Събудих се в 5:30 . Вече свикнах до някъде с училището и можех да си позволя да не ходя 40 минути преди първия час и да спя поне до 6:00 , но по някаква причина продължавам да ставам много рано . Отидох до кухнята и ядох колкото се може повече , каквото намеря . Току-виж съм се заформил малко .
Бях пристигнал в училище доста рано . Наложи ми се да прекарам 20 минути в една закусвалня . Пих гаден чай и чаках да стане време са вляза в час .
Тръгнах бавно и лениво към сградата . Точно когато влязох , видях Раян .
- Добро утро . - каза ми и прозвуча в настроение .
- Добро утро . - отговорих му и заедно тръгнахме към шкафчетата си .
- Как я караш ? - попита ме с усмивка .
Да , в доста добро настроение е .
- Супер . Вчера успях да се наспя . Ти ?
- Аз не . Цял ден тичах по задачи . Доста съм изморен . Трябваше да си местя багажа в къщата на баща ми .
- Той тук ли е вече ?
- В града е от седмица . Вече официално се преместих.
- Дано ти е хубаво там . И между другото изобщо не ти личи , че си изморен .
- Наистина ? Това е добре , защото вътрешно заспивам . - и двамата се засмяхме .
Стигнахме до шкафчетата . Аз много не използвах моето , защото нямам навик да го правя , а и не исках да се пречкам на Мади . Изчаках Раян да си вземе нещата от неговото и тръгнахме към стаята за първия час .
- Имаш ли планове тази вечер ? - попита ме , докато изкачвахме стълбите до третия етаж .
- Защо питаш ?
- Довечера баща ми ще се прибере късно и ще си правим малко събиране с Мади , Ели и Ник . Искаш ли да дойдеш ?
- С удоволствие , но имам планове с Луи . Нямаше го през уикенда и днес се връща . Разбрахме се да прекараме вечерта заедно .
- Оу , добре , няма проблем . Явно ти е доста близък .
Повече , отколкото си мислиш.
- Да , близки сме . Направи много за мен . Но благодаря , че ме покани . Може би някой друг път .
- Няма проблем , спокойно .
Първите 3 часа минаха . Беше страхотна скука , но поне ми беше спокойно , защото бях подготвен по всичкo ... и защото Тейлър не беше на училище , по някаква неизвестна за мен причина .
Много ми е неприятна . Дори само като я гледам ми се отвръщава . И на всичкото отгоре планира да ми направи мръсно , иска да ме раздели с Луи . Радвам се , че днес няма да я видя .
Минаха и останалите часове . Вече ми е доста комфортно в този клас . Нямам проблем с никой , освен с Тейлър . Всички са много мили с мен , дори и да не са ми близки . Определено не ми се иска да се връщам в онова училище . Там всички са идиоти .
Раян дойде при мен след края на последния час . Изчака ме да изляза от стаята , за да излезем заедно от училището.
- Къде е Мади ? Не сте ли заедно ? - попитах го , защото ми е чудно защо остана да ме изчака , вместо да тръгне с нея. .
- Мади бърза , щяла да ходи на козметик , да си прави кола маска .
- Тези неща не болят ли зверски ?
- Нямам идея , никога не съм си правил . Нямам и намерение .
Вървяхме си спокойно и точно , когато излязохме от сградата , видях някой да стои прав до оградата .
- ЛУИ !
Буквално забравих за Раян и се затичах към него . Хвърлих се отгоре му и започнах да го стискам много здраво .
- Луи , какво правиш тук ? - бях много развълнуван да го видя .
Не очаквах толкова приятна изненада .
- Дойдох да те взема от училище . Нямах търпение да те видя .
Най-накрая го пуснах и започнах да го оглеждам целия . Толкова се радвах , сърцето ми щеше да изкочи .
- Много ли ме чака ?
- Само час и половина . Нямах идея кога свършваш . Но си струваше . - каза и се доближи , за да ме целуне .
Целувахме се в двора на училището , сред много хора , но дори не ми пука . Поставих ръце около врата му и се наслаждавах на устните му .
Когато се отделихме най-накрая един от друг , видях , че Луи се заглежда в нещо зад мен за секунда . Ръцете му бяха около талията ми , а аз моментално се обърнах и видях Раян и объркания му поглед .
Наистина забравих за него .
- Вие ходите ли ? - попита със странно спокоен и объркан тон .
Стига де , така ли трабваше да научава .. ? Трябваше да съм по-внимателен . Но какво да направя , много се развълнувах .
- Хей , Раян . - Луи го поздрави - Не си ли му казал ? - гласът му ме накара да се обърна към него , докато той все още ме държеше през кръста .
Тонът му не беше обвиняващ , питаше по-скоро от любопитство . Знам , че не е очаквал да кажа на всички . Все още не съм чак толкова уверен в себе си , опре ли до хомосексуалноста ми.
- Да ... да заедно сме . - казах на Раян и се освободих от хватката на Луи , защото ставаше неловко .
Раян стоеше на около 2 метра от нас и изглеждаше шокиран .
Нямаше как да го замажа . Видя ни уста в уста . Няма как да излъжа , че не сме заедно.
- Ам .. добре . Чао , ще се видим утре . - каза ми и побърза да си тръгне .
Не съм много сигурен как го прие и дали е окей с това , но не ми пука много в момента . Той самият ме попита какво мисля за хомосексуалноста и каза , че споделя мнението ми . Би трябвало всичко да е наред . Тръгна си така , за да ни остави насаме , едва ли е защото се е погнусил или нещо такова .
- Мислех , че си му казал за нас . - Луи ме извади от мислите ми . - Не бяхте ли близки ?
- Не сме чак толкова близки , не му бях казал .
- Е , вече знае .
- Да , но не исках да научи така .
- Има ли значение как ще научи . Не е голяма работа .
- Прав си , но все пак не исках .
- Свърши вече , да не говорим за това . - целуна ме отново , този път набързо. - Къде искаш да отидем ?
- Да се приберем вкъщи ?
- Не искаш ли да хапнем някъде или да се разходим ? - хвана двете ми ръце , докато стояхме един срещу друг .
- Не си ли изморен? Току-що си се прибрал .
- За теб няма как да съм изморен .
Боже , колко е сладък , не мога .
- Не ми се обикаля , честно казано .
- Добре , тогава отиваме у нас . Майка ми и сестра ми не са вкъщи . Колата е насам.
Карахме по пътя за вкъщи , когато телефона ми почна да звъни . Беше майка ми , а изобщо не ми се приказва с нея .
Ще кажа , че ми е бил изключен звука.
Игнорирах я и наистина си изключих звука .
Вече бяхме пред нас . Луи паркира и слязохме от колата .
- Аз ще се прибера за секунда да си оставя нещата и да се преоблека . - осведомих го .
- Вземи си и неща за довечера . Ще останеш , нали ?
- Да , разбира се . Ще си взема и ще дойда след десетина минути .
- Добре , чакам те.
Качих се до нас и бях изненадан да открия майка ми в кухнята , готвейки нещо .
Трябва да е на работа по това време . Какво прави тук ? При това готвейки .
- Защо не си на работа ? - попитах я , а тя се стресна , защото не ме беше забелязала в стаята .
Не използвам обръщения от сорта на "мамо" и понякога въпросите ми изглеждат много директни .
- Здравей и на теб . Защо не ми вдигна ? Звънях ти хиляда пъти .
- Телефона ми беше с изключен звук .
- За какво съм ти купила телефон , след като никога не ми вдигаш ?
Любимият ми въпрос ...
Вече съжалих , че започнах разговор с нея .
Защо е толкова изнервена? И защо иска да си го изкара на мен ?
- Какво да направя , че ни задължават да ги изключим в час ? Забравил съм да го включа , какво толкова ?
Напрежението между нас е доста тежко . Тя е напрегната и напряга и мен .
- Добре , както и да е . Довечера ще имаме гости . Искам да се подготвя , за това не съм на работа. - обясни ми без да отделя поглед от готвенето си .
- Супер , аз така или иначе няма да съм тук . Отивам при Луи , ще спя при него .
- Никъде няма да ходиш . Оставаш тук . - изкомандва ми .
- Моля ? Как така никъде няма да ходя ? - тонът ми е крайно неподходящ , но не ми пука .
- Ей така . Гостът ни е важен и искам да те запозная с него . С Луи сте постоянно заедно , нищо няма да ти стане ако прекараш една вечер вкъщи .
- Забрави , няма да стане .
- Не , ти забрави . Няма да ходиш тази вечер , точка по въпроса.
Какво съм и направил , че да се държи така с мен ? Защо ми говори с такъв тон и ми забранява да ходя при Луи ? Какво да направя , че някои я е ядосал , няма право да си го изкарва на мен !
- Не можеш да ми забраниш да отида . - казах й уверено .
Наистина , няма сила , която да ме накара да не отида при Луи . Не ме интересува кой ще идва , не искам да се запознавам с него .
- Напротив , мога . Аз съм ти майка и ще ме слушаш .
- Накарай ме .
Отидох в стаята си , набързо взех каквото ще ми трябва - няколко резервни дрехи , пижама , четка за зъби и парите си , за всеки случай . Направих опит да изляза , но майка ми ме спря .
- Хари , моля те . Умолявам те , остани за вечерта . Наистина е важно за мен да те запозная с този човек . Изчаквам подходящия момент от месеци .
- Кой е този толкова важен човек ?
- Ще видиш като дойде .
- Не искам да виждам , още вчера обещах на Луи да спя при него , нямаше го през уикенда .
- Хари , не ме предизвиквай да вземам крайни мерки , ужасно съм нервна и притеснена за довечера , не ме карай да правя неща , които не искам да правя .
- Не знам за какво си толкова притеснена , но нямаш право да си го изкарваш на мен . Не ме интересуват тъпите ги гости .
- Край , това беше . Наказан си .
- Наказан ? Трябва да се шегуваш . - разсмях се , въпреки че съм на ръба на нервите си . - И какво ми е наказанието ?
Изобщо нямах намерение да приема това на сериозно , не може да ме накаже .
- Забранявам ти да се виждаш с Луи до края на седмицата . Ще излизаш от вкъщи не по-рано от 1 час преди училище и ще се прибираш не по-късно от 1 час след училище . Ще ти наема шофьор да те води и да те взема .
Това скрита камера ли е ? Дори не мога да повярвам , че се случва . Как очаква да приема такава глупост на сериозно ?
- Ще ми наемеш шофьор ? - засмях се отново . - И как по-точно ще му плащаш ?
- Повярвай ми , знам как да му плащам . И не знам кое ти е толкова смешно , на мен изобщо не ми е.
- Моля те , не се излагай повече . Ще се видим утре . - хванах дръжката на вратата , за да я отворя и да се махна от този цирк .
- Ако тръгнеш сега , по-добре не се връщай повече .
Добре , това отива твърде далеч .
Иска да не се връщам ? Има го .
- И без това не искам да се връщам .
Най-накрая излязох и тръшнах вратата след себе си .
Кръвта ми кипеше . Бях толкова изнервен . Какви глупости ми наговори само ! Щяла да ми забрани да виждам Луи , да ми наема шофьори да ме следят. Тя чува ли се какви ги дрънка ? Та аз не бих оцелял цяла седмица без да го виждам . Предпочитам да ме остави без храна и вода , отколкото без него . В страшен филм се е вкарала . Съвсем откача .
Вече бях в апартамента на Луи .
Стояхме в кухнята . Той беше поръчал пица , докато ме чака и я разрязваше на плота , а аз стоях на масата и си мислех за това , което стана вкъщи .
Дори не се чувствах виновен . Не може да ми казва кога да съм си вкъщи и кога не . Почти съм пълнолетен , няма право .
Ако не беше Джема , щях да се изнеса от вкъщи още първата седмица , щом навърша 18 .
- За какво си се замислил така ? - попита ме Луи , донасяйки ми чиния с пица и сядайки срещу мен на масата.
- Майка ми не е наред .
- Майка ти е прекрасна .. да не се скарахте ?
- Да .. . Щели сме да имаме някакви гости довечера и много искала да бъда там да ме запознае , дрън-дрън .
- Тази вечер ?
- Мхм . Казах й , че няма да стане и тя изферяса. Да я беше чула само какви ми ги наговори . Щяла да ме накаже да не те виждам цяла седмица , да съм тръгвал за училище не по рано от 1 час преди първия час и да съм се прибирал не по късно от 1 час след последния , пълни глупости . Щяла да ми наеме шофьор да ме следи , да не взема да се виждам тайно с теб. Можеш ли да повярваш колко и хлопа дъската ? После като излязох каза нещо от сорта на " ако излезеш сега не се прибирай повече " . Като че ли би издържала 10 минути без да знае къде съм .
- Моля ? Чак толкова сериозно ли е било ? Защото ще си при мен ли ? За това ли е всичко ?
Май не трябваше да му казвам . Като го знам ей сега ще ме прати вкъщи .
- Да . Но моля те , не ме карай да се прибирам . Повярвай ми , не е чак толкова сериозно , колкото изглеждаше , тя просто не се чува понякога . Не искам да се занимавам с гости , а да остана тук ..
По погледа му разбирах , че изобщо не му харесва факта , че заради него сме се карали с майка ми . Всъщност не беше точно заради него . Беше си заради мен .
- Хари .. - въздиша тежко . - Поставяш ме в много неприятна ситуация .
- Ти нямаш нищо общо , аз си бях виновен .
Виждах как дава всичко от себе си да не стане и да не ме зарита към вкъщи .
Явно наистина много иска да остана , щом го прави .
- Кога ще дойдат тези гости ?
- Не знам и не ми пука .
- Не става ли да отидеш за 1-2 часа при тях и после пак да дойдеш ?
Като се замисля , вариант е , но не . Да заменя Луи с някой си .. не мерси .
- Не , не искам да го правя .
- Хари , моля те . Изобщо няма да ми е спокойно така .
- Стига , нищо не е станало .
- Как да не е станало ? Забранила ти е да се виждаш с мен ! Ами ако наистина направи така , че да не се виждаме ? Не искам майка ти да си мисли , че ти се отразявам зле .
Знам , че едва се сдържа да не ми вдигне скандал как изобщо съм допуснал да се стигне до такова наказание и ще се опитва да ме накара с добро да се прибера и да се извиня на майка си .
- Моята майка не е като твоята . Няма как да ми наложи такова наказание , няма как да ми наложи каквото и да е наказание , защото знае , че ще я намразя още повече , а тя дава всичко от себе си да спечели любовта ми . Ако го направи , ще накаже повече себе си , отколкото мен и тя го знае . Така че искам да се успокоиш и да не мислиш за това . И спокойно , тя знае , че не ми влияеш зле , знае колко много те обичам . Има снимка в стаята си от целувката ни на нова година .
Позвъняване от телефона ми прекъсна разговора ни.
Джема .
- Хей , Джем . - вдигнах й .
- Здравей . Къде си ?
- При Луи . Защо питаш ?
- Хари , моля те , направи го заради мен . Прибери се за гостите . Наистина е важно .
- Майка ли те накара да ми се обадиш ?
- Хари , ако не беше важно , нямаше да се съглася да ти се обаждам и да те притеснявам , докато си с Луи .
- Значи тя те е накарала .
Разбира се , че тя я е накарала . Джема е на лекции , не присъства на спора ни , няма от къде да знае освен ако майка ми не и е изпяла всичко с подробности .
- Да , тя ме накара. Но пак ти казвам , нямаше да се съглася ако не беше важно.
- А каза ли ти какви неща ми наговори ? Спомена ли за всички глупости , които и излязоха от устата ?
- Да , каза ми , и много съжалява . Просто е много притеснена как ще го приемеш .
- Кое как ще приема ? Защо никой нищо не ми казва и очаквате да проявя разбиране ?
Луи усети , че много се напрегнах и се премести на стола до мен , за да може да ме прегърне през кръста и да ме успокои. Започна да гали ръката ми .
- Моля те , не задавай повече въпроси , а просто ела . Направи ми услуга .
На нея вече не мога да откажа . Не искам да ми е сърдита и да се чувства разочарована . Каквото съм я помолила го е правила , от както се помня. Ще е много подло аз не направя същото за нея .
Макар че в момента не е много за нея , но няма значение , пак не мога да откажа .
- Добре . - въздишах - Но след като си тръгне отивам пак при Луи . Към колко да се прибера ?
- Към 8 трябва да е вкъщи , но ти отиди в 7 .
- Добре .
- Трябва да затварям , имам лекция . Чао .
- Чао .
Тръшнах телефона на масата.
- Какво стана ? - Луи погали гърба ми .
- Ще отида към 8 за шибаните гости . Обещавам ти , в момента в който успея да се измъкна ще дойда .
- Добре . Радвам се .
Сигурен съм , че камък му падна от сърцето .
- Става ли да се извиня на майка ти ? - отново се обади с неговата притеснителност .
- За какво ще и се извиняваш , какво си направил ?
- Много ме е страх , да не ти забрани да те виждам . А и сигурно в момента има лоши чувства към мен .
- Обясних ти , че няма как да ми забрани . Но добре , щом толкова искаш говори с нея .
Щом така ще се почувства спокоен , защо да го спирам ?
- Ще и се обадя .
- Сега ли ?
- Да .
- Защо сега ?
- Защо не ?
- Добре прави каквото си знаеш . - оставих го на мира.
- Ало , госпожо Стайлс ? Луи се обажда [...] Обаждам се да се извиня , че съм бил причина за спора ви с Хари [...] Той ще дойде за гостите ви [...] Много съжалявам , обещавам повече да не се повтаря , не му се сърдете и не му забранявайте да се вижда с мен . [...] . Много благодаря ! Поздрави на Джема . [...] Благодаря , довиждане .
Гласът му беше страшно умоляващ през цялото време . Шанса майка ми да му се сърди е солидна нула .
- Какво ти каза ? - попитах .
- Каза , че нямам вина ..
- Казах ти . О , моля те , тя сигурно те обича повече отколкото обича мен . Все още мисля , че беше излишно да и звъниш.
- За мен е важно да ме одобрява. Все пак е доверила сина си на мен .
- Преувеличаваш . Дори и да не те харесваше пак щях да съм с теб , защото е важно какво харесвам аз .
Той все още беше да стола до мен и се доближих , за да го целуна .
Изгубих се в целувката . Просто някак си всичко ми излезе от главата в момента , в който усетих устните му ....