми е гадже. А при теб с Майк?
- И при нас е добре... предполагам. Той е... различен... С него се чувствам различно. Не е като с предните ми гаджета.
- Дори Кевин? - очуди се.
- Кевин е... минало, а ние сме в настоящето. Радвам се, че сега съм щастлива с Майк, той ме кара да съм щастлива. Събуждам се сутрин с мисълта, че ще го видя и пеперудки прехвърчат в стомаха ми. Не знам как да го обясня, но чувствам, че не бих могла да живея без него.
- Леле никога не си говорила така за момче. Явно Майк наистина знае как да се държи с едно момиче и да и показва колко я цени и обича. Това е прекрасно. Радвам се за теб искрено. - каза и ме прегърна. Усмихнах се и отвърнах на прегръдката.
- Хей момичета! - мама дойде при нас и седна от другата страна на Лизи. - Защо сте тук?
- Не бяхме изморени и излезнахме. - казах.
- За какво си говорите? - попита и ние с Лизи се засмяхме. - Хайде де кажете... за момчетата ли е? Да за тях е. Споделете.
- Мамо...
- Джес! - отвърна. - Хайде де познаваме се. Можете да ми кажете всичко.
- Добре говорихме за Майк и Итън. - каза и Лизи.
- Какво за тях? Мисля че сте много сладки двойки.
- Да. Итън е чудесен и се радвам, че го срещнах. - продължи Лизи.
- Как се срещнахте? - попита мама.
- Ами един ден след училище отидох до плажа в Санта Моника. Имах нужда от малко време за себе си и тогава той дойде и ме заговори. Харесах го още от началото. - разказа приятелката ми.
- Колко сладко. - каза мама. - Джес ти няма ли да кажеш няколко мили думи за Майк?
- Да хайде. Аз разказах сега е твой ред. - побутна ме Лизи.
- Ох... добре. Ами запознахме се на първия учебен ден тази година. Госпожата ни раздели на групи и аз бях с Майк, Джейк, Крис, Итън и Сам, което обяснява защо сега те са ми приятели, но както и да е... та Майк започна да ме сваля още от тогава, но аз изобщо не го харесвах. Казвах си защо ми е някакво лигаво гадже и изобщо не ми се занимаваше с него, но той беше нахален и още в първия ден ме накара да излезна с него и започна да ми пише често, ходихме заедно до училище и се прибирахме после. И накрая просто ми предложи и аз не исках да го нараня. Но до два дена и аз започнах да изпитвам някакви чувства към него и да... сега се радвам, че стана така. - разказах.
- Уоу защо не си ми го казвала?- очуди се мама.
- Ами вие с татко често бяхте в Ню Йорк, а като бяхте вкъщи пак не се виждахме много и не е ставало на въпрос. Или поне не за цялата история.
- Но той наистина те е бил харесал щом е искал да му обърнеш внимание и постоянно ти се е набутвал. - каза Лизи.
- Да. Явно. - съгласих се и след малко осаналите дойдоха, освен Майк.
- Добре всички са тук освен Майк. - каза татко. - Джес ще го викнеш ли?
- Да. - казах и влезнах в къщата. Качих се на третия етаж и влезнах в стаята. Майк спеше и беше толкова сладък. Седнах на леглото до него. - Майк събуди се. - прошепнах и погалих бузата му, а след това я целунах. - Бебчо ставай. - продължавах да галя бузата му. Той обаче спеше здраво. - Майки хайде де! - казах вече по- ясно и той леко се размърда, а след малко отвори очи.
- Колко е часа? - попита сънено.
- Почти 19. Хайде ставай. - отвърнах.
- Добре, но първо искам една целувчица. - започна да се лигави. Целунах го бързо и станах от леглото. - Ама не такава.
- Майк ставай! Не ми се лигави.
- Добре де. Сега ще слезна само да се оправя. - каза и седна на леглото. Аз излезнах от стаята и слезнах долу. Отидох при останалите навън.
- Майк сега ще дойде. - казах.
- Добре. Тогава Ник, Крис и Джейк с мен да съберем дърва, а Итън, Сам и Майк като дойде започвайте да приготвяте барбекюто, месото е вътре в хладилника. - каза татко и с някои от момчетата отидоха в гората за дърва.
- Момичета елате ние да окрасим малко. - извика ни мама. С Лизи я последвахме до вътре и тя извади някакви неща от килера.
- Уоу цветни лампи и факли. Много яко! - каза Лизи.
- Да. Хайде да ги закачим навън. - отново излезнахме и отидохме при масата, на която щяхме да се храним. Лампичките преплетохме между няколко дървета. Остана само една и трябваше да се кача на една стълба за да стигна клона. Мама и Лизи бяха отишли да сложат факлите при мястото за огъня. Аз се надигнах на пръсти и успях да закача лампичката, но не успях да запазя равновесие. Паднах от стълбата и изпищях, но някой ме хвана.
- Майк! Боже стреснах се.
- Ти ли се стресна?! Защо не викна някое момче за тази работа. Ако не бях минал от тук и беше паднала?! Не искам повече да правиш неща, които застрашават здравето ти. - каза.
- Какво стана? Кой изпищя така? - Ник и мама дойдоха.
- Ами... малко паднах от стълбата, но Майк ме хвана. - обясних.
- Браво Майк! - каза мама.
- Джес ти си добре нали? - попита Ник.
- Да. Майк може да ме пуснеш вече. - погледнах го.
- Добре. - остави бърза целувка на челото ми. - И се пази. - пусна ме да стъпя.
А/Б
Хей хора ето я новата глава. Надявам се да ви е харесала. Коментирайте и гласувайте. Благодаря!♥♥♥