„Момичето се усмихваше и вървеше към Джъстин, докато вятъра развяваше кафявата й коса. Джъстин също се усмихна и стана от пейката. И точно тогава момичето се обърна и започна да се отдалечава от Джъстин."
-Братле събоди се. Време е за вечеря. – Уил разтърсваше рамото на брат си, а той от своя страна упорито се опитваше да задържи съня. Трябваха му още минутка или две и момичето щеше да е при него.
-Хайде бе, Джъстин. Събуди се най-после.. – Уил отново разтърси рамото на Джъстин.
-Ти си задник. – измърмори сърдито Джъстин.
Уил се засмя.
-Майка ни чака за вечеря. – напомни Уил отново.
-Дай ми минутка и идвам. – Джъстин се надигна и седна в леглото.
Как можеше да сънуваш някого, когото не си виждал започна да се чуди той. Джей беше убеден, че момичето от съня е Тами. Макар и да не я беше виждал. Той погледна към часовника и въздъхна. Беше 19:00. Погледна и телефона си. Може би остана разочарован, понеже нямаше пропуснати обаждания от непознат номер.
******
-Стана ти ясно, нали? – Естела попита Тами.
Момичето закима с глава в знак на съгласие.
Нещото, което бе привлякло вниманието на тами пред компания CityLights Bgroup, беше надпис гласящ „ТЪРСИМ ПЕРСОНАЛ". Това беше шанс за нея. Когато влезе охраната я посрещна, а тя обясни защо е тук. Охранителя я придружи до стаята на персонала, където беше Естела. Двете си поговориха и Естела се съгласи да я наеме на половин работен ден. Работата й беше да носи кафе, когато има събрания и срещи, понякога и да почиства кабинети. Не беше нещо велико, но като за начало ставаше.
-Много благодаря, че ме наехте. – Тами се усмихваше мило на жената.
-Ела утре в 8:30. Ще те представя на шефовете. И.. това ще бъде първият ти истински работен ден.
Тами отново се усмихна кимна.
Момичето излезе от компанията и се огледа. Беше малко след 19:00 а, тя не знаеше какво да прави. Извади парите от джоба си и ги преброй. Имаше около 200 долара.
В града имаше един евтин мотел, където цените не бяха високи. Сега, когато имаше работа, можеше да си позволи да остане в мотел. Било то и за една нощ. Имаше нужда от хубав сън и душ, защото утре беше важен ден.
След около час Тами стигна пред малки мотел, където грееха белите букви „Мотел Сънрайс".
Тами влезе и звънчето над главата й звъна, което стресна възрастната жена на гишето.
-Добър вечер. – поздрави тихо Тами.
-С какво да ви помогна? – попита възрастната жена.
-Искам да наема стая.
-Има останали само единични... Цената им е 25 долара на вечер.
-Идеално. Ще наема една.
-Добре, дайте ми данните си и за колко време ще отседнете?
-Тамира Йънг. Ами... нека бъде за 3 дни, ако реша друго, ще доплатя.
Дамата кимна и вкара данните в компютъра.
-Стая номер 27 е ваша. Втория етаж, в дъното на коридора, в дясно.
Тами кимна и се запъти към стълбите. След около 5 минути стигна пред стаята. Отключи и влезе. Огледа стаята, която не беше никак голяма. Имаше легло, до което имаше нощно шкафче, малък гардероб, малка баня и бюро, на което имаше телевизор.
Е, това беше домът и за неопределено време.
------------
Беше 07:30 когато будилникът започна да звъни. Тами се изправи от леглото и се огледа. Днес беше петък и нямаше да ходи на училище, от една страна за да може да свикне с работата, от друга заради баща си. Момичето стана от леглото, взе си бърз душ, обу светлите си дънки и една блузка с паднал ръкав. И излезе от стаята. Бързо остави ключа на гишето и тръгна към CityLights Bgroup.
След по-малко от час Тами беше в стаята за персонал, където я чакаше Естела и едно момиче, вероятно с 2 или 3 години по-голямо от нея.
-Добро утро Тамира, това е Холи. – Тами кимна към момичето, което й се усмихна. – През следващите няколко дни Холи ще ти помага, за да можеш да свикнеш с работата. Това е за теб. – Естела ѝ подаде светло синя плат. Тами разгъна плата и видя рокля, която стигаш до коленете ѝ с къс ръкав и малка бяла престилка отпред.
-Това е униформата ти. А сега, отиди да се преоблечеш и започвайте работа.
------------------
-Трябваше да закусиш преди да излезеш. – каза Елиза, докато изпращаше Джъстин до вратата.
-Мамо, казах ти, че не закусвам. – засмя се Джъстин.
-Вредно е. Закуската е най-важното.
-Мамо, не започвай отново.
-Добре, добре. – усмихна се тя и го целуна по бузата. – Отбивай се по-често.
-Ще опитам. - усмихна се и той и я целуна по челото.
След което се качи в колата и потегли към офиса.
-Макс? – попита Джъстин.
-Костюма и документите, които поискахте са в офиса ви, както и лаптопа. – отвърна шофьора моментално.
-Идеално.
------
След по-малко от 30 минути Джъстин беше в офиса си. Беше облякъл тъмно син костюм с бяла риза и вратовръзка в тон.
От автора: Защо спаднаха така коментарите? Надявам се новата част да ви хареса и да има повече коментари следващия път. :) Замила съм доста интересни неща, които искам да се случат в следващите няколко части. За мен е важно вашето мнение. Силно се надявам историята да ви харесва и да коментирате. :)