Лежах в леглото си от повече от един час. Събудих се рано, съдейки по това, че когато отворих очите си, слънцето още не беше изгряло.
Взех телефона си и писах на Стейси, въпреки, че тя не беше на линия. Чувствах се адски притеснена. Сякаш нещо растеше в мен и щеше да ме погълне отвътре, колкото и странно да звучи. Изправих си и станах. Излязох от стаята си и се огледах предпазливо преди да тръгна към банята. Направих сутрешният си тоалет и се върнах в стаята си.
Взех телефона си, само, за да установя, че Стейси не е прочела съобщението ми. Поклатих леко глава и набрах номера и.
- Ало? - чу се сънения глас на най - добрата ми приятелка.
- Най - после! Още ли спиш? - попитах.
- Скай, лято е и е не по - късно от осем сутринта. Кажи ми една причина поради, която трябва да съм будна?
Тя имаше право.
- Ох, извинявай. Имам нужда да поговорим, моля те. Спешно е, наистина.
Тя замълча. Явно все още осмисляше казаното от мен.
- Добре. Дай ми поне половин час, ще се срещнем при Моли.
- Добре, благодаря ти.
При Моли е кафенето, в което се събираме.
Изправих се и се облякох. Взех чантата си и излязох. В хола беше само брат ми, който ме погледна, но не каза нищо. Излязох и тръгнах пеша, тъй като нямам кола.. а и книжка.
Вървях около двадесет минути. Щом стигнах влязох и седнах на една от масите. Имаше много малко хора, което е разбираемо по това време.
По принцип винаги си взимам портокалов фреш, но в момента нямах настроение за това.
Не чаках много, когато чух вратата да се отваря. Погледнах натам и видях Стейси, която щом ме видя се насочи към мен.
- Хей. - наведе се, за да ме гушне леко и седна срещу мен. - по - добре да е нещо важно, защото..
- Слушай. - прекъснах я.
Разказах и, всичко. Какво ми каза леля, какво ми каза брат ми, а тя сякаш онемя.
- Зейн Малик? Защо забога го казваш толкова спокойно!?
- Да, да. Знам кой е, харесвам музиката му, но изключи това за малко. Помисли.. - погледнах настрани, след, което върнах погледа си на нея. - това е пълна глупост.
- Не точно. - каза тя, леко предпазливо.
- Моля? Вие всички сте се побъркали!
- Добре слушай. Първо това няма да ти навреди по никакъв начин! Даже напротив! Помисли колко много нови последователи ще имаш! - тя се засмя, но смехът и секна, след като видя ядосаното ми изражение. - Добре, остави това. Ще помогнеш на леля си. Ще имаш възможност да поживееш в Ню Йорк безплатно за няколко месеца. Ще е като ваканция! - каза, радостно.
- Безплатно? - повдигнах вежди.
- Ами да. Така де, предполагам. Не ми се вярва да те карат да си плащат жилището, храната и такива неща. А най - важното... не мислиш ли, че така може да се уредиш в някой по - престижен университет по режисура, в Ню Йорк? - тя каза, като ме погледна в очакване на отговор.
- Азз.. не се бях замисляла за това.
- Ами помисли! Семейство Малик са много влиятелни, сигурна съм, че могат да те уредят, в който университет пожелаеш! - каза тя, усмихвайки се.
- Да.. ами ти, Браян? -
- Скай, миличка. Не разбираш ли колко може да ти помогне това? Остави ме мен, аз ще работя в ресторанта на сестра ми, за да мога да си платя колежа. Браян заминава при брат си за лятото.
- Добре, а как ще му кажа? По - точно какво ще му кажа? - '' Любов моя, много те обичам, но ще замина за Ню Йорк, за да се правя на гадже на световноизвестна звезда, за няколко месеца, за да помогна на леля ми.'' Звучи абсурдно Стейси! - казах на един дъх.
- Скъпа моя, най - добра приятелко. Поне един път, един единствен път, помисли първо за себе си, после за другите. Ти май наистина не разбираш какъв старт в живота може да ти даде това?
Колкото и да не си го признавах - тя беше права.
- Това е като филм, не мислиш ли? Отиваш там и.. Ще те убия, ако не се съгласиш! Нищо не губиш, Скай! - погледна ме, с надежда в очите си. Знаех, че тя никога не ми би дала лош съвет и, че винаги мисли най - доброто за мен.
- Първо трябва да поговоря с Браян. - казах, поглеждайки настрани.
Тя закима, енергично.
- Звънни му, нека дойде тук. Аз ще вървя.
- Амаа, сега ли да говоря с него? - попитах и леко наклоних главата си.
- Ами кога? Леля ти няма да те чака! - едва ли не ми се скара.
- Добре, добре. Ще го обсъдя с Браян и ще кажа какво мисля да правя, след това.
Тя ми прати въздушна целувка и излезе бързо от кафенето.
Подпрях главата си на едната си ръка. Това не се случваше. Колкото и хубаво да звучеше, защото определено мисълта, че мога да вляза в университет по режисура в Ню Йорк беше уникална, звучеше и толкова объркано и невъзможно.
Писах на Браян, предлагайки му да се срещнем в парка. Той ми звънна.
- Мила? Нещо станало ли е? Защо си станала толкова рано?
- Не, спокойно. Просто искам да поговорим, ти сега ли ставаш? - попитах го.
- Не, до сега тренирах. Взимам си един душ и идвам към парка, става ли?
- Аха, ще те чакам там. - кимнах, знаейки, че той не може да ме види.
Ако трябва да съм честа, след разговора със Стейси бях малко по - спокойна. Реших, все пак да си взема портокалов фреш, след, което тръгнах към близкия парк.
Седях на една пейка, допивайки фреша си и чаках Браян. След пет - десет минути го видях, да се задава по алеята. Изправих се, изхвърляйки вече празната си чаша. Щом той стигна до мен се усмихнах и го целунах.
- Здравей. - поздрави ме той.
- Здравей. - отвърнах и заедно седнахме на пейката.
- Има ли нещо? - каза той, сякаш изучавайки изражението на лицето ми.
- Трябва да ти кажа нещо. Изслушай ме преди да ми отговориш, моля те.
Той кимна.
- Леля ми се върна, от Ню Йорк. Така де, дойде за малко. Тя работи за една фирма, на семейство Малик. Зейн Малик, певецът. С една дума, леля ми е напът да.. бъде уволнена от фирмата, затова тя предложила нещо... което един вид може да я спаси.
- Е? - той ме гледаше.
- Ами, тя предложила на шефовете си... Репутацията на синът им паднала, затова леля ми предложила той да започне да излиза с обикновено момиче.
- Нее.. - каза той тихо, като явно вече се сети накъде отиват нещата.
- Аз реагирах по същия начин, първоначално. Но говорих със Стейси. Тя ми представи нещата по малко по - различен начин.
- Какъв?
- Ако ида там.. хем ще помогна на леля, хем... може би ще мога да се уредя в добър университет. Не съм се съгласила, даже напротив. Все пак исках да обсъде това с теб.
- Не знам какво да кажа. Осъзнаваш ли, че казваш на приятеля си, че ще се правиш на гадже на известен певец? И мислиш, че ще се съглася с това?
- Чакай. Не мисля. Не искам да се разделяме, затова реших да ти предложа нещо. Защото това наистина може да е много добра възможност за мен.
- Слушам те.
- Ако искаш можеш да дойдеш в Ню Йорк с мен. С леля ще ти намерим квартира. Ще си намерим работа заедно, поне временно. За няколко месеца. Знам, че звучи невъзможно, но не е. Помисли, искам да отида, но не искам да се разделяме.
Той ме гледаше, мълчейки.
- Добре.. нека поговоря с брат ми, после ще ти звънна. Знаеш, че бих направил всичко за теб. - той нежно обви ръце около талията ми и ме целуна.
Поседяхме известно време в парка след, което той тръгна към тях, а аз съответно към вкъщи.
Щом се прибрах заварих мама и леля да пият кафе на верандата.
- Скъпа? - каза мама, а аз спрях погледа си към леля.
- Може ли? - казах, а тя погледна към мама, кимна и се изправи влизайки след мен в къщата.
- Мислих доста. Говорих със Стейси, както и с приятелят си. Те ми дадоха доста материал за размисъл. Съгласих се, но няма да замина, ако Браян не дойде. Той ще говори със семейството си. Ще дойда, ако ни помогнеш да му намерим временна квартира.
- Миличка, ще е трудно, но не невъзможно. Това... това е последният ми шанс в Ню Йорк, разбираш ли? Преди пет години оставих толкова много неща тук, не мога до си позволя да се върна. Надявам се приятелят ти да вземе решението си по - бързо, защото полетът ми е утре на обяд и не искам да пътувам сама. - каза тя, като ме прегърна и въздъхна тежко.
Аз също я прегърнах. Знаех, че това бе важно за нея, но това означаваше, че животът ми ще се обърне на 360 градуса.
Втора главааа. Надявам се да ви хареса. Коментирайте и харесвайте. Извинява се, ако има грешки. Лек/а ден/вечер! <3