Disclosure - Help me lose my mind ( mazde remix)
Гледна точка на Хейдън
Този нещастник Бил нека не си мисли , че с голямата си физическа подготовка може да ме изплаши. Ако се държеше човешки и аз щях да се отнасям с него по този начин. Не ме интересува , като се замисля нека дори ме удари , и без това няма защо да крием ненавистта си един към друг. Не мога да разбера какъв му е проблема , но съм абсолютно сигурна , че Мира има нещо общо с тези негови нагласи , защото съм още по-сигурна , че тя го е повикала снощи. Сигурно са комбина и само търсят начин да настройват хората срещу всички.
Това желязно нещо на крака ми е като клещи и ми иде да се разсмея , мислейки си как би си отивало с бузата на Бил. Един удар с крака ще бъде доста ефикасен и може да му служи за успокоително.
Хари държеше китката ми и си мислеше , че присъствието му е от голямо значение от това да спре Бил.
- Няма да се държиш така с мен , скапана..
- Бил. Успокой се малко. Излез навън и се разходи в градината.
Тук има и градина? Да , броейки хората , които не ме харесват , не мисля , че изобщо ще стигна до вън в скоро време.
- Не ми давайте наставления. Аз искам уважение. И ти , Хари , ако не смяташ , че го заслужаваш , я остави да прави каквото си иска. Няма да подмитам никого.
- Тя ни уважава. Ще се научи.
- Тук нямаме допълнително време за ничии прищевки.
Говореха сякаш не бях там.
- Казах , че ще се научи. Хейдън , имаш пет минути почивка , след това ще се срещнем отново в залата за стрелба.
Просто кимнах и дръпнах ръката си рязко. Бил влезе вътре и ме изгледа , а аз събрах цялото си търпение.
- Може ли да се измия?
- ... треньоре.
Това е подигравка. Майната му на това копеле.
-Може ли да се измия , треньоре?
Той кимна , а аз не го погледнах повече , а излязох , запътвайки се към тоалетната в съседната врата.
- Достатъчно съм строг с нея , Бил , тези неща са ненужни.
- Проблемът е в нея.
- Не може човек да се промени просто така.
- Когато има зор ще може.
Спрях се.
- Остави я на мен за следващите два часа.
- Не.
- Хари , Винс каза да си разпределяме работата. Няма да спорим.
Винс каза? Естествено , чие дело може да е това.
- Няма да я изям , ще може отново да си коленичи , спокойно.
Свих устни , а Хари изпуфтя.
- Хубаво , прави каквото искаш. Само не я удряй.
- Как бих си позволил това?
Бил се разсмя , а аз се кълна , че ще го провокирам. Няма да си мълча и толкова. Сега ще изпробвам какви са му нервите , въпреки че отдалече се вижда колко е слаб психически.
- Сериозен съм.
- Както и аз. Винс няма да е доволен , ако го направя аз.
Ако го направя аз? Какви са тези разговори между тях? Убеждавам се все повече как онзи Болдуин си се крие зад здравите врати и само твори интриги и измами. Като толкова им нарежда да са строги с мен , да не ме щадят и да ме „стегнат" , защо той сам не дойде и не го направи?
Чаках за отговор от Хари , залепена до стената , когато видях първо краката му да се подават от прага. По дяволите. Клекнах веднага на земята и се държах за крака , това беше единственото , което измислих за момента.
- Добре ли си?
Той ме изгледа подозрително и вдигна една вежда , а аз вече знаех , че е разбрал , че съм ги слушала. Все пак продължавах да разтягам крака си сякаш случайно си стоя на коридора и си клякам на всеки ъгъл.
Бил също се появи на вратата , гледащ ме още по-подозрително.
- Тъкмо е излязла от тоалетната. Ако сте готови за работа , аз ще тръгвам.
Погледнах към него и кимнах , изправяйки се. Добре , че ме покри , но като се замисля го прави и за себе си , защото чрез всички викове на този със слабите нерви и той се дразни. Прекомерно му е старанието на Бил , това дори преминава границите на старанието и води до изперкване.
- Към моята зала сме , Хейдън.
Кимнах и тръгнах да вървя пред него. Само да ми се отдаде възможност да го подразня , няма да я пропусна.
Гледна точка на Кристъл
Бях в кабинета на татко и подреждах етажерките , които бяха потънали в прах. Може да е добър лекар , но много неподреден.
Междувременно той ядеше някакъв сандвич , чиято миризма се отделяше из цялото помещение. Отидох до автоматичните пречистватели и натиснах копчето , за да може въздухът малко да се сгъсти и да се диша нормално. Не знам много за пречиствателните системи , само че се извлича въздух отвън през някакви тръби. Но вече съм свикнала с това , с годините са измислили прекалено много техники в полза за нас. А средствата Винсент ги има.
- Татко..
Прекалено често си мисля за това и смятам , че е нужно да знам и неговото мнение , въпреки всички разправии.
- Не ми казвай , че вече водиш полов живот.
Не знам дали знае , но аз съм била с Пиърс. Нека това си остане неяснота за него.
- Татко! Стига.
- Искам да ги мъчиш много преди да им се дадеш.
- Няма да говорим за това сега. Искам да те питам друго.
Докато ядеше разглеждаше нещо и беше с гръб към мен. Беше си сложил контактната леща , която му служеше за микроскоп и увеличаваше виждането му , при което не му бяха нужни кой знае колко машини. Използваше я при всякакви изследвания , дори за по-добро виждане на някои по-дълбоки рани. Добра работа върши , но естествено само той си я използва , изобщо не ми позволява да се добера до повечето му неща , смятайки , че не съм готова.
Той вдигна вежди , но продължи да отхапва от шунката в сандвича , а аз тропах с крака си и се насочих към него , взимайки храната му. Той възмутено се обърна , устата му беше пълна.
- Сериозно е. Остави работата си за малко.
- Мога да го понеса , дори да се храня.
Отговаряше ми саркастично , но знам , че със следващите си въпроси ще разваля настроението му.
- Татко , искам да знам какво се е случило с Пиърс. Всеки заряза случая и си остана загадка , трябва да знам.
Както и предполагах той ме изгледа навъсено.
- Не предполагаш ли , че това момченце те е предало и се е опитало да те натопи? Нямаше да бъде мъртъв , ако беше невинен.
- Знаеш , че невинните умират , защото са беззащитни. Никой не се застъпваше за него , ти също ми обърна гръб , а можеше да ми помогнеш.
- Не ми говори така , Кристъл. Бил е убит , защото го е заслужавал.
- Не е така! Бил е измамен. Татко , знам , че не го харесваше , но е важно за мен да разбера. Помогни ми.
- Дори и да искаш няма как да разбереш , Кристъл.
- На камерите все трябва да има доказателство. Помогни ми , ела с мен да попитаме Джордън за записите от онази нощ.
- Никога. Ти чуваш ли се , момиче? Този случай е свършен , няма го , както го няма и Пиърс. Не мисли само глупости , а се стегни и се научи да изваждаш куршумите както трябва. Последния път пак остави човека да изгуби прекалено много кръв.
- Можеш да отделяш от времето си и за мен да ме научиш , а не само да ме съдиш. Знаеш ли , не ме съдеше толкова , когато бяхме тримата.
- Не ми говори за това!
- Защо да не говоря , татко? Лъжа ли е , че бяхме по-щастливи , дори да не бяхме в „Обсег"? Дори да не беше толкова богат? За какво са ти тези пари , когато нямаш щастие?
- Имам щастие. Бъди по-зряла , Кристъл. Няма да съм тук вечно , за да те наставлявам.
- Може би трябва да се държиш като мой приятел , а не шеф.
- Няма да се научиш , ако само те хваля.
- Не искам само да ме хвалиш , а да си до мен. Дори да не казваш нищо да усещам подкрепата ти. Дадохме всичко от себе си , за да я спасим и когато сме само двамата , не трябва ли да сме дори по-близки? Приемаш ме като свой работник.
- Престани да ме съдиш! Отиди да почистиш лабораторията и повече да не си ми споменала за Пиърс! Не можеш да си влизаш по свое желание в наблюдателницата и да си търсиш записи , които не интересуват никого! Порасни малко!
Той ми се развика , а аз праснах вратата , след като излязох.
След като той не иска да ми помогне , аз ще намеря помощ от друг. Досега никога не съм се съмнявала в него , но си струва да чуя и трето мнение по онзи въпрос. Мнение , което никой не искаше да чуе.
Гледна точка на Хари
- Пет минути почивка.
Трябва този път да се подготвим много добре , защото след последната ни среща с „Провидение" , нещата не бяха в наша полза. Дерек стоеше отстрани и ме чакаше през цялото време , но не си направи труда да направи и едно упражнение , вместо това се тъпчеше с някакви манджи и на всичкото отгоре си беше окапал тениската.
- Така ли спортуваш?
- Движа се както виждаш.
Движението му беше да клекне и да събере от земята излятия ориз.
- Мазно е.
Отбелязах.
- Не се прави на големия чистник. Сутринта ме отряза жестоко.
- Какво си говорехте толкова с Хейдън?
- Разказваше ми как сте и пратили съобщение. Как много и харесало снощи.
- Какво?
- Каза ми , че си изтръпнал и че си се изпотил.
Стоях безмълвно и неспокойно.
- Какво?
- Не ми повтаряй какво. И си затвори устата като ме гледаш , лигите ти ще потекат. Гледай да не преминеш на другия бряг.
- Така ли ти каза наистина?
Продължавах да се връщам на предишната тема.
- Естествено , че не.
Той ме потупа по рамото игриво и по-скоро избърса мазните си пръсти по блузата ми , а аз взех чинията му и я сложих на една от масите.
- Дерек , спри с баналните си шеги.
Не му повярвах наистина. Просто го пробвах за всеки случай.
- Защо вярваш на тези банални шеги? Нали беше сериозната мутра с дрезгавия глас , плашеща хората?
- Не се опитвам да плаша хората.
- Но ти се получава , да знаеш. Ако не те познавах толкова добре щях да се плаша.
- Прекалено много говориш.
- А ти прекалено малко. И сега какво , ще мъчите Хейдън?
- Тя не се научава каквото и да правя с нея.
- Може би ще се научи повече като я оставите.
Не очаквах Дерек да разбере , за него трябва само да се яде , спи и говори. И да се творят глупости.
- Остави Хейдън , кажи ми какво става с теб?
Той завъртя очи и протегна ръка за чинията си , но аз я плъзнах по-далеч.
- Да ме ограничаваш от ядене няма да ти помогне.
- Ти да не харесваш Кристъл , а?
Направих изкривена усмивка , а той вдигна крака си и постави глезена си върху другото коляно.
- Аз не харесвам , недосегаем.
- А какво правиш , ако мога да знам?
Засмях му се.
- Аз изследвам.
- Почвата ли изследваш?
- Изследвам инстинктите си , нейните инстинкти.
- Не ти се получават професорските изказвания.
Пресегнах се да разроша косата му , но той не ми позволи. Застанах като него и облегнах лакът на масата.
- Тя е много сложна за разбиране. А аз съм прост човек.
- Изслушвай я и говори по-малко , за да се почувства разбрана.
- Но тя не иска да се чувства разбрана от мен. Изключила ме е напълно.
Въздъхнах. Как е уцелил да се занимава точно с Кристъл , момичето , което най-малко го харесва. Или поне се държи най-зле с него.
- Тогава не я преследвай.
- Казваш ми да я оставя ли?
- Показвай и внимание , но не прекалено.
- Аз не мога да съм недосегаем като теб. Ако някой ми е интересен не мога да го крия.
- Не го крий , но не бъди толкова настоятелен , Дерек.
- Ти така ли правиш?
Не разбирам защо ми се усмихваше.
- Казвам ти каквото мисля. Когато не се въртиш постоянно около нея тя ще те забележи повече.
- Не виждам логика в думите ти , но ще те послушам , защото досега не си се провалял , изобщо зарязвали ли са те?
- Това , че не са ме зарязвали не значи , че не съм се провалял. А и нямам време за тези неща.
- Да да , за нещата , които искаш ще намериш време.
- Голям си всезнайко , боже. Хайде ставам , че имам работа. И тренирай повече.
- Като някаква майка си ми. Нацепена при това.
Засмях се , въртейки глава.
- Не мога да повярвам , че момиче ти е завъртяло главата. Обикновено се случва обратното.
- Дори аз не знам какво е. По дяволите , трудно ми е.
- Направи 30 лицеви опори.
- Аз не съм ти Хейдън да ме стягаш. Първо ще се наям.
Извъртях очи и го оставих да си яде и да наблюдава всеки минаващ.
Гледна точка на Хейдън
Беше странно как Бил не говореше много , само ми казваше какво да правя , но добре че не се приближаваше , защото и двамата чувствахме напрежение , когато сме в една стая.
- Ще правиш всички тези неща и с всеки ден упражненията се увеличават. Има да учиш много , докато настигнеш трениращите.
- Не мисля , че се справям зле.
- Лимити не се поставят. Ще тренираш отделно , докато се подобриш и станеш на минимално ниво.
Полека , полека. Съжалявам , че не достигам високото ви равнище , г-н Надувко.
Стигнах до 20-тата лицева опора , когато за момент спрях , тъй като кичур коса ми пречеше да виждам. Той се изправи и дойде до мен.
- Искам да направиш още толкова.
Спрях да правя каквото и да е било. Прекалено много време прекарах с него. Бил клекна на пръсти.
- Чакам.
Дишах тежко след всички упражнения и си дадох малко почивка.
- Една секунда.
- Направи го , Хейдън.
- Добре , една..
- Сега!
Той хвана ръката ми и я постави на земята , след това се изправи.
- Казах , че ще го направя.
- Боже , как се нуждаеш от ново държание.
- Ти също.
- Не ми говори на „ти".
Започнах да правя последните лицеви опори , нервите ми бяха на предела. Ако трябва да прекарвам всеки ден така ще си съкратя живота.
- Здравейте. Бил , май за днес е достатъчно.
- Хари , възнамерявам да повикам Меридит , за да превъзпита това момиче.
- От утре ще я повикаме.
Изправих се , косата ми стърчаща и ръцете ми одрани от изкачването кой знае колко метра по въже. Запътих се към вратата след Бил.
- Хейдън , остани за малко.
Той излезе , а аз погледнах Хари въпросително , стоейки на прага.
- Върни се.
- Какво?
Знаех за какво искаше да говорим , отстъпих крачка назад и застанах пред него. Той беше потен колкото мен , ако не и повече.
- Предупреждавам те да не ни подслушваш повече , защото следващия път ще му кажа.
Нямах намерение да отричам.
- Добре.
- И наистина се дръж по-учтиво , правим ти услуга като те учим.
- Колко съм невъзпитана да не ви благодаря. Треньоре.
Подчертах думата.
- Търсиш си белята и ще си я намериш.
- Много ви благодаря за отделеното внимание , свободна ли съм?
Говорех със сарказъм , а той разширяваше ноздри.
- Защо само дразниш хората?
- Дразня само тези , които заслужават.
- За теб всички заслужават. Радвай се , че Бил не каза нищо на Винсент.
- Това щеше да е повече твой проблем , нали така?
- Излез , Хейдън. Утре да си тук рано.
- Съжалявам , че ви дразня , но не казвам лъжи.
- Не, не съжаляваш. Излез.
Излязох. Хари е много объркан човек , убеждавам се за стотен път.
Отвън беше Кристъл и изглеждаше много нетърпелива.
- Чакам те от цяла вечност. Доста са те изпотили.
Хари излезе точно след мен , но очакваше да ме няма.
- Здравей , Хари.
Той само и кимна и си продължи пътя.
- Виждам как си му вдигнала нервите.
- Дори не се опитвам.
Кракът ми ме болеше , защото от тренировките железния апарат се забиваше в крака ми и оставяше следи.
- Тъй като знам , че би се съгласила ще те помоля да ми помогнеш. Не знам към кой друг да се обърна.
- Слушам те.
- Става въпрос за Пиърс .. вероятно си разбрала какво му се е случило.
- Знам само , че е било жестоко.
- Много. Искам да разбера всичко , Хейдън.
Виждам желанието и болката в очите и и искам да и помогна. Искам да се почувствам полезна поне за един човек , не ставам само за дразнене.
- Ще ти разкажа за Пиърс. Ще ти се доверя.
Очите и ме молеха да не я предавам.
- Всичките ми приятелства тук са били краткотрайни. Никой не почувствах близък до сърцето си както него.
- Били сте влюбени.
- Никой не ни подкрепяше. Бяхме самотни , но ни беше толкова приятно.
Тя е почувствала едно от редките неща – да чувстваш спокойствие в самотата. Споделената самота.
В следващата глава ще се разберат доста нови неща , дано ви е интересно! Кой ще е ядосан и кой ще е доволен от цялата работа ще разберете скоро , дотогава изказвайте мнението си по тази глава. Имам доста подготвени неща за вас , дано сте готови , защото ще ги сервирам неочаквано ;д Благодаря ви за вниманието х