Неделя
18:00 часа
Гледна точка на Джесика
Преди малко Майк си тръгна и сега съм сама. Цял ден правихме проекта, който не се оказа толкова елементарен, колкото изглеждаше. Също наще се прибраха днес. Казах на татко за Ник и той пожела да го поканя на вечеря за да може да поговорят. Очаквах да дойде всеки момент. Трябваше да се преоблека. Избрах да си облека черен прилепнал панталон с висока талия, бяла риза без ръкави, която загащих и обух черни лачени токчета. Направих си кок и пуснах няколко кичура за по- небрежен вид. Сложих си червено червило, очна линия и спирала. Пръснах си малко парфюм. Слезнах долу, където мама вече подреждаше масата.
- Помощ? - попитах.
- Не. Аз съм готова. - каза. - Извикай баща си.
- Къде е?
- В кабинета си. - отговори. Отидох и почуках на вратата му.
- Тате. Вечерята е готова и Ник ще дойде всеки момент. - казах.
- Добре скъпа. Сега ще дойда. - отвърна. Върнах се в трапезарията. След малко баща ми дойде и на вратата се звънна. Отидох и отворих.
- Здрасти Джес! - Ник поздрави и ми подаде една червена роза.
- Здрасти Ник! Благодаря ти! Влизай! - поканих го. Беше облечен с черен смокинг, който му седеше прекрасно. Отидохме в трапезарията. - Мамо тате това е Ник.
- Здравей Ник аз съм Натали, а това е съпругът ми Ричард. - представи ги мама.
- Радвам се да се запознаем. Това е за вас. - Ник подаде същата роза и на майка ми.
- Благодаря! - усмихна се тя. - Е нека да седнем. - предложи мама и всички седнахме. Срещу мен беше мама, до мен беше Ник, а срещу Ник баща ми.
- Е Ник разкажи нещо за себе си. - каза татко.
- Ами до преди седмица живях в Ню Йорк. Майка ми почина преди два месеца и реших да се преместя тук в Калифорния.
- Боже много съжалявам. - каза мама.
- Няма проблем. - отвърна той.
- Сигурно ти е трудно. - предположи татко.
- Ами в началото да, но вече се справям горе долу. Сутрин на училище, а след обед помагам в един магазин за електроника в близкия мол. Заплащането е добро. Намерих си изгодна квартира близо до училището и така в общи линии. - обясни Ник.
- Браво на теб. - похвали го татко. - Всъщност искал си да говориш с мен?
- Да. Исках. - отвърна.
- От къде знаеш кой съм?
- От майка ми... Джема Стоун. Предполагам сте чували това име. - каза Ник. Когато баща ми чу името замръзна на място.
- Ти си син на Джема? - продума баща ми едвам с леко пресипнал глас.
- Скъпи добре ли си коя е Джема? - попита леко притеснено мама. Аз само седях и наблюдавах случващото се.
- Ник ела с мен в кабинета ми моля те. - каза баща ми и двамата се оттеглиха от масата.
- Мамо?
- Не знам нищо. - вдигна рамене. Изглеждаше всякаш дори не я интересува.
- Не искаш ли да разбереш?
- Аз ще разбера по- късно. Не знам дали ти ще.
- Хей... - нацупих се.
- Спокойно скъпа. - засмя се мама.
Гледна точка на Никълъс
С господин Уотсън отидохме в кабинета му. Седнахме на двата фотьойла един срещу друг.
- Добре сега можем да говорим открито. Не си тук без причина нали Ник?
- Не. Имам причина. И причината сте вие. На 21 Юни 1998 година за последно сте се видяли с майка ми. Дошли сте тук в Калифорния, където сте се запознал с Натали и две години по- късно се ражда дъщеря ви Джесика. Това, което не знаете обаче е, че Джема е била бременна... от вас.
- Това не е възможно. Да имахме нещо тогава, но тя щеше да ми каже...
- Тя е разбрала чак във втория месец. Опитала се е да ви намери, но вие вече сте бил с Натали. Изглежда с нея е било по- сериозно. Аз не дойдох тук за да ви развалям семейството или нещо такова. Просто исках да се запознаем. Все пак сте мой баща. Ако искате просто ще изчезна от живота ви отново, исках само една среща.
- Боже аз... леле. Прекалено много информация! - засмя се нервно. - Виж аз... не искам да излезнеш от живота ми. Само ми дай малко време да усмисля нещата. Също трябва да кажа на Натали и Джесика.
- Чакайте! Не искате доказателства, че сте ми баща?
- Имаш моите очи и същия цвят коса. Тази на Джема беше рижава. Няма нужда от други доказателства. - каза.
- Добре. - усмихнах се. - А кога смятате да говорите с Джес и Натали?
- С Натали вероятно още тази вечер. Тя ми е съпруга и би трябвало са знае тези неща. А за Джес смятам да изчакаме малко. Не мога просто ей така да и кажа, че има брат.
- Да. Разбира се. - кимнах.
- Сега ти предлагам да се връщаме на вечеря, че ще се осъмнят нещо.
- Да. Добре. - станахме от фотьойлите и се върнахме в трапезарията.
Гледна точка на Джесика
Цяла вечер си говорихме и се смяхме. Разказвахме много неща един за друг. Започвам все повече да харесвам Ник. Смисъл като приятел разбира се. Аз съм с Майк и точка. Към 22 и 30 Ник си тръгна. С мама разчистихме масата. Тя и татко се качиха, а аз заредих съдомиялната. Качих се на горния етаж. Минах покрай стаята на наще. Вратата беше открехната и ги чух да си говорят за нещо.
- Значи Ник е твой син? - попита мама. Моля?!
- Ами да. Станало е малко преди с теб да се запознаем. Джема не е искала да ни се бърка и за това не ме е потърсила. След това се роди Джес и чак сега разбрах за това.
- Но това е страхотно. - мама се зарадва.
- Моля?! - очуди се татко.
- Ами да. Ник ще дойде да живее с нас и ще бъдем едно голямо щастливо семейство. Няма да го оставим едвам да свързва двата края и да живее в някаква квартира.
- Нат приемаш го доста добре.
- А защо не? И аз съм имала гаджета преди теб. Не мога да ти се сърдя за това. Станало е и Ник вече е факт. Уважавам решението на Джема и това, че не ни се е бъркала. Но в крайна сметка нещата са станали така, че Ник да дойде тук сега. По- добре късно, от колкото никога. - вече не издържах и просто влезнах в стаята.
- За какво по дяволите говорите?! - да харесвах Ник, но той не може да е мой брат.
- Тъкмо щях да попитам как ще обясним това на Джесика. - татко погледна мама, а аз го последвах.
- Скъпа какво точно чу? - попита тя.
- Всичко. Това, че Ник е син на татко. Че Джема е била гадже на татко преди теб.
- Ами да. И Джема е забременяла от баща ти и просто Ник се е родил. Скъпа и ние научихме днес. Тоест преди около 2 часа. За всички е ново, но смятам, че ще е добре да приобщим Ник. Той все пак е част от това семейство. - каза мама.
- Ама как така? До вчера нямах брат, а днес имам. Не става точно така.
- Стига де. Ник е добро момче. Ще се разбирате. Няма ли да е хубаво, ако живееш с някой по- близък до възрастта ти?
- Да, но...
- Няма но. Решено е Ник ще живее с нас. - каза развеселено мама и плесна с ръце.
- Тате? - погледнах го, а той вдигна ръце.
- Добре стана късно, а утре си на училище. Хайде лягай си. - каза ми той. Излезнах от стаята без да казвам нищо. Отидох в моята и си облакох пижамата. Изчистих лицето си от грима и си легнах. Не можех да заспя. Кой на мое място би могъл да заспи? Мислех си за това. Да имам брат може и да не е чак толкова лоша идея, но... ще ми трябва време да свикна. Също, като Ник ми е брат Майк няма да ревнува... надявам се. Докато съм размишлявала съм заспала.
А/Б
Здравейте! Ето я новата глава. Не стана точно така както исках, но въпреки това се надявам да ви е харесала. Коментирайте и гласувайте. Благодаря!♡♡♡