" Видях статуята..Пощата ни си замина, няма я. Трябва да измисля нова.
Слушай, красиви очи, обръщам се към теб вече на "ти". Наистина така писането на тези писма е толкова отпускащо.
Мисълта, че вече е невъзможно да не си видял някое от писмата ми, ме прави адски щастлива.
Не мога да чакам да разбера кога ще получа отговор от теб , как ли ще се чувствам.
Нека новата ни поща е другата статуя.
По-точно казано: зад другата статуя на отсрещния шкаф. Няма да има начин някой друг освен мен да го намери, едва ли чистачките чистят там.
И понеже сигурно се чудиш какво ли е това момиче, което ти пише, от сега нататък ще ти разказвам малки факти за себе си.
Знаеш, празниците наближават, нямам търпение за Коледа - тиква, канела, близалки. Обожавам празничното настроение на всички покрай мен, а всичките лакомства правят коремчето ми толкова подуто.
Знам, че звуча като малко детенце, но наистина обичам Коледа.
Пукащите дърва в камината, уханието на тиквен пай и ягодов пудинг във въздуха, топлия шоколад и всичко останало, ми доставя такова удоволствие.
Добрия вид удоволствие на Коледа е от всичко около мен, а лошият вид ще е от теб, нали? Хаха, само се шегувам, Колин. Разбира се, че ти си добро момче.
Кхъм, мъж..
Нека не отклонявам темата, разказвам ти за себе си.
Въпреки че пораснах, подаръците ме радват изключително много. Тази година мисля, че бих се нуждала от едно нещо.
Теб.
Искам теб под елхата.
Или просто няколко твои усмивки, прегръдки или дори, ако искаш ми повярвай, няколко думи разменени с теб пак ще ме задоволят.
Как да обясня на родителите си, че искам точно теб до глупавата елха? Не искам гримове, дрехи или други безполезни неща.
Искам прекалено много, нали?
Не мога да си играя с теб, като че ли си предмет, който мога да купя, и на който мога да се радвам дори в леглото.
Де да можех.."
Написах началото на писмото с такъв ентусиазъм, но в края горчивата истина замъгли настроението ми.
Както и погледа ми, защото малко по-късно от окото ми се стече една сълза, която бързо премахнах.
-Ще се справиш с всичко, просто трябва да бъдеш по-смела, Фрея - прошепнах и прибрах писмото в бледо розовия пощенски плик.
--А/Б:
Сълзите са за хора, нали?
Е, явно някои от нас са хора 🎉🎉🎉хаха
Какво мислите, че ще стане??
Какво мислите, че ще измисли гениалният ѝ ум ? Наистина искам да разбера какво мислите . ❤❤❤😘😘