Мина седмица след целувите, но Селестия не се чувстваше по-различно от преди. Знаеше, че няма да стане от веднъж, но все трябваше да се случи нещо. Единстветото случило се беше, че Амара ѝ се скара, че е действала прибързано. Една седмица и тя още не съжалява. Може би и нямашже да го стори.
Беше средата на Декември. Селестия беше повече от развълнувана от Коледа. Въпреки, че нямаше да празнува с баба си. Наскоро се бяха чували. Баба ѝ ѝ каза, че скорло ще има дело срещу общината или нещо подобно. Селестия не я слушаше, защото се беше размечтала за Тай. Отново.
-За какво мислиш? – Попита Тай и ѝ подаде табла с храна.
-Коледа.
-Вярно, наближава.
-Да! Хайде да си украсим. Моля те! – Тя скочи и го прегърна. – Много те моля.
-Защо толкова се вълнуваш?
-Защатото на Коледа стават чудеса. –Тя се усмихна и го погледна в очите.
Тай се засмя.
-Като син на Ада не вярвам в тези неща. Майка ми от друга страна е луда почти колкото теб по този празник. Всяка година идва тук точно в навечерието и носи подаръци на всички. Не знам как не ѝ се изчерпаха идеите за всички тези векове. – Той се зачуди. – Както и да е.
Селестия се засмя. Беше странно за нея а го вижад в тази светлина. Изглеждаше различен. По весел, усмихнат... Можеше да каже, че дори грееше.
-Е след като официално се превръщаш в Мефисто, може би трябва да започнем с тренировките.
Селестия измрънка.
-Мразя да тренирам. Или да спортувам. Не съм спортна натура. Предпочитам да гледам състезание по бягане в леглото с купа сладолед, отколкото да бягам наистина.
Тай се зсмя.
-Ще ти се наложи да поспортуваш.
-Но аз не усещам никакви промен. – Тя се възмути.
-Не можеш да ги усетиш глупаче. – Той се засмя и разроши косата ѝ. – Те се случват вътре в тялото ти, не са видими. Няма да ти се появят мускули от нищото.
-Жалко. – Тя въздъхна. – Не обичам да тренирам.
-Това го разбрах. Хайде идвай. – Той я издръпа, за да се изправи.
-Сега ли почваме? – Тя отново измрънка.
-Не разбира е. Отиваме за украса. – Той се усмихна чаровно и я повлече към мазето на къщата.
Двамаата тичаха из къщата като малки деца и се смееха. Останалите се чудеха какво става и излизаха от стаите си, но след това се прибираха обратно като виждаха какво става.
-Селестия, спри! – Извика Тай и скочи върху нея като я събори на земята.
-Какво правиш по дяволите? – Тя се засмя. – Защо го направи?
-Исках да спреш да тичаш. – Той се засмя и се изправи, подавайки и ръка.
-Какво ще кажеш да отидем на пазар?
-Нали не обичаше да пазаруваш?
-Ще направя изключение. – Той се усмихна и двамата се запътиха към стаята.
Двамата напуснаха къщата като се озоваха в големия търговски център н близкото градче. Селестия беше щастлива. За пръв път от години на сам беше истински щастлива с него. Може би това беше нейната съдба. Това да се бори със злините на Ерикс и да спре да настане Ада на земята. А може би просто трябваше да се върне към нормалното си ежеднвие. Но ако той я открие? Какво ако я убие? Хиляди въпроси се въртяха в главата ѝ. Колкото и да се опитваше да не мисли за това, то просто се появяваше в главата ѝ отново и отново. Като инатливо малко дете, което отчаяно иска близалка. Знаеше, че приеме ли веднъж това нещо с сенките няма да има връщане на зад. И точно това ислеше. Дали искаше да се върне назад или да послуша съветите на всички психолози до тук и да продължи с пълни сили напред.
Момичето стоеше и гледаше в една точка без да забележи, че придружителят ѝ размахва някакви неща пред лицето ѝ.
-Моля? – Попита тя като разтресе главата си.
-Попитах те, кое е по-добре? – Той отново ги приближи до лицето на момичето.
Държеше два герлянда. В бяло и в червено.
-Няма ли лилаво? – Попита отчаяна.
-Проверих.Няма.
-Тогава бялото. – Тя кимна към дясната му ръка и той остави другият.
-Тогава ще вземем около 100.
-Толкова много?! – Възкликна тя. – Защо са ти толкав герллянди?
-Къщата е голяма. – Той сви рамене и се запъти към касата.
Селестия се засмя и го последва.
Въпреки, че не го показваше, Тай също беше много замислен. Признаваше, че целувката го изненада приятно. Но от тогава той сякаш не е същия. Говори с Амара няколко пъти, но тя каза, че просто си измисля. Изглежда само той виждаше тази промяна, защото говори дори с баща си. Но трябваше да си призае, че му харесва. Отношенията му със Селестия са повече от прекрасни. Разбрира се с всички. Дори с Дафни, която понякога го мрази наистина много. Всичко беше перфектно и за двамата. Необичайно перфектно. Дали Ерикс си е взел отпуска по случай празниците? – Зачуди се той. Може би просто крои план. Но пък не са го виждали от близо 3 месеца. Последно се сблъскаха на Малдивите. Те прибира сенки, а Ерикс се опитаха да ги спрат. След това срещнаха Селестия и всичко се промени. Сякаш Тай спря да мисли за проблемните си роднини. Сякаш те не съществуваха повече. Та той дори си върна коледния дух, който липсваше от векове. Може би тя му влияеше добре. Положително. Може би тя не беше единствената, която се променя от целувката. Или просто той беше в добро настроение.
-Хей, къде се отнесе. – Селестия го сръчка в ребрата. – Много си отнесен. Даже повече и от мен. – Тя се засмя.
-Просто си мисля. – Той се усмихна и я прегърна, готов да отпраши от това място.
-Прекрасна двойка сте. – Засмя се една възрастна дама, която мина прокрай тях.
Тай и Селестия се спогледаха неловко и миг по-късно изчезнаха.
Дали наистина бяха двойка? Такива ли се водеха? – Въпроси като тези се въртяха в главите и на двамата.
И това беше мигът, в който тя взе решението си. Дали ще остане за винаги с него или не.