Всички бяха напрегнати,както всеки един работен ден в участъка. Само, че беше осем през нощта, току-що някои смени бяха приключили,а други започваха. Нямаше минута спокойствие без някой да реши, че иска да става престъпник воден от славата и алчността. Всеки си стоеше на скромното бюро изработено от бяла бреза и разлистваше кадифени папки с имена на престъпници,както обичайно. Намерих работното си място и се настаних на въртящия се стол от велурена кожа. Отпих жадно от черното кафе,което потече като мед в гърлото ми. Извадих днешния брой на вестник "Нюз" и зачетох първата страница. Стори ми се доста скучна, за това разгърна следващата. Извъртях очи когато прочетох статията "Ремонта на полицейският участък в Медисън Авеню ще бъде приключен най-скоро догодина през лятото,поради малкия бюджет отпуснат им от държавата,но се очаква да се покачи заради добрата работа на пазителите на закона и на началник Джим Бенсън,който успя да залови сам дълго търсения изнасилвач Фреди Диксън с прякор" Камата". За още подробности може да видите във вечерните ни новини по "Канал 7"."
-Несправедливо, а?- Стреснато вдигнах глава, за да срещна топлия поглед на колегата си, и партньор в залавянето на лошите, Чад Мориати,висок, с добре устроена мускулатура, прекрасни бистри злени очи и кестенява коса,като цяло безупречен прелъстител . Той ми отправи една съжалителна усмивка и се подпря на бюрото ми.
-Бих казала доста! Ако можех,бих му изтръгнала гръкляна и натикала в тлъстия задник,но уви не мога. Въобще не мисля,че това копеле има грам честност у него!-Ядно признах,но гнева ми не се утоли.
Лично аз,лично Холи Матюс хванах Камата и то без ничия помощ. Мой беше плана да стана примамка,плячка,дори жертва,само и само да натикам този урод на топло. За мен този престъпник беше доста важен! Ако съвета знаеше истината,от позиция сержант, щях да се издигна към офицер,но страха, който Джим Бенсън поражда у всеки, особено у подчинените си, държи истината надълбоко скрита. Макар че целия участък знае чии са заслугите за това, но ужаса,който всява Бенсън е по-голям от жаждата за справедливост.
-Говорех за ремонта.-каза ухилен той,показвайки два реда изрядно бели зъби,при което ме вбеси още повече. За несполучливата му шега си изпроси едно ритане в коляното, при което стон на болка напусна устните му,но въпреки това продължи да се шегува.-Смятам,че сградата не е чак толкова голяма,за да удължават периода. Само на три етажа е,а и е в много добро състояние! -Пошегува се той отбелязвайки очевидното,но това въобще не ме накара да се усмихна.
-Ако не си забелязал тези пари не отиват в сградата,а дирекно в джоба на Бенсън! А и всеки в управлението знае,че крадеца го залових...
-...АЗ!-довърши той вместо мен и щом го зърнах се изправих и погледнах смирено. Нямах смелост да му се опълча! Самия Джим Бенсън стоеше гордо пред мен и ме преценяваше с очи.
-Аз ще тръгвам,че имам доста доклади върху бюрото си!- Измрънка набързо Чад и изчезна мигом след това.
Върнах погледа си отново към началника си и го погледнах очакващо да нареди нещо,каквото и да е! Колкото и да му бях ядосана, показвах хладнокръвие и уважение,макар и фалшиво. И там в главата ми, някъде в пространството се надяваше този мъж да не ме е чул,да не е чул целия разговор с Чад,да не е чул обидите по негов адрес,които щяха да ми костват обичаната работа.
Той се приближи по-близо до мен и прошепна толкова тихо,че само аз да чуя.
-Колкото и да се изкушавам да те целуна Холи, няма да го сторя,не и пред всички тук!-Каза той и вонящия му дъх се разби в лицето ми ,на което всички се чудеха как всявах страх във всеки престъпник. Отвратих се и се отдръпнах леко,след което поех дълбоко въздух. Беше ми непрятно да бъда в присъствието му, мразех го!
-За какво конкретно сте тук,началник Бенсън? Защото имам куп работа,а Вие ми пречите да я върша!-Ледения ми тон,го накара да се засмее и да покаже жълтите си зъби. Джим Бенсън беше петдесет годишен, полуплешив и закръглен мъж, който на пръв поглед може да те стъписа и отврати. Той си позволяваше да флиртува не само с мен, но и с всички млади служителки тук!
-Дойдох за миналите доклади,съкровище! И ако искаш може после да се отбиеш в кабинета ми,за да поговорим върху повишението ти!
-Мисля да откажа предложението Ви,сър! За сега съм доволна от заплатата си,а относно папките-оставих ги върху бюрото Ви тази сутрин!
-Знам.- добави и ми намигна,при което се отвратих още повече щом погледа му сканира всяка една част от тялото ми,врътна се на пети и си тръгна.
След като проследих с поглед как той затваря вратата на кабинета си,една въздишка се изтръгна от устните ми. Стана ми по-леко след като той си тръгна. Но нима ще търпя това до края на живота си? Или след пенсионирането му?
-Имаш избор, Холи!-потупа ме по рамото Марта,която беше на тридесет години, с цели пет по-възрастна от мен. Беше красива, смела и леко закръглена,но в очите ми,беше модел за подражание.- Млада си,красива си,умна си! Може да си намериш много по-добра работа от тази мизерия тук. Например без проблем може да станеш модел,имаш всички характерни черти,а и заплащането е в пъти повече от това тук! Ако бях на твое място...
-Марта,радвам се, че си до мен и ме поткрепяш,но не искам да напускам,обичам си работата,но само едно нещо не ми харесва как е,а именно дъртия сваляч,който е началник,а и сигурно си прочета вестника?
-Да,жалка работа! Всеки в управлението знае,че ти го залови сама,а не този мързелив дебеланко!-каза Марта,при което и двете се засмяхме шумно.
-Хей дами,може ли и аз да се включа в оживения ви разговор?-попита с надежда Чад,а никой не можа да му откаже.-Отново ли говорите за "дъртия пръч" там вътре?-попита и посочи право към кабинета на Джим Бенсън, при което двете отново се засмяхме.
-Аз ще ви оставям,че работата ми ме чака!-казах и се върнах обратно на бюрото си,където цял куп папки трябваше да бъдат обработени.
Имена,асреси,имущество, семейство и каква ли не информация за десетте от най-преследваните мошеници, измамници, преследвачи,престъпници, изнасилвачи,обирджии и изроди от всякакъв произход. Разделих ги на две групи и подредих едната група с пет имена и информация за всеки един от тях. Прибрах ги в папка и ги отднесох на Марта.
Погледнах останалите имена, които трябваше да анализирам и разучавам. Имената бяха все на известни престъпници като Сергей Игнатов, Маркъс Лорети,Диего Лопез,Ерик Джонсън и Ян Уанк. Топ пет най-издирвани копелета в Ню Йорк. Хора извършили толкова зло и грях, че не заслужават да живеят.
-Екип 210 и екип 220 да се групира и незабавно да потегли към банка
JPMorgan Chase,извършва се обир. Повтарям екип 210 и екип 220 да се групира и незабавно да потегли към банка JPMorgan Chase,извършва се обир!
-Ясно,Ния!-казах по диспечъра и бързо събрах екипа си. JPMorgan Chase беше една от най-богатите и популярни банки в Ню Йорк,за това беше лесна мишена,но това не е за пръв път някой да иска да я плячкоса.
Качихме се в служебните коли и с виещи сирени минавахме покрай нощните улици на Ню Йорк. Щом стигнахме избраното място, веднага слязоха от колите и се прикрихме. Крадците още не бяха си отишли,за това се виждаха ясно силуетите им. На пръв поглед изглеждаха петима на брой,но никой не си правеше прибързани заключения.
-Обградени сте,за това се предайте без да има жертви!- провикнах се на мегафона и следващото, което чух бе счупването на стъклата от куршумите идващи отвътре. Всички залегнаха и приготвиха оръжията си.
-Ще стане кърваво!-предупреди ме Чад.
-Знам!-казах с лукава усмивка, и се изправих започвайки да стрелям с пистолета си. Бях добре обучавана за такива ситуации и бях тренирала усърдно, за да бъда сега тук с оръжие в ръка. Не ми беше за пръв път,бях участвала в много престрелки,но винаги се измъквах без никакви последствия след това. Смело се втурнах напред и щом видях джипа, в който се качваха крадците, направих знак на единия патрул да тръгнат по петите им. Щом зърнах и втория джип,първото нещо, за което се сетих бе да стрелям по гумите,а след това и по пътниците му. Успях да оцеля само двете гуми,но това беше достатъчно, за да закове превозното средство на земята,и да привлека нежелано внимание по себе си. Трима едри мъже се втурнаха към мен, а аз в самозащита застрелях единия в бедрото,другия в корема,а третия се отърва най-леко в ръката. Тъкмо на време дойдоха още полицаии и задържаха ранените,а по радиостанцията разбрах,че отпатувалия джип бил заловен. Вкараха трите мутри в полицейската ми кола и аз застанах горда зад волана. Запалих двигателя и потеглих към участака. Един от малкото успешени дни за мен,малко бяха тези дни,като четирилистните детелини,има ги,но са рядкост . На късмет е дали ще намериш или не,а сега късмета ми работеше на пълни обороти. Разбрах това веднага след като пристигнах в участака и ми бе заръчано да разпита единия от тях. Тогава беше кулминацията на късмета ми,веднага щом влязох в стаята за разпит. Затворих вратата и най-нахално се усмихнах на заподозряният пред мен. Млад мъж на не повече от двадесет и осем, висок,с широки рамене,гарваново черна дълга коса,дълбоки черни очи,идеална усмивка и малко носле,което завършваше перфектно красотата му. Но това не ми направи никакво впечатление, защото той не беше първия красавец, който трябва да разпитам,за това с грациозна походка стигнах до стола си и седнах най-престижно. Без да се страхувам погледнах към него,а той най-спокойно стоеше пред мен,сякаш не беше в ареста, а някъде далеч на неповторимо място,където е само и единствено той и неговото щастие.
-Госпожо Холи Матюс, за мен е чест да се запозная с толкова престижен полицай като Вас!-името ми напусна устните му като птича песен.
-Ерик Джонсън, каква приятна изненада!
***
Здравейте на всички! Това е първата глава на новата ми книга..и да, знам,че е малко скучна,но не мога директно да започна с интересната част, нали? Та, и на мен не ми харесва главата,но гарантирам че с всяка следваща ще става все по интересно.