16 години по-рано:
Понякога живота те изправя пред множество препятствия. Сломява те, прекършва те духом, превръща те в развалина, съсипва те...
Тя ме изостави... Просто си отиде...дори не се бори за живота си.. Просто ей така ме напусна, оставайки ме напълно опустошен... и единственото нещо, което остана от нея беше един спомен и дъщеря и...
Държах я в ръцете си. Гледаше ме с големите си все още сивкави очи и ръкомахаше с ръчички.
- Не я искам! Тя щеше да избяга с него! Не искам това проклето дете! - чувах виковете на брат ми от другата стая.. Това бебе беше негово... негово, а той не искаше дори да я погледне! Беше съвсем малка.
Майка ми и Фрея излязоха разплакани от стаята, от която продължаваха да се чуват крясъците на Дейвън. Веднага след като двете жени излязоха във вратата се удари нещо тежко и малкото същество в ръцете ми се разплака. Започнах да я поклащам леко и излязох на двора, където майка ми и майката на Елена говореха.
- Гавин, скъпи, подай ми я.- Фрея взе бебето от ръцете ми със сълзи в очите.
- Какво ще правим?- думите на майка ми бяха последвани мой, които дори не бях обмислил.
- Ще я осиновя! - не знам защо го казах, знаех само че това е единственото правилно решение в момента. Нямаше да оставя това малко беззащитно същество на произвола на съдбата, да плаща за чуждите грешки.
- Гавин, синко, сигурен ли си, че ще можеш да я отгледаш и..
- Разбира се, мамо! Погледни я! Погледни и ситуацията! Дейвън не иска и да чува за нея, какво си мислиш че можем да направим? - майка ми въздъхна уморено.. не бяхме спали повече от 48 часа - от както взехме бебето от болницата. Тя беше там една седмица, след "раждането", което на практика не беше такова.
Когато закарахме Елена в болница тя все още беше жива. Лекарят ни каза, че тъй като е в седмия месец, могат да опитат да спасят децата, така или иначе за майката е вече късно.. Представяте ли си да чуете тези думи? Елена носеше близнаци, момиченце и момченце.. Но тя умираше. Вкараха я в операционната и 6 часа по- късно докторите излязоха. Бяха опитали да спасят Елена, но не успели, куршумът бил заседнал в един от белите дробове. С последните си сили, тя помолила лекарите да спасят децата и и те опитали. Момченцето починало, успяли да спасят само нея. Малката остана там цяла седмица, докато я стабилизират, след това ни се обадиха.
Протегнах се и взех бебето от ръцете на Фрея. Името и вече беше изплувало в ума ми.
- Е, Куини, от сега нататък ще си моя отговорност. - наведох се и целунах малките и ръчички. Щях да отгледам това дете!