Justin Bieber - Purpose
Marian Hill - One Time
Гледна точка на Дерек
- Как от всички само теб те прихваща някакъв вирус?
Такъв злобар не съм виждал. Проклетията на Кристъл ето от къде е дошла. Кофин ме мъчи най-малко половин час с взимания на кръв , караше ме да му се зъбя безкрайно дълго време , държах устата си отворена може би десет минути , плюс това постоянно ми забива приказки. А аз си мислех , че тренировките минават бавно. Тук всяка минута се влачеше и вече си представях стрелките на часовника в главната зала.
Освен всичко , той ми се подиграва. С всяко изречение ме закопава. Какъв му е проблема? Вероятно , че съм много по-секси , по-млад и по-забавен от него. А и дъщеря му ми обръща повече внимание , но все пак е жена. Трудно им е да устоят , разбирам ги.
Като се сетих за Кристъл , друго щеше да си е тя да беше в този кабинет вместо него. Тогава и болки и повръщания и жълтото си лице щях да забравя. Дори нямаше да си слагам тениска.
- Дерек .. как ти е цялото име?
Как никой не го знае , пропуск в живота ви , хора , про-пуск.
- Норман.
- Слушай ме , Норман..
Той се приближи с бялата си покривка и отблизо още повече се личеше липсата му на коса по някои части на главата. Не беше най-привлекателния тип.
- Не искам да те виждам с Кристъл.
- Не съм виновен , че тя има желание да ме вижда , господине.
Казах умерено спокойно , а той може би вреше отвътре. Е , съдех по почервенелите му уши. Де да бяха просто уши , по-скоро пеленгатори.
- Дерек. Норман. Дерек Норман.
- Да , Гарет Кофин?
Стана ми смешно , но на него грам не му беше. Той просто ме мрази. Но да не си мисли , че аз искам да сме първи дружки.
Изведнъж усетих грубите му ръце , захващащи тениската ми и стискайки я в юмрук.
- Голяма случка ще ти се случи , ако продължиш да обикаляш наоколо с Кристъл.
- Не разбирам защо искате да я ограничите от приятели.
Приятели , с малко по-различни намерения , но преди всичко приятели.
- Не питам разбираш ли или не. Предупреждавам те. Защото да действам ще ти се стори доста по-болезнено.
Такова ли било чувството да те заплашват? Признавам ,че си е страшничко , защото в тази светлина не го виждам всеки ден , още по-малко щом е насочена към мен , по простата причина , че не стъпвам тук , само в много наложителни ситуации.
Пак ми се приповръща. Особено след като усетих дъха му и тъмните му очи ме прободоха и достигнаха до мозъка на костите ми.
- Вие ли сте убиеца на Пиърс?
Не знам как , защо и кога успях да изрека това изречение , но за всяка сричка си беше платено с огромния му замах в бузата ми , малко под окото. Каквото и да кажа , само някой ме удря.
- Мъртъв си , момче. Мъртъв.
Той отново ме сграбчи за тениската и аз се изправих , след което ме запрати към вратата с такава сила , която външния му вид не показва. Този мъж тренира , по дяволите. Или е тренирал яко , защото кожата ми гори и едвам се сдържам да не се хвана за бузата.
- Ясен ли бях? Ще те унищожа , ако си с нея , чуваш ли ме?
Ненормален старец. Разбирам , че иска да предпази дъщеря си , но това е плашещо. Минава границата на нормалността.
И отново не получих никакъв отговор , но нотката на гласа му ми показа , че вероятността да ме нарани , а и да нарани хората около мен , е повече от голяма.
Гледна точка на Хари
- Джордън , кого , по дяволите , прикриваш?
- Никого ,сър.
Долен лъжец. Стоях от известно време в наблюдателницата , затворен в едно помещение единствено с главния диспечер , който ме убеждаваше , че никой външен човек не е влизал в затвора , но в същото време не ми показваше записите от камерите.
- Стани , Джордън.
- Г-н Стайлс , уверявам ви , че ситуацията е под контрол.
- Знаеш ли , че ако има още луди там долу , които могат да си обикалят наляво надясно , всички тук са в опасност. Стани ти казах !
Явно нищо досега не е било наред. Явно не съм вършил нещата си както трябва , щом се осмелява да ме гледа в очите и да ми говори лъжи. Той се изправи.
Седнах на неговото място , връщайки се назад към записите. Бях толкова вглъбен в намирането им , търсейки нещо нередно през последната седмица , че не чух шума от влизането на някого. Обърнах се и изгледах Винсент стъписано.
Не му бях казал за нищо от това , но той знаеше. Погледнах към Джордън , който ме гледаше с разширени ноздри , значи той го е повикал.
Няма как да не кажа на Винс , че подозирам Кофин. Дори и да не съм намерил записи , които доказват присъствието му долу.
- Ела да си поговорим , Хари. Остави момчето да си върши работата.
Изгледах момчето , на което тъпкано ще му го върна , и станах рязко като стола се завъртя няколко пъти.
Влязохме в един склад с неизползвани камери , Винсент затвори вратата и ме изгледа на ярката светлина. Крушката ме заслепяваше , затова се обърнах. Той застана така , че тялото му да покрива изкуствените лъчи.
- Исках да се справя с проблема сам , затова не ти казах.
- И справи ли се сам?
- Правя го.
- Като се връщаш в миналото?
Той има представа за всичко. И няма как да предположи това просто като ме види да разглеждам записи. През цялото време е знаел. Дали знае кой всъщност е убил Пиърс?
- Убийството на Пиърс има нещо общо със сегашните събития.
- О , Хари. Кой те убеди в това?
- Довери ми се , Винс. Ще разнищя нещата и всичко ще се разбере.
- Искаш ли наистина да влизаш толкова дълбоко?
Каза ми той , подсмихвайки се. Имам чувството , че знае всички отговори.
- Вече съм. И Джордън не заслужава този пост.
- Успокой се , момче. Тези прибързани решения може да ти попречат.
- Какво имаш предвид? Изпробваш ли ме?
Той продължаваше да се усмихва.
- Внимавай.
Отвори вратата.
- Винс , някой може да умре отново.
- Когато прекарат прекалено много време в затвора , се превръщат в откачалки. Какво те кара да мислиш , че някой трябва да им помага?
- Не мисля , че си толкова наивен , сериозно.
Винсент не е вчерашен , той разбира нещата перфектно и знам , че в момента се опитва да ме баламосва , но не разбирам защо.
- Няма как да ти помогна , ако всички се обърнат срещу теб , Хари. А разнищваш ли стари неща , това води до .. неприятни последици.
- Да бездействам ли?
- Направи това , което трябваше. Държиш хората далеч от затвора и засилваш охраната. Нищо повече , не прави драма от нищото.
- Добре.
Въздъхнах. Няма да се откажа просто така.
Гледна точка на Мира
- Здравей.
Облегнах се на прага на залата на Бил , в която беше само той , за щастие. Не ми е най-приятния човек за разговори , но .. се нуждая от това , което ще направи.
- Какво този път? Ще защитаваш Хари , докато го обиждам и това постоянно ще се повтаря?
- Знаеш , че идват отборните игри. И мисля , че само ти си способен на направиш това.
- О , значи този път ще ме използваш. Да ти приличам на кученце?
- И то доста симпатично.
- Не прави това , съветвам те. Резултата няма да ти хареса.
Носех една бутилка водка в ръката си. И я отворих.
- Няма да те спра , защото не съм Хари.
- Затова дойдох при теб.
Отпих и парливостта обходи гърлото ми. Тръгнах да вървя към него.
Подадох му бутилката след като стигнах достатъчно близо.
- Само отчаяните кучки правят това.
- Само още по-отчаяните задници им отвръщат.
Той се засмя.
- Не разбирам как съм те намирал за привлекателна. Малка и злобна.
- Ти това харесваш , Бил. И все още го правиш.
Лицето му се приближи до моето и ме огледа лукаво. Колкото и да отричах , намирах прилики между двама ни.
- Аз не деля , Мира.
- Искам да направиш някои неща на отборните игри.
- Нека позная , Хейдън , нали? Тя много ти пречи.
- Нахална е. И устата. Не ми харесва.
- Всяка хванала вниманието на Хари не ти харесва , а?
- Бил. Знам , че ще ми помогнеш.
- Не и този път.
Оставих бутилката на земята. Ръката ми докосна силната му ръка , а той остана в това положение.
- Гледаш само своите интереси.
- Добре , какво искаш , за да ми помогнеш? Мислех , че мога да ти имам доверие.
- Ти си толкова погрешно насочено същество! Няма да ти ходя по петите , а ти да се молиш на Хари , разбираш ли го това нещо?!
Той ритна бутилката и течността започна да тече по пода , но в момента бях достатъчно напрегната , че да я вдигна. Само гледах как алкохола се разрастваше под обувките ми.
- Искам да се провали. Само това.
- От искане другите да се провалят изпускаш себе си.
Погледнах го , готова да изляза , а той , подобно на миналия път , ме изгледа и се насочи към вратата.
- Искам пода да е лъснат. И да не мерише на водка тук.
Гледна точка на Хари
Раян не ми каза нищо и продължавам да го мисля. Аз всъщност нищо не правя. Не помагам на никого , не се чувствам удовлетворен след като издам няколко заповеди и това не спира огромната тревога в душата ми. Изпускам нещо.
Единственото , което разбрах от Раян , .. беше , че „ Това ще е най-малкият ми проблем."
Ако с това не мога да се справя , заради целият хаос , цялото преосмисляне , цялата суматоха в главата ми , какво изобщо правя тук? Винаги съм с една крачка назад и само гледам как нещата се случват. Отстрани.
Винсент ме лъже , че нищо не трябва да правя. Дерек е пуснал жълто буквално. Не успях да проверя камерите , не успях да направя нищо сам. Не успях , защото непрестанно мисля за нещо друго. Непрестанно други мисли ме глождят. Мисли , които не трябва да бъдат на преден план.И .. може би човек е по-силен , когато не работи сам , но да се доверя не е толкова лесно.
Отворих вратата на стаята си и видях хвърчаща бележка да стои на пода , букви бяха изписани върху нея. Наведох се и я грабнах , разтривайки очите си.
„Искам да те видя."
Беше написано набързо. И явно пъхнато под вратата ми. Но не пишеше от кого е.
Насочих се към стаята на първия човек , за когото се сетих , държейки бележката в ръка.Странно чувство се разпростираше из мен.Сякаш преминаваше ток и ме накара да размърдам раменете си и да се спра за секунда.
Почуках на вратата веднъж и се запитах какво правя тук.
- Добре ли си?
Не исках да звуча толкова разтревожен , но не очаквах да видя толкова въпросително лице срещу мен.
- Да?
Хейдън ме огледа целия и въпреки изморения и вид можех да различа розовите и устни от всичко , което ме заобикаля.
- Аз .. също исках да те видя.
Устните и се разделиха. И по погледа и долових неразбираемост. Точно сега и аз не се разбирах. Очевидно съм мислил прекалено много за такава ситуация , че ми се е сторила възможна. Изобщо виждал ли съм почерка и , че да си помислям , че е тя.
- За какво говориш?
Стиснах бележката в юмрука си , дори и тя да я беше видяла. И се отдръпнах една крачка назад.
- Исках.. дойдох само да ти кажа , че Раян нищо не ми каза.
Хейдън излезе навън , заедно с картата си , слагайки я в задния си джоб.
- Казах ти.
- Да.
Сякаш дори и да иска да ме види ще ми го каже.
- А ти добре ли си?
Кимнах и стиснах бележката още повече.
- Говорих с Дерек. И с Кофин са имали спречкване.
- Какво е станало?
С пръста си скъсах листа , който държах.
- Кофин му е забранил да вижда Кристъл с една дума.
- Не че не се очакваше.
- Между другото какво стана с камерите?
- Нямах време да ги погледна.
Излъгах , изкачвайки стълбите към главната зала.
- Каква е тази бележка , към която постоянно гледаш?
Тя пита изведнъж , погледа и прикован към ръката ми.
- Записвам си какво трябва да правя , за да не забравя.
- Ясно.
Тя не ми повярва както изглежда , но не намирах по-малко странно обяснение в речника си. Двамата се изкачихме до главната зала и там зърнахме много лица , беше дошло време за обяд. Както се предполагаше , след като Мира ме видя се насочи към мен , но изобщо не ми беше до нейните напрягащи разговори.
- Видя ли бележката ми?
Хейдън се обърна отново към ръката ми , поглеждаща ме така сякаш съм най-големия лъжец.
- Да. Трябваше да напишеш име.
С периферен поглед видях лицето на Хейдън , но вече нямаше какво да скривам.
- Е , ти не се ли сети?
Мира се засмя , но поглеждайки изражението на Хейдън беше забележимо какво съм си помислил и направил.
Двете размениха многозначни погледи , но никоя нищо не каза.
- До после.
Гледах да се махна оттам , защото се почувствах глупаво. Седнах на една от масите , но не бях и гладен. Чудех се какво прави Дерек и станах , за да го проверя. Точно когато тръгвах видях Кристъл и тя ми се усмихна криво.
- Здравей , Хари. Успя ли да научиш нещо?
- Ще ти кажа , ако има нещо ново.
- Исках да те питам .. знам , че не е моя работа , но бил ли си наистина с Мира?
- Какво?
Трябва ли да се обяснявам на всеки?
- Съжалявам. Не беше коректно да те питам.
- Не съм бил с нея. И Хейдън много добре го знае.
На нея и стана неловко и спря да ме гледа в очите.
- Дерек добре ли е? Хейдън каза , че..
- Не знам. Ще отида да го видя.
- Да дойда с теб?
- По-добре недей.
Тя се учуди на острия ми отговор , но и без това ще има проблеми с баща си. Размърдах се и тръгнах към стаята на Дерек ,вървейки бързо. Взех една чиния с обяд и почуках , влизайки.
Той лежеше на леглото и беше покрит сигурно до ушите. Имаше торбички под очите и това е един от малкото пъти ,в които не е гелосан.
- Има ли сирене в чинията?
Той надникна , а аз оставих яденето върху одеялото му.
- Двойна порция.
- Благодаря , приятел. Знаеш ли , .. уж имам много приятели , а само ти се сещаш за мен в този момент.
- Всички ме питат за теб. Няма кой да ги забавлява.
- Оставил съм ти отворен път , можеш да флиртуваш. Но забравих , че си леко скучно дърво.
- Благодаря , че ми се отплащаш за добрините.
- Когато съм сам в тази стая , осъзнавам , че мерише на нещо ужасно.
Очаквах да изрече нещо по-дълбоко , но и това стига. Поне се е осъзнал.
- Да , все още едва дишам.
- Нищо чудно утре да ме намериш издъхнал от миризмата на чорапите ми.
Крива усмивка се плъзна по пожълтялото му лице.
- Какво ти каза Кофин? Кога ще се оправиш?
- Даде ми да пия разни неща , но няма да е чудно , ако се влоша.
- Преди всичко е лекар , не си му приятен , но ще те излекува.
- Умееш да успокояваш , да знаеш.
Каза саркастично той.
- Честно , меко казано не съм му приятен. Каза ми , че ще ме унищожи , Хари. Това е нелепо.
Свих очи.
- Кристъл искаше да дойде с мен , но аз и казах да не идва.
- Не мога да повярвам , че ти благодаря за това. Май ще трябва да се откажа.
- Не говори глупости. Ще позволиш на един вирус да те пребори и да те убеди да се откажеш от това , за което нон-стоп наваляш?
- Всички бягат от мен рано или късно. Дори семейството ми го направи.
- Не е било заради теб , Дерек. Обстоятелствата са го наложили.
- Ти би ли ме зарязал , ако обстоятелствата го наложат , Хари?
Той сви вежди и говореше тихо и наранено. Аз поклатих глава.
- Явно не съм толкова велик , за колкото се мисля.
- Спри да се самосъжаляваш. Светът не е свършил.
Въздъхнах , полагайки усилия да му вдъхна малко сили.
Гледна точка на Хейдън
Бях отново на боксовата круша , практикувайки удрянето отдолу. Струваше ми се , че подскачах от цяла безкрайност , струваше ми се , че дишах двойно по-забързано , струваше ми се , че тялото ми се управляваше само. И тези чувства се удвоиха , когато бях спряна с едно докосване по кръста.
Избърсах цялото си лице и се откъснах от тренировката.
- Ела.
Не попитах къде , а просто тръгнах след него. Той изкачи стълбите и беше повече от явно накъде се насочвахме. Чувствах хлад и горещина едновременно. Той влезе в малкото коридорче преди мен , а аз наметнах горнището си.
- Ще ми кажеш ли защо Кристъл знаеше за мен и Мира?
О , боже. Прелестно , че му е споменала.
- Защото и казах.
- Очевидно си го направила.
Просто кимнах.
- И олекна ли ти?
- За какво да ми олекне?
- Че не е истина.
- Знаех , че не е , но дори и да беше е нямало за какво да ми олеква.
Той въздъхна шумно и седна на плочките без да си прави труда да отваря онзи килер отново.
- Какво пишеше на онази бележка?
Той си е помислил , че аз съм я написала и затова така е хукнал към мен.
- Нищо важно.
- Ако имам да ти казвам нещо ще ти го кажа без да пиша бележки.
- Вече ще знам.
Аз също се плъзнах и седнах до него. Това място отново ми влияе по невероятно необясним начин. Той бръкна в джоба си и извади така обсъжданото листче. След това го скъса още повече без да успея да го прочета.
- Трябваше да се сетиш , че е Мира. Двамата имате да си говорите за много повече неща.
- Престани да внасяш напрежение , става ли?
Той беше станал раздразнен и разтърка слепоочията си , издаващ скърцащ звук със зъбите си.
- Какво ти има , Хари?
- Ти.
Не казах нищо , само го съзерцавах. По дяволите , красив е. Има някаква необуздана красота и изящество в него.
Той откъсна ръце от лицето си и просто ме погледна. Бръчката на челото му го правеше да изглежда обезсърчен , разтревожен , емоционален.
Показалецът му докосна горната част на бузата ми , а аз изтръпнах сериозно. Да стоя тук и просто да го гледам ми доставя някакво неописуемо спокойствие. Останалите му пръсти застанаха на тила ми и така той ме придърпа по-близо , докато главата ми не се озова до гърдите му. Облегнах се и затворих очи , усещайки миризмата му , която трайно се запечата у мен.
Устните ми сухо се доближиха до кожата на врата му , а той стисна интензивно тила ми и с това ми показа реакцията си. Целунах го много по-целенасочено втория път , а той спря да ме стиска и вместо това пръстите му се движеха в малки кръгове по кожата ми. Вдигнах глава , така че да съм наравно с него , а той се наведе към мен и устните му докоснаха моята долна. Но не помръдваше. Едно много леко движение , показвайки ми , че все още е там , докато през другото време просто устните му стояха залепени до моите , сякаш са нещо цяло.
- Хейдън..
Измъчваше се с нещо. И ме хвана за раменете , отделяйки ме от себе си. Не искаше да го прави , ръцете му сякаш трепереха , очите му се стрелваха право в моите , преди секунда усещах дори трептящото му сърце , което биеше особено зачестено.
Какво става с Хари?
- Искам да те докосна.
Аз също искам да го докосна. Но .. сякаш единствено мога да усещам красивата му миризма , да чувствам блаженство от това да бъдем близо. Ала не мога да го докосна , защото има огромна яма между нас.
Пред никого съм нямала толкова меко държание , толкова леко мислене , толкова далечно чувство от обикновената ненавист ,която чувствам към хората.
Мисля , че природата е отделила моменти , в които думите са просто излишни.
Гледна точка на Кристъл
Е , разхладяваща напитка не би му се отразила зле.
Дерек ме изгледа смаяно , защото може би аз съм последния човек , който е очаквал.
- Дано не си гладен , защото само за пиене нося.
- И нищо да не беше донесла , пак ми е достатъчно.
- Изглеждаш ужасно.
Той сви устни и зъбите му проблеснаха.
- Реших днес да вдигна самочувствието ти като те оставя да бъдеш по-привлекателна.
- Какъв жест само.
- Джентълмен съм си.
- Мога ли вече да те наричам Жълтурко?
Той се засмя и побърза да спре течащите сополи като се хвана за носа с една кърпичка.
- Тук напръскано ли е с нещо?
- Накарах Хари да освежи малко.
- Мисля , че по-често трябва да се разболяваш тогава.
Той се изкашля през смях , а аз дръпнах един огромен кафяв фотьойл , който незнайно как е бил промушен през вратата.
- Баща ти не иска да се срещаш с мен повече.
- Знам това.
Той ме гледаше с натежалите си очи прекалено дълго.
Исках да кажа нещо , но отварянето на вратата ме прекъсна. Хейдън носеше три черни балона , а Хари вървеше с една чаша отзад.
- Вие да не сте дошли за погребение?
Дерек се изправи малко и носът му беше чисто червен.
- В работилницата имаше само черни балони , по-добре от нищо.
Хари му подаде една чаша с вода и няколко резенчета лимон вътре.
- Да не си се излъгал да сложиш малко водка вътре?
Хари извъртя очи и извади от някъде няколко енергийни напитки.
- Това ще свърши работа.
- О , боже , най-накрая! Елате да ви прегърна!
- По-добре не , няма утре всички да се сополивим.
Хари отвърна и подаде на всички ни по едно кенче.
- Тогава ще сме отбора Жълтурковци.
Засмях се , заедно с тях , докато си давахме наздраве.
- Под леглото да не би да има някой умрял плъх?
Хейдън извърна глава под леглото и дръпна нещо оттам , докато всички не видяхме един от миризливите чорапи на Дерек.
- Това от колко време е там?
- Това са любимите ми чорапи , когато се оправя ще черпя Хейдън , казвам ви.
Дерек въодушевено загледа към яркозелените отвратително изглеждащи чорапи , имаше и палми на тях , и прокара ръка през косата си.
- И .. какво се случи днес? Знам , че сте скучали.
- Аз работих цял ден.
Заявих.
- Аз тренирах цял ден.
Каза Хейдън.
- Аз правих и двете.
Хари отпи набързо , Хейдън ме погледна бегло , а аз свих очи , опитвайки се да разгадая тези погледи.
- Какво тренира , Хари?
- Бокс , естествено.
- Нещо друго? Някой трик по целуване?
- Не владея тези неща.
Хари се усмихна закачливо , а Дерек започна да движи веждите си във вълнообразна линия , при което не можахме да издържим да останем сериозни.
- Хейдън , как ти беше първия ден без Бил и Хари на главата?
- Ами от Бил успях да се отърва.
Жълтуркото се изсмя.
- От Хари няма отърване , знам. Опитвал съм се.
- Иначе беше катастрофално в часа по медитация.
- О , от там Луси редовно ме гони. Миналият път свирнах няколко пъти , а по-миналия път я опръсках с енергийна напитка. Дружки сме си.
Общо взето времето мина в непрестанно бръщолевене от Дерек ,но се чувствах някак добре , гледайки ги.
Чувствах се успокоена , защото не ми бяха нужни обяснения , за да знам , че се намирах в една среда на непринуденост и удобство.
Имам чувството , че тази глава стана много блага и спокойна :D Дано ви радват тези неща , че не винаги ще са така ;д Честно казано , бих прегърнала Жълтуркото , колкото и болен да е хахаха.