Истина е...Кучките са ужасно самотни.Заобиколени сме от хора,а всъщност сме самотни.Ужасно самотни.Не са безчувствени,в повечето случай това е маска,която свалят,когато останат сами.Плачем тайно,пием сами...Оплакваме се само и единствено на себе си,боли ни,но никой не знае.В повечето случай си изхабяваме инергията,за да поддържаме образа на "непукисти,без чувства и прекалено велики за света" пред хората,а,когато сме сами всичко рухва.
Защо са сами?Нали са готини,нали излизат с много хора?Да,излизат с много хора,обаче колко от тези хора знаят какво се случва в душите им,колко от тези хора са били там,за да трият сълзите им?Не,живота е гаден,хората не струват!Всеки гледа да те използва,а после да те захвърли...Затова кучките сме сами,защото знаем какви са другите и предпочитаме да сме сами и неразбрани,отколкото изцедени и пренебрегнати.Едно е да имаш много приятели,с които да идеш на някой купон,да се напиеш или да ходиш на кафе,а съвсем друго е да имаш приятел,който да ти трие сълзите,да те слуша как се оплакваш и да ти вдъхва кураж.
При кучките тези приятели отсъстват,те си трият сълзите сами,оплакват се на себе си и успяват да се съберът.Около тях има много хора,но никой не разбира напълно бунта им,никой не знае защо са решили да се държът така.Защото,никой не остава прекалено дълго,за да разбере,а и сякаш никой не го вълнува...И,така те се усамотяват в тълпата.
Хохо,the bad bitch 💎💎