-Рая спри!-тичах след нея. Тя излезе отвън, а аз успях да я настигнах.-Какво си направила?
-Съжалявам, Крис...
-Ти ли се опита да убиеш Дари?-погледнах Рая в очите и попитах с привидно спокоен тон. Не знам защо го направих...
-Не, разбира си, че не. Крис, ти все още ме смяташ за чудовище, нали?-по погледът ѝ си личеше, че е невинна.
-Прекалих. Съжалявам. Просто моето момиче лежи там и...-обърнах се, за да избърша сълзите си.
-Не съжалявай, Крис. Направих много глупости, но никога не бих искала Дари да пострада. Все пак тя ми е сестра. Предлагам ти мир. Когато Дари се събуди, аз лично ще ѝ обясня за онази вечер в бара и...
Сълзите, които се опитвах да прикривам, сега се стичаха бурно по бузите ми. Рая ме прегърна:
-Тя ще се събуди Крис. Знам го.
-Не издържам. Не мога да я гледам така. Ами ако...
-Недей! Кристина, стегни се. Сестра ми има нужда от теб.-при изричането на думите "сестра ми", Рая се усмихна. Усмивката ѝ не беше лицемерна, напротив, излъчваше искрена радост.
-Добре.-избърсах сълзите си и чух Андрю да вика:
-Местят я в нормална стая.
-Какво значи това?-обърнах се към Рая.
-Значи, че е по-добре. Хайде, да отидем да я видим.-Рая говореше, но аз не можех да осмисля думите ѝ. Тя ме сграбчи за яката.-ДАРИ Е ДОБРЕ. СПАСИ СЕ!
-Добре е...-повторих с тих и несигурен глас.-Момичето ми е добре.-продължих уверено, усмихнах се широко и хукнах към стаята.
Когато стигнах видях, че докторът разговаряше с майка ѝ:
-Страшното мина. Сега чакаме да се събуди...
-Може ли да я видим?-нетърпеливо прекъснах мъжът с бялата престилка.
-Моля Ви.-добавиха Коуди и Андрю в един глас.
-Хайде докторе...-присъедини се Рая.
-Добре, добре. Можете да влезете, но не всички, а на групи.-каза строго лекарят и свъси вежди.-И все пак не прикалявайте.
-Обещаваме.-отговорихме вкупом.
Лекарят погледна нещо в жълтата папка, която носеше и тръгна нанякъде. Сложих ръка на рамото на майката на Дари и ѝ казах:
-Влез ти. Ние ще изчакаме.
Майка ѝ влезе, а аз слязох до кафето, за да си взема нещо за пиене. Изпих едно Лате и се върнах. Майка ѝ тъкмо излизаше.
-Събуди ли се?-чух да пита Коуди.
-Още не. Хайде деца, влезте и вие.
Влязохме аз, Рая, Коуди и Андрю.
-Здравей красавице.-поздравих я макар че сигурно не можеше да ме чуе.-Виж, всички сме тук. Хайде събуждай се вече. Имам толкова много неща да ти разказвам.-хванах ръката ѝ.-Дори и така пак си ангелски красива. Е, нека не те изморяваме, ще сме отвън. Обичам те, Дари.-приближих се, за да я целуна. Тогава тя стисна ръката ми.
-Дяволче?
Рая, Коуди и Андрю се разкрещяха от щастие.
-Шшшштттт.-скарах им се.-Аз съм любима. Как си?
-Боли ме всичко. Все едно ме е блъснал камион.
-Ами не си далеч от истината.-опита да се пошегува Андрю, но Коуди го сръчка.
-Хайде момчета, да кажем на майка ѝ.-Рая ми намигна и тримата излязоха.
-Не помня почти нищо. Освен, че ти се разкрещях. Съжалявам Крис.
-Замълчи. Меко казано си го заслужих. Сега си почини, защото лекарят ще се кара, че сме те изморили. После ще говорим, сладурче.-целунах я по челото и излязох.
Притеснението от лицето на майка ѝ вече беше изчезнало. Луис цъкаше нещо на телефона си , а Андрю говореше някакви глупости, които привидно забавляваха Рая, но дразнеха Коуди, който от време на време изричаше нещо от рода на "глупак" или "гадняр" и се правеше на ядосан. Напрежението, което до преди половин час, смачкваше всеки един от нас, сега отстъпи на радосттта и глупавите закачки. Не можех да повярвам колко добре се разбираха момчетата и Рая. Скоро отнякъде се появи Хана.
-Съжалявам, че не можах да дойда по-рано. Не бях в града.-каза, докато се опитваше да си поеме дъх.
-Няма проблем.-отговорих.-Всичко мина.
-Разбрах, че приятелката ви се е събудила.-каза лекарят, като през цялото време гледаше към мен и се усмихваше.-Отивам да я прегледам.
Очаквах да се забави, но той излезе след не повече от пет минути.
-От Вас ли госпожо дъщеря Ви е взела тази твърдоглавост!?-изражението му беше сериозно, но тонът му по-скоро показваше, че се шегува.-Настоява да си ходи...
-Това е моето момиче.-казах тихо, за да може само аз да го чуя. Но изглежда, че и майка ѝ беше успяла.
-Не Крис, това е нашето момиче. Е, някакви идеи как ще се справим с този магарешки инат!?-майка ѝ се засмя.
Докторът вече се беше отдалечил, когато се обърна и каза:
-Забравих. Твърдоглавка, настоя Дяволчето да влезе.
Изчервих се.
-Ама страшни прякори имате.-засмя се лекарят и продължи по пътя си.
Влязох в стаята.
-Чух, че един Ангел ме е търсил. Случайно да знаеш нещо!?
-Ххахаа. Ох!-тя спря да се смее и изкриви лице.
-Какво има, красавице?
-Нищо, просто ме боли, когато се смея.
-Съжалявам.-приближих се до нея.
-Искам да се махна от тук, Крис. Писна ми.
-Но ти, току-що се събуди. Не бъди инат. Посъвземи се още малко и после всчки ще си тръгнем оттук.
-Страхуваше ли се за мен?
-Мисълта, че може да те загубя не ме плаши, тя ме УЖАСЯВА.
-Сега знаеш как се чувствам всеки път, когато се забъркваш в проблеми.
-Недей Дари. Обещах ти, че винаги ще съм до теб.
-Да, обеща ми... Но виж, в един момент ти крещях и казвах, че те мразя, а в следващият лежах в безпомощно състояние, мислейки, че те виждам за последно. Колкото и да ни се иска, ние нямаме власт над случващото се.
Просто мълчах... Тя беше права за всичко.
-Ще те попитам само веднъж.-тя продължи.- В опасност ли сме?
Не можех да ѝ разкажа всичко. Не беше нито времето, нито мястото.
-Не, не се безпокой, Ангелче.-мразех да я лъжа.
-Аха... Добре, щом е така изобщо няма да питам какво се е случило с ръката ти.
Бях забравила за раната.
-Инцидент. Но зарежи това. Има нещо по-важно.-опитах да сменя темата.
-Какво е то?
-Сърдиш ли ми се?
-Да, бях ти сърдита. Когато видях онази снимка, полудях. После, след като заминах, мислих дълго. Исках да те забравя, но не успях. Не ти се сърдя Крис, обичам те.
-Аз също те обичам, Дари. Мисля, че трябва да знаеш нещо.
Излязох, за да извикам Рая.
-Здравей.- Рая поздрави плахо.
-Ти?
-Виж Дари, има някои неща, които не знаеш, които и аз не знаех... Първо мисля, че е редно да ти обясня за случилото се онази вечер. Бях много пияна и извиках Крис, за да ми помогне. Наговорих ѝ куп глупости заради алкохола, който бях изпила, а после я целунах. Не знаех какво правя... Но не аз ти изпратих онази снимка, не аз искам да се разделите. Повярвай ми, сестричке.
-Сестричке?-изненада се Дари.
-Да, звучи някак нереално, но аз и ти сме сестри.
-Значи ти си сестрата, за която говореше Луис?
-Да, аз съм. Знам, че не започнахме добре, но наистина се радвам, че имам сестра като теб, Дари.
-Ще ми отнеме време да свикна...-започна моето момиче.- Но винаги съм искала малка сестричка.-довърши и се усмихна.-Така че ела да те прегърна.
Не очаквах нещата да се развият по този начин, но бях щастлива, че изгладиха отношенията по между си.
-Хайде Крис, ела и ти.-прикани ме Дари.-Тройна прегръдка.-тя се засмя. Когато се отдалечихме една от друга, на лицето на Дари се появи онова познато изражение.
-Хрумна ми нещо...
Погледнах я въпросително.
-Извикай всички.
-Добре, но защо?
-Ще видиш.
Послушах я. Стаята се напълни с хора.
-Здравей, дъще.-каза Луис.-Запознай се със сестра си.-той посочи Рая.
-Вече се познаваме.-каза Дари и двете се засмяха. Луис изглеждаше объркан. Моето момиче, прочисти гърлото си и започна да говори.
-Семейство, приятели, трябва да знаете нещо...
Държах ръката ѝ. Тя ме погледна за момент, а после продължи.
-Кристина и аз сме заедно. Обичам я адски много.
В стаята настъпи тишина.
-Мамо?-промълви плахо Дари и стисна ръката ми.
-И тя много те обича, дъще.-усмихна се леко майка ѝ и ме погледна.
-Но... Ти? Как?-Дари се учуди.
-Разбрах още първият път, когато ви видях заедно. Искам да кажа, че знам колко много се обичате и макар че отначало за мен това беше нещо ново, скоро разбрах, че няма друг човек, който да те обича повече от Кристина. Радвам се за вас, момичетата ми. И само да вмъкна, че спирането на тока не попречи да видя репортажът по новините.😀😀😀
Останалите не разбраха за какво говореше майка ѝ, но Дари и аз знаехме отлично.
▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪▪
Финалът е близо...