Дълго време след като бяха затворили, Тами остана загледана в телефона си.
Не можеше да повярва на какво се беше съгласила. Може би трябваше да поговори с Холи когато се прибере. Щеше да й поиска съвет, но не й да отиде с нея. Тами въздъхна и стана да остави чинията в миялната. Когато се върна в хола, погледна часовника, който показваше 22:15. Когато тръгна към стаята си чу, тихото щракване на ключалката и тя погледна към входната врата. Беше Холи, която държеше обувките в ръцете си и заключваше по най-тихия начин.
-Здрасти? – каза Тами, но по скоро прозвуча, като въпрос.
-Господи! – подскочи Холи и изпусна обувките си. – Изплаши ме!
-Съжалявам. – усмихна се невинно Тами и повдигна рамене.
-Мислех, че спиш. Нали не спеше на дивана? Сигурно те събудих... – Холи говореше бързо, което накара Тами да се засмее.
-Не, всичко е наред. Тъкмо мислех за теб. – Тами й се ухили.
-Е, значи знам кога да се прибера. – ухили й се в отговор тя. – Е, слушам те. Притеснява ли те нещо?
Попита Холи, докато двете сядаха обратно на дивана.
-Ами... Преди време, имах проблеми и.. Понеже нямам много приятели, а трябваше да поговоря с някого..
Холи се пресегна и хвана ръката й, след което заговори меко.
-Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен и да ми казваш всичко, ще се опитам да помогна.. Винаги ще съм тук за теб.
-Блгодаря, Холи! Това означава, наистина много и.. радвам се, че сме приятелки.
-Сега, се върни към разказа. – насърчи я Холи.
-Та, както казвах, трябваше да поговоря с някого.. И просто излязох и набрах непознат номер, но той се оказа несъществуващ, а следващи, който набрах беше изключен... После затворих очи и набрах друг номер. – Тами си пое дъх и продължи. – Оказа се някакъв мъж, започнах да говоря с него, докато не ми свършиха монетите, след няколко дни, отново звъннах на същи номер и отново поговорих с него.. Та мисълта ми е, че се чуваме често.. И, малко преди да се прибереш говорих с него.. И май се оказа, че сме в един и същи град, и също така може би утре имам среща с него.. Но, честна дума! Когато се обадих, знаех, че вероятността да сме в един и същи град е ужасно малка.. И.., аз наистина не знам, как се озовах в тази ситуация. – каза бързо тя. Не можеше да повярва колко много думи беше изговорила на един дъх.
-Еха! – каза Холи, като я гледаше замечтано. – От това ще излезе страхотна любовна история! Моля те, позволи ми, някой ден да заснема филм по този сценарии. – усмихна й се Холи, след което отново стана сериозна. – Добре! Сега към проблема. Не знаеш, дали искаш да се срещнеш с него?
Тами се замисли.
-Не точно, една част от мен иска, а друга се страхува, да не бъде отхвърлена. Той вероятно си има приятелка. Един от пътите в които му звънях, когато вдигна се чу момиче, но после, той ми благодари, казвайки, че съм се обадила в точния момент.. Един вид съм объркана.
-Можеш да отидеш на срещата и да се изправиш пред него. Сигурна съм, че дори и да си има приятелка.. Е, нека го кажа така: Ти си едно красиво момиче, което не се нуждае и от капка грим, имаш страхотно тяло и от малкото време през което те познавам, смея да твърдя, че имаш добър характер. Другия вариант е, да отидеш на срещата, но да не се появяваш. Просто го наблюдавай от далече.
-Мисля, че втория вариант представлява проблем..
-Какво имаш предвид?
-Аз не знам, как изглежда. Не знам с какво ще е облечен и всичко останало.
-Тогава как мислиш да се срещнете?
-Казах му, че веднъж съдбата ни е събрала, чрез обаждането, ако все още съдбата е на наша страна ще ни срещне отново.
-Е, това наистина е проблем. Не съм сигурна как мога да ти помогна. Но мога да стискам палци, че мъжът с когото си си уредила среща да е страхотен.
-Благодаря. Мисля, да полегна. Пък каквото ще да става утре.
Тами прегърна Холи и си отиде в стаята.
-----------------------
Междувременно в другия край на града, Джъстин лежеше в леглото си и гледаше тавана, докато в главата му се разиграваха различни сценарии за срещата утре.
Можеше да се появи с букет маргаритки или пък да се блъснеше в нея уж случайно, или пък просото да й кажеше „здрасти". Не беше сигурен с кое ще я впечатли, но можеше да се обзаложи, че и с трите щеше да я уплаши.
Унесен в мисли Джъстин дори не усети кога е заспал.
В съня му го преследваше малка красавица с дълга кафява коса, но този път той виждаше лицето й. В съня му беше също толкова красива, колкото беше и в действителност.
Носеше онази прекрасна бяла рокличка и се усмихваше към него.
-----------
Не усетно половината ден беше минал и Тами беше по-нервна от всякога. Цял ден не беше получавала съобщения или обаждания от Джей. Часът беше 14:30 и тя се приготвяше за така наречената им среща.
-Добре. Как изглеждам? – попита Тами и застана пред Холи. Тами беше объла тъмни дънки и бял потник, а отгоре беше наметнала жилетка.
-Хмм... Изглеждаш страхотно, но трябва да пуснеш косата си. С вързана изглеждаш по детски сладка. Е, ти си си дете, но... нали искаме да го впечатлим? Трябва да пуснеш косата си.
-Дори не знам дали ще се появи. – каза Тами, докато развързваше косата си.
-Знам, но това не ти пречи да изглеждаш секси! Хайде тръгвай и да ми пишеш, за да знам как е! Ако до час не получа някаква вест от теб, аз ще ти звънна, така да знаеш.
-Добре! Разбрах.
Тами излезе от блока и се качи в таксито, което беше повикала.
Няколко минути по-късно таксито спря пред парка. Тами плати и слезе. Тръгна право към фонтана, като се оглеждаше на около. Но вместо да застане при фонтана, тя влезе в близкото кафене и седна до прозореца, като си поръча студен чай. Може би не беше честно от нейна страна, но..
--------
Точно в 15:00 Джъстин спря сребристия лексус, достатъчно близо до входа на парка, за да може да вижда фонтана. Свали съвсем леко затъмненото стъкло и започна да наблюдава. След няколко минути погледна телефона си, който показваше 15:10. Може би не беше дошла.
Влезе в съобщенията си и се зачуди дали да й пише, но сякаш сами, пръстите му започнаха да се движат по клавиатурата на телефона му.
--------
Тами наблюдаваше фонтана и хората около него, когато телефонът й изписка, че е има съобщение.
Джей: Мислех, че си точна.
Значи, все пак беше дошъл? Тя огледа още веднъж хората, но не помръдна от мястото си.
Тами: Казах ти, че винаги съм точна.
Точно го изпрати, когато видя балончето, което означаваше, че човекът от другата страна пише.
Джей: Сигурна ли си в това?
Тами огледа отново хората, но не видя никой, който да гледа в телефона си или да държи телефон.
Джей: Не ми отговаряш Маргаритке, как да приемам отговорът ти?
Може би сега беше моментът да каже истината.
-------
Джъстин занеше, че не закъснява за работа, но беше закъсняла за срещата им в хотела. Той погледна към телефона си и видя балончето.
Тами: Мисля, че не съм готова за тази крачка.
Джъстин се взираше в думите и не знаеше какво да отговори или не. Вярно, че нямаше да излезе от колата си. Щеше да я остави да чака, след, което щеше да й каже, че му е изскочила важна работа. Но наистина мислеше, че тя ще се появи. Той запали колата и натисна бясно педала за скоростта.
----------------
-Холи! – Тами възкликна притеснено, все още седейки в кафенето.
-Всичко наред ли е?
-Аз... Може ли да дойдеш в парка. Не искам да си тръгвам сама.
От автора: Мисля, че тази част се получи доста дългичка! Знам, че очаквате срещата им с нетърпение, но все още е рано. Харесва ми да ви държа в напрежение. ;) Може би в по-следващата част ще тяхната среща. Написала съм момента на срещата им, но много, много, мноооооого ми се иска да разбера, как според вас ще се срещнат те. Как ще реагира Тами, понеже Джъстин вече, знае, че тя е ТЯ. Или пък просто подозира, че тя е ТЯ. Ще се радвам да прочета коментарите ви. Ако имате въпроси, с радост ще отговоря на тях, било то в коментар или на лично.