Гледната точка ня Джъстин
Вече от часове не мога да намеря Емили. Не трябваше да и крещя, но просто бях много ядосан. А сега и Раян ще дойде и ще се ядоса, защото не знам къде е сестра му.
През входната врата връхлетя Раян. Огледа целия хол и явно забеляза че Еми я няма.
- Джъстин къде е сестра ми
- Има малък проблем - казах и го погледнах накриво.
- И той е
- Проблема е, че не знам къде е
- КАК МОЖЕ ДА НЕ ЗНАЕШ КЪДЕ Е ЕМИЛИ - изкрещя и тръгна да обикаля хора в кръг.
- Сега ще и звъна - извади телефона си и я набра.
От масата се чу вибрирането и мелодията на телефона на Емили.
- Абе Раян ти си много тъп, първото нещо което направих беше да и звъна - той ме погледна много тъпо.
И явно наистина е тъп, но все пак ми е приятел. Значи и аз съм тъп.
- Да змънем на полицията - предложих аз.
- Може ако ти се влиза в затвора - погледна към мен - или си забравил че имаме предупреждение от началника на полицията и че ако дойдат тук и претърсят, може да намерят неща който не трябва
Да съвсем бях забравил за тях. Все пак съм на 21, прекалено съм млад да влизам в затвора.
- Добре, да помислим къде мо.....
Бях прекъснат от звънеца на врата. Отидох и отворих, а пред мен бяха Емили и новата ми съседка.
- Емили боже ти си добре - казах и й направих път да мине.
Емили влезе, а след нея тръгна да влиза и Кира, но аз и застанах на пътя.
- Може ли да мина - каза и ме поглед все едно всеки момент ще ме разкъса на парчета с поглед.
- А някой да те е канил - усмихнах и се с най-мазната усмивка която мога да изкарам.
- Искам да говоря с Раян
Новата глава е тук.☺✅
Мнения в коментарите.💢
Дано да ви е харесала.😅🌸