The Weeknd - Starboy
Way down we go - Kaleo
Гледна точка на Хейдън
- Всеки отбор е от по 12 човека , с кого се падате е на случаен принцип.
Бил беше влязъл рязко в ролята си на непреклонния треньор. Само ако не се съдеше по външния му вид. Това , че се прави на безупречен в работата си в никакъв случай не трябва да кара хората да си мислят , че е толкова морален и в живота.
Независимо кой си и какво впечатление се опитваш да направиш , настъпят ли те за опашката се обръщаш жестоко. А на мен фактът , че Дерек е взел устройството на Кристъл , която му е приятелка , не се води като никаква кражба или нарушаване на правило. Бил го изкарва така както иска да ни бъде втълпено. А и дори да беше кражба , не мисля , че е достатъчно добра причина , за да сплашваш някого така. Личната основа е ясно изразена тук , обаче ме съмнява да е от Бил към Дерек..
По отношението му мога да си направя извод , че би се пробвал да направи това повече с мен , отколкото с Дерек. Не ми се връзват тези неща. Но пък ако Мира е виновна как за отрицателно време би го накарала да я предпази така? За Фредерик ми е ясно , че се страхува от Бил и би излъгал без да му мигне окото , но Мира си остава загадка , тъй като Бил не ми изглежда податлив.
- През следващите няколко дни ще има нечовешки тренировки , защото провалилите се в отборните игри имат голяма възможност за наказание , определено според резултатите им.
Той обикаляше в дълга линия , поглеждайки равната редица от хора , но никой конкретно.
- Както всяка година , Отборните игри представляват съвкупност от пет категории игри – познатите ви бокс , стрелба с лък , стрелба с пистолет , плуване и карате. Последното се практикува само от ходещите на мисия. Всеки трябва да има поне елементарна обща култура за това бойно изкуство и очаквам от вас да приемете тази задача сериозно. Води се като игра , но не е , както се провалите тук може да се провалите и в кървава битка за живота си. Наречени са Отборни игри неслучайно , трябва да работите в екип , да дърпате отбора напред , но лично аз приемам изпълненията ви индивидуално.
Толкова се превзема. Мен лично не ме интересува как ни приемаш , твар долна.
- Половината от вас да дойдат в залата за стрелба , останалите са при ..
Бил посочи Хари с поглед , нежелаещ да изрича името му.
- Добро утро на всички.
Хари беше във видимо добро настроение , имайки предвид , че обикновено пропуска малката любезност като „Добро утро".
- Добро утро , г-н Стайлс.
- Забрави да ви се спомене , че часовете ви по медитация се намалят с до два часа седмично , заради натоварения ви график около подготовката за Отборните игри.
Явно и Хари нямаше намерение да изрича името на Бил , който , от своя страна , го изгледа от глава до пети и продължи да води групичката си.
- Лично за мен Отборните игри не са от такова значение , защото не показват нещо повече от потенциала , който вече съм видял във вас.
Хари се повъртя напред назад , слагайки боксовите ръкавици. Носеше къси панталони , широк потник и шапка , която покриваше повечето му коса. Имаше превръзка около китката и около двете си колена.
Мира излезе отпред.
Непонятно ми е как и е напълно ясно , че отношенията им куцат и отново излиза пред всички , само за да покаже , че води разговор с него. Прави го толкова публично , защото знае , че Хари няма да и се развика пред толкова хора. И все още си остава слабоумно същество.
Не чух какво му каза тя , но той не промени физиономията си , продължи да си наглася лепенката на ръкавицата.
- Искаш да си първа ли , Мира?
Каза гръмко той , поглеждащ я решително. В тонът му се съдържаше една залъгваща енергия , която буквално тласка към обвинение.
Тя беше с гръб към мен и не успях да видя изражението и. Само си сложи ръкавици и се качи на ринга , а Хари го направи след нея.
- Повтарям само веднъж нужните движения , след това се качва един и повтаря с Мира. После се качва втори и повтаря с първият. Така докато всички го направите по два пъти с различен опонент. След това постепенно увеличаваме темпото и се стараем на всеки да му се получат нещата.
И двамата заеха бойна позиция като разтвориха краката максимално.
Хари завъртя хълбоците си и повдигна задния крак , сочещ юмрука си с кокалчетата нагоре към брадичката на Мира. Преди да я докосне се спря.
- Трябва ударите ви да са преценени , за да не хабите енергия без да уцелвате противника.
Той наведе ръка към кръста и и го атакува , а тя нападна лицето му , но другата му ръка прекрати опита и.
- Едната ви ръка задължително трябва да служи като щит. Трябва да се намира на една линия с брадичката ви.
Тя продължи да атакува , а той хвана раменете и и я постави на разстояние от него.
- По-възможно е да победите опонента , ако на него му липсват защитни реакции.
Всичко това го е казвал и преди , но в различни дни.
Хари се втурна към Мира отново , завъртайки ханша си на 180 градуса , движейки ръката си отдолу нагоре.
- При завъртането тежестта преминава от задния на предния крак.Кръстосаният удар е най-полезен , при всеки удобен момент го използвайте.
Показа още няколко удара като Ъпъркът , Прав ляв и десен , Джаб , Хук и всеки следващ трябваше да ги повтори.
- Искам докато останалите чакат да загряват с въжето и с малко лицеви опори.
Хари не погледна към нас , сякаш говореше на стената , но всеки се втурна към шкафа с въжетата. Някои все пак останаха да наблюдават , аз бях сред тях.
- Няма ли да практикуваме нокаут?
Хари най-накрая откъсна очи и погледна задаващия този глупав въпрос.
- Да практикуваш нокаут е като да искаш от умрял човек да диша. Повалиш ли го веднъж е малко вероятно да се изправи за десет секунди , не мислиш ли?
- Но не е невъзможно.
- Това е тренировка , не реален мач. В истинска ситуация , когато дойде време за нокаут ще знаеш какво да правиш , въпросът е да не си лежащия на земята.
- Разбрах ви , треньоре.
- Името ми е Хари.
Момчето го изгледа смирено.
- Кой ще бъде първи?
Още преди да го беше изрекъл вдигнах ръка и дръпнах въжетата на ринга , за да се кача. Хари ме погледна недоволно , но отстъпи една крачка , за да заема мястото му , а той застана встрани , готов да ни наблюдава.
Общо взето с Мира започнахме да се атакуваме без да ни пука за никакъв Хук Мук или какъвто и да е друг удар. Жалко , че боксовите ръкавици са толкова меки и не могат да се равнят на това , което искам да и причиня. По мръсния и поглед предполагам и тя чувства същото.
Не мисля , че нашият вид общуване беше учудващ , затова дори не се замислих колко хора ни гледат. Така или иначе нито ги познавам , нито нещо ми зависи от тях , нито имам желание да ставаме дружки.
- Прекратете!
Хари застана между нас и се обърна към Мира , сваляйки ръкавиците и и хвърляйки ги извън ринга. Ето , на , нали Мира много харесва публичните изяви. Подарих и я на тепсия , нека пак заповяда.
- Нямам време за лиготии , това , с което се занимавам , е сериозно! Всеки , който не го приема по този начин , директно е дисквалифициран.
Той много добре знае , че това ни най-малко ме плаши. Няма да изневеря на навиците си , само защото му показах някакъв интерес. И то какъв..
- Мира слез от ринга. Следващият да се качи.
След това се обърна към мен и ми проговори достатъчно тихо , че да не бъде чут от другиго.
- Не искам това да се повтаря , ясно ли е?
На какъв ми се прави? Това , че е някакъв шеф на едно общество с пропаднали ценности не би ме накарало да се вслушвам в него. Да , перфектен е в бокса , но няма да позволя да ми заповядва.
Усмихнах се заядливо , а той така се беше засилил , че започна да червенее.
Мат се качи. На Хари му се вдигнаха акциите.
Момчето се нагласяше сравнително бързо , а Хари припряно го подтикваше да побърза. Заприличваше на Бил , което ме дразнеше.
Направихме си ударите както трябва и Мат си свали едната ръкавица , за да ми даде пет и се втурна да ме и прегърне , което допълнително изостри нещата. О , нямам и намерение да се чувствам зле за това , че му позволявам. С Хари сме нямали сериозен разговор в скоро време. Единствените ни сериозни приказки са когато се кара за нещо и ми чете проповеди.
- Ако искате да си направим една сбирка , да се прегръщаме и целуваме.
Той скърцаше със зъби и обикаляше в кръг.
Пу , а аз си помислих , че бил в добро настроение. Киселяк.
Гледна точка на Дерек
- Хора , моля за внимание!
Взех една полупразна бутилка с вода и я тупнах по средата на масата. Не говореха много , може би заради чуждата компания в лицето на Мат , а и заради тежкия ден. Много ни поизпотиха , но аз пък се потя лесно , а и гледах да се измъквам често , я тоалетна , я някаква „работа" в кухнята , в която дори не мога да стъпна вече.
- Истина или риск?
- Дерек , моля те , без такива.
Изцъках няколко пъти.
- Само ще се гледаме ли?
- И един поглед е достатъчен.
Изяви Хари , който видимо беше най ... да кажем боднат от ситуацията. Малката лисичка много добре си играе ролята да го нервира.
- Хайде риск. Да те видим колко заплетена ситуация можеш да спретнеш , Жълтурко.
Хейдън грабна бутилката и насочи капачката към себе си. Толкова е хитра , защото знае , че ще направя така , че да се очертае хубава вечер за нея. Все пак не мога да предам съучастника си в какви ли не глупости.
- Не даде никакви ограничения , така че искам да седиш в скута на Хари до края на вечерта. Хайде , здравеняко , направи си място между краката.
Последва смях от Кристъл , който беше единствен всъщност. Хари не ми се зарадва , защото от миналото му ми е пределно ясно , че ненавижда хората да са в течение колко е близък той с някой. Но крещящите гледки няма как да ги подминеш. В моите очи те двамата са като знак , на който е изписано с големи букви „ Хайде , Дерек , подигравай се с мен , това тайно ми харесва!"
Хейдън стана и се отдели от мястото си до Мат , където остана само спомена от топлината и и той я впи в ръцете си. Цял новелист трябва да стана.
Хари сложи ръцете си зад кръста и не я докосна , нито пък тя него. Като ги наблюдавам доста добре се прикриват. А и Мат ми прилича на будала.
- Аз въртя , нали?
Щях да кажа „Кое по-точно въртиш?" , но си спрях циничния език.
Падна се Мат срещу Хари. Мат питаше.
- Истина ил..
- Риск.
- Веднъж в живота ще ми се отдаде тази възможност , така че ако обичате , г-н Стайлс , идете до кухнята , вземете пет чаши и една бутилка уиски и нека видим сервитьорските ви умения.
- Да го изсипя в гърлата ви искаш ли?
- Не съм чувал сервитьорите да изпълняват това , но благодаря за предвидливостта.
Прозява ми се като го слушам.
Хари изчака Хейдън да се изправи и стана след нея , тръгвайки към кухнята. След малко тя каза , че отива до тоалетна и доколкото си спомням тоалетната не е към кухнята , но нека си ги оставим да си погукат. Аз съм страшно наблюдателен човек. Виждам разни детайли , умея да разчитам очите на хората , като например очите на Кристъл , която ми се любува отстрани в момента.
Би било невъзможно да кажа , че не ми хареса вечерта с нея. Та тя беше в моето легло и караше космите на ръцете ми да се навдигат сякаш са поразени от електричество. Изслуша ме и най ме грабна това , че през целият този ден не отвори тази тема. Видя , че не навсякъде и по всяко време на денонощието мога да обсъждам това , а и какъвто и нахалник да съм не бих отишъл при нея с молбата да бъда чут.
Все пак ми беше любопитно какво правеха Хейдън и Хари и не бях единственият на тази маса , който забеляза особеното двойно отсъствие.
- Знам , че Хари не е човек , който споделя личният си живот , но ви питам като човек , има ли нещо между тях?
- Да. Въздух.
Кристъл подпря с длан устата си , за да не се разсмее , а Мат продължаваше да ме гледа сериозно , сякаш очаква да допълня отговора си.
- Ако ме питаш какво точно във въздухът се съдържа азот , кислород..
- Дерек , не ме минавай по този начин.
- Аз минавам само по един начин и ти не разполагаш с нужните ...
Усмихнах се. Вече ме е почувствал омразен , сигурен съм.
- Разбирам , че не искаш да ми кажеш , но не бъди вулгарен , има жена до теб.
- Тази жена е свикнала , спокойно.
Каза Кристъл , поглеждайки ме и свивайки очите си лениво.
- Сега сериозно , ти по Хейдън ли си падаш?
- Може да се каже.
- Аз съм близък с нея.
- Затова те питам тези неща.
Не думай.
- Между нея и Хари няма как да има нещо , защото тя харесва по-цинични хора като мен. Хари не е такъв тип човек.
Всъщност Хейдън наистина ме харесва, защото съм циничен. Но знам , че ако той клъвне въдицата не само че няма да ме имитира добре , а и ще си изкопае една дълбока дупка. Защото има една доста тънка граница между моите шеги , които са разбираеми , и хуморът на някой, който не е себе си. Всичко , което не ти идва от сърцето , се нуждае от прекратяване. Но ... случват се такива неща , какво да се прави.
Може да съм забавляга в нейните очи , но естествено вулгарността ми не може да се сравнява със сдържаността на Хари. Той е някак премерен спрямо нея и така се получава баланс.
- Невъзпитани и бъркащи си в носа на публично място като теб?
- Когато нещо в носа те дразни ти какво правиш , фучиш се наоколо?
- Като например бих..
- Край. Приключва този разговор. Като не искаш да ти помагам , няма. И без това мисля , че не сте един за друг , няма как да си оформиш едно рядко съзнание като моето.
- Няма да ставам друг човек заради хората.
- Значи не е точното момиче.
Мислех си , че да намеря ухажор на Хейдън ще е забавно и че ще го манипулирам както си поискам. По-добре да се разкара , ако няма да прави шоу.
В този момент Хари се появи на фронта , държейки една табла с празни чаши вдясно над главата си , изправен напълно , гледащ към нас , по-скоро към Кристъл. В другата си ръка държеше една бутилка , залепена за панталона му. Изглежда е практикувал тази длъжност.
- Знаех си , че преди да станеш боксьор си бил секси сервитьор.
- Заповядайте , първо на дамата.
Хари постави чашите и започна да налива изкусно. Ах този малък ..
Мат го посрещна с по-голяма усмивка , защото явно смята , че съм бил искрен с него.
След като седнахме дойде Хейдън , преструваща се , че е изпуснала нещо грандиозно. Мисля , че е било доста по-вълнуващо някъде отзад. Тя се подпря на масата права , а аз бързо и припомних къде е мястото и. Стоях точно до тях и видях как ръката на Хари напълно невинно разтриваше горната част на бедрото и , което не можеше да се види от отсрещното момче , неподозиращо какви измишльотини му вкарах в главата.
- Ти въртиш.
Мат завъртя и се падна да пита Хейдън. Като гледам аз съм един професионален говорител на любовния триъгълник , разрастващ се пред нас.
- Не ми се става , затова истина.
Той беше доволен от отговора и имам странното чувство , че тя го очакваше.
- Целувала ли си се с някого от тази маса?
- Абсурд.
Лицето на Хари показваше едно самодоволно изражение. Пасивно самодоволно. Но както вече споменах , моето зрение е орлово и тези усмивчици едва биха ми убягнали. Та аз съм ги създал.
Мат бързо повярва и кимна.
Да , бе , не се била целувала , въпросът трябваше да звучи така „Изобщо друго правиш ли , освен да се целуваш с някой от масата?"
И скоро край на малката ни сбирка доведе призрачното лице на Мира. О , как се казваше човек с крокодилски сълзи? Съкрушен? Добър актьор?
Пеньоарът и се носеше по земята , тя поздрави единствено Мат от присъстващите и погледът и се спря върху Хейдън , която седеше в Хари , но нашето момиче естествено не стана , дори вдигна глава , за да чуе какво има да и се каже.
Мира имаше намерение отново да говори с Хари по моя преценка , но реши да не се унижава толкова.
- Ще ми направиш ли място , Мат?
- Канена ли си?
Знам много добре , че Мира се прикри снощи и Бил застана на нейно място. Какъвто и мерзавец да е , ако искаше да си платя за нещо , щеше да ме накара денонощно да тренирам и да ме мъчи с това , а не да ме дави.
- Аз ще пропусна тази драма.
Кристъл ни пожела лека нощ и направо си хвана пътя. Колко сме различни в това отношение само.. аз чакам зрелище , тя бяга от това. Но като се замисля на човек му омръзва да слуша едни и същи неща , сякаш да се смее многократно на една шега.
- Няма ли да играем?
Мира завъртя бутилката и се падна Хари. Той нищо не каза.
- Приемам това за истина. Преди година по това време не беше ли по-щастлив?
Той отново не каза нищо. Хейдън се изправи.
- Май и стана неудобно , че тогава никой оттук е нямал представа за нея.
- Имам си граница на достойнство , която на теб ти липсва. Понякога на човек му липсват спомените , а не човекът , с когото ги е изживял.
- Ти не можеш да си навсякъде , Хейдън. Не познаваш миналото на всеки , защото някои неща никога няма да бъдат изречени.
- Нямам и желание да ги разбирам. Нека се пазят в сърцето , ако изобщо са били от някакво значение.
Ако не се бъркам в момента има предвид връзката на Мира с Хари.
Тя си тръгна , а аз оставих трудната част на Хари. Нека сам се справя с откачената си бивша избраница.
Гледна точка на Хари
Чувствам това момиче като една рана , но по-скоро по тялото си , не душевно. Радвам се за това , че не е достигнала до дълбочината на душата ми , за да раздере и нея.
Поне разбрах , че съм имал много грешна представа за приятелството. Всичко се състоеше от сделки , ти правиш това за мен , аз правя това за теб. А не е нормално да си общуваме така. Трябва да даваш без да искаш нещо в замяна. И колкото повече ти се дава , толкова по-благодарен да бъдеш за малкият свят , който споделяте. Всичко , което виждах от нея , беше ненаситност. А започна по толкова ... крехък начин.
Нараненото момиче , на което подадох ръка , разкъса блузата ми и се качи на главата ми , създавайки недостойни интриги , а аз никога не поглеждах нагоре , просто защото очаквах , че ръцете ни си пасват една с друга. Очаквах , че и тя ме разбира както аз нея. Може би и тя е била заблудена. Много много заблудена.
Но не тая злоба. Тя я има предостатъчно. Искаше ми се просто да разбирам нещата от нейната уста.
- Виждам не си губиш времето.
- Не мислиш ли , че е смешно точно ти да ми дириш сметка?
Станах , стана ми горчиво и неприятно да стоя срещу нея.
- Хари , извинявам ти се. И когато ме намери за първи път бях уязвима и ... не знаех какво е да имаш приятел , не знаех какво е дори да разчиташ на някого. Нормално е да съм се променила , да съм станала с по-твърд характер , да съм разбрала , че само така ще успея да пробия през живота. Само ти ме познаваш в онази слаба светлина.
- Харесвах онази слаба светлина повече , защото имаше нещо много ценно , което се е изгубило през годините.
Тя замълча и се изправи , заедно с мен.
- Нарича се честност. Мисля , че казах достатъчно.
Присвих устни безвкусно и се обърнах.
- Къде отиваш? Не сме разяснили нищо. Винаги съм била честна с теб , ти знаеш неща за мен , които не бих могла да споделя на никой друг.
- И те уверявам , че и аз няма да ги споделя. Моля те , не върви срещу течението , няма как да вървиш за ръка едновременно с лъжата и истината.
- Чувствам се сигурна с теб , Хари. Чувствам се цяла. И изключително глупава.
- Не може да твърдиш тези неща и да ме лъжеш в очите.
- Аз те обичам.
Извърнах глава изцяло и я изгледах в очите.
- Кажи ми , ти ли се опита да удавиш Дерек?
Нейните очи потънаха в сълзи. В момента съм на границата да и се развикам и да я оставя да заплаче.
Тя кимна , докато сълзите мокреха врата и. Сведе глава и ме погледна отново.
- Те ме нараниха много и ти нямаше да ми помогнеш.
- Не мога да те разбера , не мога да разбера дали би се облекчила от неговото нещастие , дали това би те накарало да забравиш. Тази злоба те обгръща , разбираш ли ме? Не вярвах , че едно самотно момиче може да се превърне в такъв звяр. Докато таиш тези чувства в себе си няма как да обичаш , Мира. Затова не се мъчи сама и не ме поставяй в такова трудно положение. Отсега нататък имаш Бил зад гърба си , очевидно , така че поне веднъж в живота си ти благодаря за честният отговор.
Изгледах плачещата и фигура , но съжалението не дойде , защото действията , които върши , повлияна от грешна смесица от чувства , не могат да се изкупят със сълзи. Колкото и искрена да е тъгата и , ако изречените думи носят лъжа в себе си , ако безскрупулните действия показват същината на душата и , цялото съществуване е една илюзия.
Дълго време след като се прибрах в стаята си , мислех над своите , не над нейните думи.
Намирам прилика. Страшна прилика с Хейдън и това ме притеснява. Хейдън е готова за отмъщение и се води от тази проклета злоба , тя не е дошла тук , за да разбира , за да анализира други гледни точки. Дошла е кратко и точно , за да убие и аз го знам. Дошла е наранена , унищожена , сама .. но за разлика от Мира не приема подаващата и се ръка. Не иска да и бъде помогнато , защото не осъзнава , че прави капан за самата себе си. Мъстта е завладяла повечето прояви на доброта , които са успели да се запазят след смъртта на баща и.
Примирение е последното , което ще почувства. Трябва да открия как да потуша поглъщащата омраза у нея , защото ще и отнеме качества , без които животът не би имал смисъл.
В тази глава има повече анализи , отколкото действия. Така се получи. ЩЕ БЪДА благодарна , ако ми споделите как ви накара да се почувствате , съгласни ли сте с Хари , подкрепяте или отхвърляте Мира? Бих се радвала да прочета предположенията ви за следващата глава , когато ще се състоят Отборните игри. :) х