-Ехо.. – провикна се Джъстин от вратата.
-Джъстин? – попита дребна жена с коса до раменете.
-Здрасти мамо. – каза Джъстин като я целуна по челото.
Двамта влязоха и седнаха на дивана.
-Не си се отбивал скоро.
Джъстин се засмя с половин усмивка.
-Има много работа във фирмата...
-Джъстин! – скара му се меко Елиза. – Не ставай, като баща си. Само на 21 си.
-Мамо... Не започвай отново. Знаеш, че ми харесва да работя. – Джъстин хвана ръката на майка си.
Елиза кимна и се усмихна на сина си.
-Ще останеш ли за обяд? Отдавна не си идвал да хапнем всички заедно.
-Аз пък си мислех да остана да спя тук.., но щом искаш само за обяд...
-О, това е страхотна идея! – възкликна Елиза. – Знаеш, че винаги може да оставаш тук, когато поискаш. А и брат ти и баща ти, ще се зарадват. Какво искаш да направя за обяд?
-Мислех си за лазаня.. – усмихна се той към майка си.
Тя също му се усмихна.
-Защо ли не се учудвам от отговора ти? Можеш да ядеш лазаня всеки ден и няма да ти омръзне.
Двамта започнаха да се смеят. Елиза отиде в кухнята, за да приготвя обяда, а Джъстин извади телефона си и набра номера на брат си. Чакайки той да вдигне.
-Здрасти братле! – чу се ведрия глас на 13-годишния му брат.
-Какво става Уил? Скоро ли свършваш?
-Тъкмо ни пускат, защо?
-Днеска ще остана при наще, може да мина да те взема?
-Страхотно ще те чакам пред училище.
Джъстин затвори телефона и каза на майка си, че отива да вземе Уил от училище.
1 час по-късно
Всички от семейство Бийбър седяха около масата и обядваха. Робърт разпитваше Джъстин, за това как вървят нещата в компанията.
-Момчета, моля ви се. – Каза Пати, като погледна първо съпруга си, а след това най-големия си син. – Седнали сме да обядваме. Не бъдете такива работохолици.
-Не сме! – казаха двамата едновременно, а Уил избухна в смях, а след минута всички се смееха.
-Добре Джей, разбрахме как са нещата в компанията.. – започна майка му. – А, нещата с приятелките как са?
Всички погледи се насочиха към Джъстин, а Уил се подсмихна.
Джъстин преглътна пърче лазания и погледна към майка си.
-Ммммм... – измърка той. – Казах ли ти, че лазанята е страхотна? – Джъстин погледна майка си с най-милите очи.
-Добър опит братле, но не помага. – изхили се Уил.
Елиза погледна към Уил, а той бързо обърна погледа си към чинията.
-Няма да смениш темата. Като твоя майка, аз трябва да знам тези работи.
Джъстин се ухили на майка си и взе, вече празната си чиния и стана от маса. Остави я в мивката и застана до майка си.
-Мамо..., бъди спокойна. – той я целуна по главата. – Когато дойде денят за сватбата, лично ще се уверя, че вие.. по-скоро ти си получила първата покана.
Уил и Робърт започнаха да се смеят, а Елиза погледна сърдито към сина си. Но скоро усмивка се изписа и на нейното лице.
-Момчета, какво ще кажете да се погрижите за беседката на двора? Трябва да се почисти, на пейката трябва да се заковат няколко пирона и трябва да се пребоядиса... Аз ще раздигам тук и след това, ще изляза при вас.
Няколко часа по-късно
Джъстин, Робърт и Уил влязоха в дневната. Цял ден бяха работили по беседката и бяха изтощени.
Телефона на Джъстин започна да звъни, той погледна към дисплея и вдигна с досада.
-Какво има? – попита и завъртя очи. –Не, днес не. – Джъстин замълча слушайки какво му говори човека от другата страна. – Ти прекали, аз говорих по телефона, а ти си отвори устата. – Джъстин въздъхна и разтри челото си. – Този път наистина приключихме. – каза Джъстин и затвори телефона.
-Мамо! – извика Уил, достатъчно силно, че майка им да го чуе.
-Всичко наред ли е Уил? – Елиза го погледна.
-Мисля, че току-що остана без покана за сватбата. – Уил се засмя.
Елиза погледна синовете си, докато Робърт се смееше.
-Нали знаеш, че ще си изпатиш за това? – попита Джъстин, като го изгледа, така все едно мълнии хвърчаха от очите му.
Уил се засмя и отиде в стаята си. Пати поклати глава и се върна в кухнята.
-Да поговорим, а? – попита Робърт и двамата седнаха на дивана.
Джъстин въздъхна и погледна баща си.
-Всичко започна преди няколко дни... – Джъстин започна да разказва на баща си за обажданията от Тами, като не споменаваше за проблемите, които има. – И после тя затвори.
- И сега просто чакаш да ти се обади? – попита баща му.
-Май така стана... – Джъстин въздъхна и прокара ръка през лицето си.
Джъстин стана от дивана и се запъти към стаята си. Той влезе и се метна на леглото гледайки към тавана. Мислеше за Тами.. Мислеше, дали това е истинското й име или псевдоним, на колко е години... И най-важното: Как да й помогне.
Не след дълго бе заспал.
През цялото време сънуваше момиче с красива дълга коса и усмивка на ангел.
От автора: Реших тази част да е изцяло свързана с Джъстин и семейството. Надявам се да ви хареса и да оставите мнението си, както и да оцените историята. Всеки път се радвам на положителните ви коментари и това, колко пъти е преглеждана дадена част. Наистина тези неща ме радват адски много, тъй като пиша за първи път, а и постоянно имам съмнения, че нещо ми куца.. :) Очаквам мненията ви. Ако имате някакви въпроси, ще се радвам да отговоря на тях. ----> https://ask.fm/beastly_lady