Той я постави на бюрото си, все още целувайки я със същата страст, а от време на време улавяше някой неин, приглушен стон.
Джъсти плъзна ръката си под роклята й, докато не достигна бекините й. Чу я как изпъшка доволно щом усети пръстите му. Не, той определено нямаше намерение да спре с бегло опипване и няколко целувки. Джъстин плъзна пръсти под бекините й и усети колко влажна е.
-Ммм.. Подлудяваш ме... – изстена той в устните й, целувайки я в сами им край, насочвайки се към врата й. Но той веднага усети, как тя се напрегна под него и спря да издава приятните мъркащи звуци.
-------
Щом чу приглушените му думи, Тами се напрегна, а той не спираше да я целува.
-М-моля те... – откъсна се едвам, едвам от подпухналите й устни.
-За какво ме молиш? – прошепна той близо до ухото й, след което гризна леко врата й.
Тялото й инстинктивно се изви под неговот и усети усмивката му.
-С-спри.. Не е редно... – дори, самата тя не вярваше на това, което казва.
Но щом разтопения й мозък регистрира ситуацията, Тами започна да се бори повече с него.
-Защо да спирам, след като ти харесва? – той продължи да я целува, а тя се извиваше в ръцете му.
Точно щеше да му отговори, когато се чу пронизителен (или поне за нейните уши) звън. Тами бързо го избута от себе си и се огледа.
Джъстин изръмжа недоволно и се отдръпна от нея, вдигайки телефона си.
--------------
„Мамка ти шибан телефон!" изруга на ум.
-Какво? – изплю гневно той, без дори да погледне кой го търси.
-Братле, трябваш ми.. – щом чу нервния глас на брат си.
-Къде си Уил, идвам веднага! – каза бързо Джъстин, докато си взимаше сакото. Той излезе бързо от кабинета и дори не погледна към шокираното момиче.
-В училището. - отговори му Уил.
-Какво е станало и, защо звъниш на мен, а не на мама и татко? – попита Джъстин, докато натискаше бутона на асансьора.
-Виж, братле.. Получих 2 предупреждения за седмица, а това ми е третото провинение, нали разбираш, че нямаше как да звънна на мама и татко?
-Мамка му! Какво за бога си направил с три провинения за седмица? – попита шокирано Джъстин.
Макар че, той беше много по-палав и лош ученик от Уил.
-Сбих се... Заради момиче.
-Това обяснява всичко.. – Въздъхна Джъстин. – До 10 минути съм при теб.
----------
Тами все още стоеше шокирана в офиса на шефа си. Какво по дяволите се случи? „Той те целуваше като Бог, ето това се случи!" от някъде в главата й се чу едно досадно гласче, което се обаждаше, когато му скимне. Какво, ако телефонът му не беше звъннал? Е, както си и помисли, гласчето предпочете да мълчи. Винаги ставаше така, когато задаваше сложни въпроси, то предпочиташе да замълчи.
Тами огледа отново офиса, когато погледа й се спря на бюрото и тя се изчерви. След което бързо поклати глава и започна да събира и подрежда листовете, когато вратата се отвори.
-Ухааа, какво е станало тук, война ли? – чу шокирания глас на Холи.
Тами сложи документите и се обърна към приятелката си. Какво можеше да й каже? Та дори самата тя не беше сигурна какво се е случило.
-Знаеш ли, трябва да си вземеш телефон. Неоткриваема си! Добре, че срещнах случайно Моник, която каза, че си тук и, че шефът е изхвърчал от офиса. Виждам, че прозореца не е отворен, значи е друго, за да се ядоса до толкова, че едва ли не да разруши офиса си.
-Не знам, какво стана. – Тами каза сериозно. – Даде ми заема... след това.. някой се обади, той се ядоса и излезе.
Наистина беше по-добре да премълчи истината, отколкото да си изгуби работата.
-Готина рокличка. Да отидем да ти вземем един телефон, а? – попита Холи, докато й помагаше да събере последните листове.
-Не съм сигурна, че ми трябва, а и парите... с тях трябва да си платя наема в мотела... – щом каза това тя веднага млъкна. Беше се изпуснала, а не биваше.
-Живееш в мотел? – попита я Холи, но без следа от подигравка.
Тами заби поглед в земята, срамуваше се, от това, което беше направила и от това, което баща й й причиняваше. Не искаше да говори с никого за това, освен с Джей.
-Виж, споменах ти, че се преместих в собствен апартамент... Достатъчно е голям. Има две спални...
-Холи... – Тами я погледна, знаеше какво се опитва да каже и колкото и мило да звучи, не можеше да приеме. Със сигурност наемът беше космически, а тя не можеше да си позволи да харчи прекалено много пари, докато не спести достатъчно.
-Наистина ще се радвам да живеем двете. Няма да ти се налага да плащаш. Апартамента е лично мой и няма да ти искам наем. А и.. до сега не съм имала съквартирантката. -При едно условие. – каза Тами и насочи пръст към нея.
-Разбира се.
-Аз ще пазарувам и когато събера, достатъчно пари ще започна да ти плащам наем! – заяви Тами.
Холи се разсмя, докато слагаше и последните листове на бюрото.
-А, ето го и моето условие! Сега, ще те заведа да си купиш телефон, а довечера, след работа, ще ти съберем багажа и ще се преместиш при мен.
-Слушам и изпълнявам. - Тами започна да се смее.
От автора: Частта беше готова отдавна, но от тичане по университета и оправяне на документи, все не ми оставаше време да я довърша. Тепърва предстоят интересни неща между Джъстин и Тами. Какви? Ами все още ги обмислям, но се надявам да ви харесат. Надявам се да не сте изгубили интерес и частта да ви хареса. Ще очаквам мнението ви!!
П.с. Вече официално съм студентка!!! Нямам търпение да започна семестъра!! Който иска, може да следи блога ми. :3 https://beastlyladyblog.wordpress.com/