Има дни, в които се съмнявам, че наистина си бил близо до мен. Съмнявам се, че някога съм била в прегръдките ти. Съмнявам се,че си бил в живота ми.
Сега очите ми горят, защото виждам как пропадаш. Сърцето ми кърви, защото усещам безразличието ти.
Ти не си такъв. Не си. Не беше.
Помня как сияеш, когато се усмихваш истински. Помня сълзите ти. Помня колко раним си всъщност.
И усещам, че те губя, ала реалността е, че никога не съм те имала.
Мразя това, в което се превърна. Мразя цигарите и алкохола, с които се наказваш. Мразя, че забрави кой беше до теб, когато имаше нужда.
Отдавна не съм писала и определено писането ми сега е на едно много ниско ниво, но все пак се надявам да ви хареса. ❤