Около 19:30ч, същият ден...
-Кристина!
Отворих очи. Майка ми...
-Какво искаш?-попитах ядосано.
-Така значи... Няма ме един ден и ти вече си водиш к*рви.-тя се ухили и излезе от стаята, заднасяйки се. Добре се беше накъркала.
Станах веднага.
-Я почакай.-дръпнах я за ръката.-Внимавай с думите.
-От кога ти ми казваш какво да правя, момиченце?
-Нямаш право да наричаш приятелката ми така. Мери си приказките.-разкрещях ѝ се.
-А ще ми обясниш ли какво прави "приятелката"ти тук? Хахаха приятелката ти.-тя се облегна на стената. Алкохолът не ѝ понасяше.
-Имах температура. Дари дойде да се погрижи за мен. Но какво ти обяснявам, теб никога не те е било грижа за мен.-все още говорех на висок тон. А тя не спираше да се смее.
-Ох.-свлече се на пода.
-Хайде ставай.-въпреки всичко не можех да я оставя на пода. Заведох я в моята стая, защото в хола Дари още спеше. Оставих я на леглото и излязох.
Върнах се в хола. Този път заключих вратата след себе си. Приближих се до Дари, за да я завия, но тогава видях, че не спи.
-Събудих ли те, Ангелче?
-Заради мен ли се карахте?
-Не, нали знаеш, че майка ми е много опако същество. Натряскала се е и говори глупости.-усмихнах се и отново си легнах до нея. Гушнах я .
-Бих стояла така цяла вечност, но майка ми ще се притесни.
-Може ли телефонът ти за секунда?
-Да, ето ти го.
Набрах майка ѝ.
-Ало.
-Ало, Дари?
-Не аз съм Кристина. Обаждам се, за да Ви кажа, че с Дари сме заедно. Трябва да подготвяме проект по...-замислих се и погледнах към Дари.
-По химия.-подсказа ми тя.
-Проект по химия и днес Дари може да закъснее, малко.
-Не се притеснявайте, приятна работа.
Вдигнах палец, за да покажа на Дари, че майка ѝ няма нищо напротив. Тя се зарадва и грабна терефона.
-Супер си мамо, обичам те. Целувки до скоро.
-До скоро.
Дари затвори.
-Браво на теб, Дяволче.-тя ме гушна силно.
-Сега няма как да се отървеш от мен.
-Едно нещо не разбрирам.
-Какво?
-Защо говориш на майка ми на "Вие".
-Ами... Всъщност не знам.
-Хахахха гений.
Полежахме още малко, но Дари реши, че трябва да се прибира.
-Остани още 5 минутки. Моля те.-захочнах да мрънкам.
-Знам ги аз твоите 5 минутки, Дяволче. Тръгвам си, защото ако не го направя сега, после изобщо няма да можеш да се отървеш от мен. 😇-тя стана. Аз обаче я дръпнах за ръката и тя отново се озовова в прегръдките ми. Наистина хич не ми се искаше да си тръгва, но се налагаше...
Вече се чувствах по-добре. Преоблякох се и отидох да я изпратя, понеже навън беше тъмно. Когато пристигнахме пред блокът ѝ и казах:
-Благодаря ти още веднъж за това, че дойде.
-Не ми благодари, Крис. Ти си най-скъпият ми човек и винаги, когато имаш нужда аз ще бъда до теб.
Очите ми се напълниха със сълзи. Хванах ръката ѝ.
-Нека никога не се разделяме. Без теб за мен няма живот.
Тя ме прегърна. Не каза нищо, но в този момент думите нямаха никакво значение...
-Хайде, качвай се. Майка ти ще се притесни.
-Обичам те, Крис.
Усмихнах се:
-И аз много те обичам, слънчице.
Прибрах се и си легнах, нямах никакво желание да гледам телевизия или да слушам музика. Трябвяше да събера сили, защото утре пак бяхме на училище. Очаквах да заспя веднага, но не успях. Дълго се взирах в тавана. Чудех се защо човек като мен, срещна този прекрасен Ангел... Как два толкова различни свята се превърнаха в един?
-Добре, че те срещнах, красавице.-казах, макар да знаех, че тя не беше в стаята. След това заспах...
Сутрин. Аларма. Процедурата вече Ви е ясна. Но днес, за разлика от останалите дни, се събудих в страхотно настроение и кипяща от енергия. Тананикайки си се оправих за училище и излязох. Чувствах се повече от добре. Небето беше прекрасно, а по-раннобудните птички вече чуруликаха. Техните весели писукания, заглушаваха шума на градската джунгла. Реших да потичам до блока на Дари. Малко преди да пристигна, се отбих до близкото магазинче, за да купя кафе. Взех го и с бодра крачка се насочих към домът ѝ. Точно мислех да ѝ звънна, за да слезе и тя се появи. Идваше от някъде, а в ръката си носеше нещо.
-Здравей! Как е моята любима днес?-попитах с ведър тон.
-Супер съм. Но на теб, очевидно нещо ти има. Я кажи, на какви наркотици си?
-Хахаха. Ти си моят наркотик. Кафенце?-продължих със същата ведрост.
-Ей супер. Виж аз взех кифлички.
Само ще се кача, за да си взема раницата и тръгваме.
-Ок.
-Готово. Да потегляме.
По пътя към даскало изядохме кифличките и изпихме кафето. Отдавна не бях закусвала толкова хубаво. Може би от онзи ден, котато майка ѝ ни направи палачинки.
-Я сега ми кажи, на какво се дължи тази твоя радост?-запита ме подозрително, Дари.
-А защо да не се радвам? Животът е прекрасен. Ти си до мен...-видях люляк и изтичах, за да откъсна. Върнах се.-До къде бях стигнала? А да. Заповядайте, принцесо.
-Gracias señorita.
-Може ли на български?-засмях се.
Тя ме целуна по бузата.
-Ааа ето виж, сега те разбрах идеално.
Избухнахме в смях.
Увлечени в шеги и закачки не разбрахме кога стигнахме в училище. Влязохме, а вътре цареше тишина. Доста необичайно за нашето училище.
-Каква тишина само.-отбележих.
-Да, защото е 07:45. Закъсняхме!-каза ядосано Дари.
-Спокойно красавице, само някакви 15 минути.
Дари стигна до средата на стълбите и се обърна:
-Отговори ми на един въпрос, Крис. Кога ще започне да ти пука, малко повече за училището?
-Предполагам, че знаеш отговорът 😁.-казах и я настигнах. -Пък и имаме математика...😭😭😭
-Не се лигави. Хайде да побързаме.
Влязохме в кабинета и застанахме до вратата. Много мразя, когато някой закъснее и целият клас го зяпа.
-Съжаляваме, че закъсняхме.-промълви тихо Дари.-Обещаваме, че няма да се повтори повече.
-Добре, сядай.
Дари тръгна към последният чин. Още не бях направила една крачка и госпожата ме спря.
-Ти накъде? Седни тук.-тя посочи първият чин. Отиде до бюрото си и отвори дневника.
-Двойка, двойка, двойка. Краят на срока наближава, май ще се наложи да се виждаме цяло лято.-на лицето ѝ бе изписана злобата. Определено не ме харесваше, но чувствата бяха взаимни.
-Ела да ти дам един тест.
Станах и бях готова да пратя и нея и предметът и на ..... Но видях как погледът на Дари ме умоляваше да не правя глупости. Примирих се и взех теста.
-Имаш 15 минути. Още една двойка и директно отиваш на поправка.
Седнах и започнах да решавам.
Часът свърши. Взех теста и го оставих на бюрото ѝ.
-Какво имаме сега?-попитах Дари.
-Испански.
-Нелсън, остани да го проверя и да приключваме с теб.
След като чу тези думи Дари се притесни.
-Спокойно.-намигнах ѝ😉. Тя седна, за да ме изчака. През цялото време потропваше с крак.
Госпожата държеше червена химикалка и се усмихваше, но с всяка задача усмивката ѝ бавно изчезваше. Затова пък аз се забавлявах искрено на нейното недоумение.
-Всичко ти е вярно😱. Но как?-каза взирайки се в листа.
-Съжалявам госпожо, май ще се наложи да се лишите от моята скромна особа през лятото😂😂😂.
Дари изглеждаше също толкова изненадана.
-Та, колко казвахте, че ще ми пишете😀?
-Шшшестица.😒
Тя отвори дневника.
-Хайде, нямам цял ден.-пришпорих я.
Въпреки голямото си нежелание я написа и ми връчи дневника.
-Обичам да работя с Вас.😂😂😂
Излязохме от стаята и въпросът на Дари не закъсня:
-Как?
-Нали знаеш? Кристина Нелсън винаги минава между капките.
-Това не се дължи само на късмета.
Кажи този път какво измисли?
Да не би да ходиш на уроци по математика?
-Хахахахаха уроци. Отдавна не бях чувала толкова смешен виц😂😂😂.
Добре, да отидем в испанския и ще ти кажа.
Влязохме, седнахме най-отзад и часът започна.
-Разказвай.
-Така... Знаех, че ако имам двойка, със сигурност тази гад ще ме остави на поправка. За моя радост докато търсеше теста из помагалото, видях името и издателството.
-Какво сте се разприказвали?-прекъсна ме госпожата.
-Съжалявам.-казах без да се замисля.
Тя продължи с урока.
-До къде бях стигнала?-попитах Дари.
-До името и издателството.
-А да... Видях ги и след като седнах, открих отговорите на теста в нета. После copy paste и видя ли ѝ физиономията. Безценно.
-Много си лоша, Дяволче.
-Хахаха знам. Беше готова да си скъса дипломата 😂😂😂. Забравих да те питам. Ще ходим на екскурзията, нали?
-Разбира се. Чакай тя не е ли утре?
Вратата на класната стая се отвори и влезе госпожа Иванова.
-Здравейте ученици, как сме днес?
Всички дадохме положителни отговори.
-Готови ли сте за екскурзия?
-Да.-казахме в един глас.
-Така ви искам. Хайде тези, които ще идват да си кажат имената, за да направим списък. Утре ви чакам в 08:00ч. пред училището.-тя взе списъка и си тръгна, но преди да излезе от стаята се обърна и каза:
-Забравих да ви спомена, че след екскурзията ще се организира изпит по испански език.
-Изпит?-попита уплашена една от Барбитата.
-Спокойно, не е задължителен. Това е изпит, на който ако се представите добре, ще заминете на двуседмично обучение в Испания. Помислете си. Ако имате въпроси се обръщайте към колежката. Хубав ден.
Звънецът би.
-Отивам да попитам нещо госпожата по испански.-каза Дари, а аз започнах да се ровичкам в телефона си...
-За какво я пита?
-За изпита.
-Ще ходиш ли?
-Не знам. Чудя се. От една страна много искам да се пробвам, защото обучение в Испания не е за изпускане, но от друга страна не знам как ще издържа две седмици без теб.
-Постъпи както смяташ за добре...
Ако трябва да бъда честна, никак не ми се искаше да заминава. Да, само две седмици са, но едва ли ще мога да издържа без нея. Но не трябва да бъда егоист, знам, че това обучение ще бъде голям плюс за нея.
-Трябва да се явиш.-казах категорично.
-Ще помисля...
Имахме още два часа испански. Докато класът правеше упражнения, ние играехме на морски шах. Признавам, че Дари доста я биваше. Накрая завършихме 8 на 6 за нея.
Последният ни час беше физическо. Времето навън беше хубаво и госпожата каза, че ще играем на двора. Това беше прекрасна възможност да се скатая. В двора на училището имаше голямо дърво. Изчаках да мине проверката и отидох, за да седна на сянка под него. Госпожата беше твърде заета да предава елементи от леката атлетика и изобщо не забеляза, че ме няма. Дари днес изпитваше голямо желание за игра и отказа поканата ми за седянка. Носех слушалките си (всъщност не излизах без тях), пуснах си музика и се отдадох на почивка.
Десет песни по-късно...
Госпожата строи класа, каза им нещо и след това ги освободи.
Изчаках Дари да се преоблече и после си тръгнахме.
-Ако искаш, да излезем някъде довечера?-попитах я.
-Трябва да стягам багажа за утре.
-Да, права си.
Изпратих я до тях. Целунах я и се разделихме. Прибрах се вкъщи, майка ми отново я нямаше. Направих си сандвич и седнах пред телевизора. Трябваше да си оправям багажа, но така ме мързеше...