- Тук ли? - попитах Скот.
- Да, първата къща. - отвърна той.
Поех си дълбоко въздух и слязох от колата. Спрях се пред бялата врата и звъннах на звънеца. Зачаках, но никой не идваше. Понечих да си тръгна, но вратата се отвори. Стайлс ме погледна с шокиран поглед.
- Лидия? Какво правиш тук? - попита той.
- Знам всичко. - казах направо. - Искам да сме заедно. Не ми пука дали ще ме нараниш отново или дал-
Той ме прекъсна, целувайки ме. Когато се отдръпнахме аз се усмихнах широко и го прегърнах.
- Обичам те! - казах .
- И аз те обичам.
Усмихнах се широко.
- Не си тук сама, нали? - засмя се той.
Ухилих се и посочих колата на Скот зад храстите. Скот и Кира излязоха усмихнати от колата.
- Толкова се радвам за вас! - каза Кира.
Тя и Скот се бяха събрали отново. Аз звънях на Стайлс, но той не ми вдигаше, затова със Скот решихме да дойдем до тук.
- Е, нека се прибираме? - предложи Стайлс и тръгна към джипа си.
- Уоу, чакай...тръгваш си просто така? - попитах учудена.
- Да, не общувам много с баща ми. - той сви рамене. - А и в апартамента ни със Скот имам всичко, което ми е нужно. Засмях се и тръгнах с него. По пътя си говорихме много. Разказвахме си какво е станало докато не си говорихме. За около четиридесет минути пристигнахме. Скот беше планирал пикник на плажа и там и отидохме. Беше много красиво. Всички седнахме на одеалото и започнахме да си говорим. Пускахме фенери и си говорехме на романтичната светлина от ароматните свещи. Това бе всичко, което някога съм искала.
Хейй, исках да Ви кажа, че следващата глава е епилогът. Знам, че главата е много кратка, за което се извинявам. Благодаря Ви за всичките прочитания, вотове и коментари!