Георги - футболист, с готина прическа, със сладка усмивка, известен в училище. Точно по такива си падах.
Той се приближи и обви мускулестите си ръце около мен.
Леле, тринадесет годишните са толкова страхотни!
Стисна задника ми здраво, а аз го притиснах още по-близо до себе си. Не разбирам защо някои ни гледаха с отвращение, все пак аз бях на дванадесет, а той - на тринадесет, не сме някой малки пишлеменца.
За жалост, звънецът би и не можахме да си поговорим. Каза ми, че ще се видим през голямото междучасие и си тръгна.
- Гаджета ли сте? - попита едно момиче от компанията ми.
- Все още не. Ще чакам той да ми предложи и ще приема - отвърнах ѝ.
- Ще има много да чакаш - чух някой да се обажда. Това беше Сабрина, мислеше си, че е много остроумна. Аз просто я игнорирах, защото исках да се правя на готина и хладнокръвна.
Часът започна. През цялото време си чатех тайно под чина. Още два скучни часа минаха и бяхме в голямо междучасие. Щяхме да ходим до близкия магазин, за да си вземем нещо за ядене и аз и групичката ми от хора, които искаха да са като мен се събрахме и изчакахме малко, за да се появи Георги с приятелите си. Тръгнахме, но на пътя ни се изпречи някакъв деветокласник, който почна да ми изнася лекции, че не трябвало момиче на моята възраст да се държи неприлично.
- Георги, разкарай тоя загубеняк от пътя ни - заповядах аз, но той се скри зад мен.
Какво му става?!
Деветокласникът беше само глава и половина по-висок от него! И какво толкова като беше едър и мускулест?
- Мръдни се - каза Анита, но той и лепна шамар и тръгна да я гони. Чудесно! Сега можехме да продължим!
Взех си кока-кола, чипс, кроасан, още чипс и чипс. Преди да дойде моят ред да платя, забелязах че не ми достигат двадесет стотинки, странно защо. Щях да помоля Анита да ми услужи, но нея я нямаше. Къде са приятелите ти, когато ти трябват?! Георги ми услужи вместо нея, той беше страхотен, обичах го! Винаги, когато изпадах в нужда, ми помагаше, не бе страхливец! Искам единадесетте ми деца да са от него!