-Всичко наред ли е? – мамка му, защо я питаше това при условие, че много добре знаеше, че нищо не е наред. Той чу лекия й смях.
-Не съм много сигурна. Дълго и сложно е. – тя отново се засмя.
-Имаме цялото време на света. Готов съм за историята ти Маргаритке... – той се отпусна на дивана. Ако преди час беше сигурен, че е оставил правилното момиче в хотела, то точно сега беше моментът да се убеди дали е била тя.
-------------
Тами пое дълбоко дъх и прокара ръка през косата си.
-Добре... Нека започна с това, че шефът ми е истински задник... и, ами аз съм с бяла рокля... – каза тя и чу, как той се закашля. – Добре ли си? – попи тя притеснено.
-Д-да, до-добре съм.. – чу го как прочиства гърлото си. – Просто не мислех, че момиче като теб не знае такива думи.
-Повярвай ми това мнооого му отива. – тя се засмя.
-Едва ли е толкова голям задник, както казваш, но нека все пак чуя какво е направил? – попита той.
-------------
Е, това беше моментът на истината или тя е Тя, или беше изпуснал шанса си да си спи със секси момичео
-Ами, днес го помолих за малък заем, понеже нямам пари... – тя замлъкна за секунда, след което бързо продължи. – Понеже съм ги загубила, а, ако не си платя стаята в мотела ще ме изритат от там, а не искам да се прибирам...
Ако имаше капка съмнение, то тя вече се беше изпарила. Определено Тя беше момичето от хотелската стая, Тя беше неговата секси чистачка.
-Отказа ли ти? – о, той много добре знаеше какво се случи след това. Е, сега поне знаеше за какво са й били парите, които поиска. Някой би си помислил, че ще съжали за предложението, което й е отправил, но... е, малко съжаляваш, но не достатъчно.
-Глупости! Задникът ми предложи да да спя с него! – извика тя. Е, бяха го наричали и с по-лоши имена. Той определено не знаеше какво да каже, докато не чу нейните хлипания.
-Ей, ей, Маргаритеке, успокой се. – мамка му! Какво беше направил?
-З-знаеш ли к-кое е най-л-лошото? – попита тя и захлипа по-силно и заговори, без да му дава време да каже и думичка. – А-аз се съгласих.. И дойдох в глупавия хотел, облечена с най-красивата си рокля. – тя продължаваше да плаче. – А, той си тръгна... не, че се оплаквам от това, че си е тръгнал... Т-той се подигра с мен. – Джъстин прокара ръка през косата си.
-Знаеш ли Маргаритке? – той отпи от чашата си и се загледа в кубчетата лед. – Както един приятел каза „Всичко се случва с цел." Ако беше останал? – Джъстин замлъкна, ако беше останал при нея, щеше да я има за себе си, без задръжки. За една единствена нощ...
-Н-нямаше да бъда на себе си след това.. – отвърна тихо тя.
-Аз.. – той се усети и бързо промени началото на изречението си. – Шефът ти, наистина е задник.
-------
Тами се усмихна леко при думите му. Който и да беше този човек, то той наистина я разбираше и слушаше.
-Казваш ми Маргаритка. – отбеляза тя. –Вече забрави името ми ли? – каза усмихнато.
-Напомняш ми на Маргаритките. А и не бих могъл да забравя името ти. То е различно, точно като теб. – тя рзабра по гласа му, че се усмихва.
-Знаеш името ми, дал си ми и прякор... Аз.. как да ти казвам? – тя прехапа устните си, чувайки лекия му смях.
-Просто Джей... – Хмммм, дали и казваше истината?
-Е, Просто Джей..., може ли отново да те помоля нещо.., дори и да знам, че ще изглеждам жалко в очите ти? – тя попита и усети няколко сълзи да се стичат по лицето й.
-Каквото пожелаеш Маргаритке. – каза сериозно той.
-М-може ли да се о-обадиш на тази н-номер точно в 00:00 и д-да ми ч-честитиш р-рождения д-ден? – Тами вече се задушаваше в сълзите си.
----------
Ъгхх, е може би сега наистина го жегна, чувството на вина. Наистина мразеше, когато момиче плаче. Джъстин прокара ръка през лицето си.
-Разбира се Маргаритке. Всичко, което пожелаеш. Казах ти.
Той чу подсмърчането й.
-Знаеш ли, ти си наистина добър човек... Съжалявам, че шефът ми не прилича на теб...
„Мамка му! Аз съм скапания ти шеф! Този, който каза, че е задник. Да, точно така аз съм този задник!" помисли си той, но нямаше как да й го каже. Не искаше да рискува.
-А, сега може ли аз да те помоля нещо? – попита той и отново отпи от чашата си.
-Р-разбира се. – тя продължаваше да хлипа.
-Сигурен съм, че си красиво момиче.. – прелестна Маргаритка. – А, знаеш какво казват за красивите (прелестните) момичета. Те не бива да плачат за задници като шефовете им (като мен). Маргаритке..., спри да плачеш и да губиш от чара си. – Всеки път той се поправяше на ум с думите, които искаш да й каже.
-Д-добре.., но от къде си сигурен, че съм красива? – той можеше да разбере по гласа й, че тя се усмихваше.
„Защото те видях преди часове и знам, че си прелестна." Естествено, от устата му излезе съвсем друго.
-Защото... мога да го разбера от гласа ти. Ти си една красива Маргаритка. А, сега лягай и ще ти се обадя отново.
След което той прекъсна връзката, дори не я остави да каже нещо. Може би изпита леко задоволство, защото тя беше прекъсвала разговорите им няколко пъти, а сега беше негов ред.
-------------
Тами се чувстваше объркана и щастлива, и тъжна.
Това което се случи... е, по-точно не се случи я объркваше. Беше сигурна, че шефът й искаше да спи с нея. Нямаше съмнение. А и онзи поглед, който й хвърли, когато тя се обърна към него на паркинга... Макар опитай с момчета да се свеждаше до 1 момче, можеш да се обзаложи, че шефът й я искаше. Но после нещо съвсем се обърка.
Чувстваше се тъжна, защото рождените й дни бяха нещо специално за нея и Томи. Той винаги й подаряваше рисунка, която тя слагаше на таблото над бюрото, а следобеда ходеха за сладолед. Радваше се, че Томи, не е придобил нито едно от лошите качества на Елвира или на баща й. Може би в понеделник, щеше да се отбие до детската градина, за да го види. Хлапето, наистина й липсваше.
А, защо беше щастлива ли? Заради разговора си с Джей. Макар да не го познаваше и да не знаеше нищо за него, вярваше, че може да разчита на него. Макар и непознат, той винаги беше там за нея.
Тя огледа стаята, ако до преди малко искаше да си тръгне, то сега нямаше как да стане. Очакваше обаждането му.
Две страни се бореха в нея. Една, която й казва, че се надява напразно, че той едва ли би й звъннал. Друга, която я убеждаваше, че той ще го направи.
Естествено тя послуша втората страна от себе си. Отпусна се на леглото изатвори очи.�
От автора: Надявам се новата част да ви хареса и да оставите мнение. Съжалявам, че ги бавя толкова много частите, но в тия жеги, имам чувството, че мозъкът ми се вари. ;дд Та както-и-да-е, нова част.., ами мисля, че ще ви се наложи да почакате доста по-дълго. Заминавам за лятото (не, това не означава, че ще има нова част чак есента) и не знам, кога ще имам интернет, но обещавам, докато нямам интернет да напиша няколко страхотни части, за да ви се реванширам. Ще се радвам, за разбирането, което ще проявите.