TheFatRat - Xenogenesis
Beyonce - Runnin' ( Lose it all )
Гледна точка на Кристъл
Този Бил е голям сухар. Имам чувството , че е по-захласнат в работата си и от Хари. Или по-скоро иска да ни покаже колко е високо мястото му в „Обсег".
Харесваше ми непреклонността на Хейдън и това , че дори не трепна , въпреки плашещия му вид. Не мога да отрека , че има нещо адски секси във физиономията му , но определено не бих се захванала с него.
Според мен желанието му е да демонстрира на Хейдън , че не може да прави каквото си иска , но той го прави с всички , за да покаже някакъв вид надмощие. Макар че грубостта му и специалното лошо отношение към нея се виждат пределно добре. Аз знам , че Хейдън не е тук случайно или само заради уменията си , всички говорят за това , но няма да я питам все още , не мисля , че и е минало и че е готова да говори.
Аз също не бях , когато с баща ми пристигнахме тук. Без майка ми. И двамата дойдохме с различни нагласи , той се преструваше , че го е превъзмогнал много дълго време , не я споменавахме още по-дълго време , дори и винаги да си повтарях името и в главата ми.
Нито един от двама ни няма да я забрави и може би скърбях толкова много , защото я бях загубила по един различен начин , по един нормален за миналото начин , но в тези дни някои го приемаха като спасение , други като наказание.
Тя всъщност почина от тумор на костите. Иронично тъй като татко е лекар. Но с нейната смърт още повече разбирах как съдбата е предначертана и дори да си най-чисто мислещия , смъртта не прощава.
Някои биха допуснали , че се е избавила от насилствения безреден живот , но от друга страна тя се бори толкова много , беше на легло толкова време , гледахме я , плакахме с нея , спяхме с нея , дори боледувахме с нея , и накрая сякаш всичкото това време не е било живот. Тя си тръгна с много мъки. Да , бяхме до нея , но това не спираше нейното страдание , нейното заболяване. Съжалявам , че го правя , но понякога се чудя не е ли по-лесно да умреш за секунда , дори да бъдеш застрелян , но болката ти ще бъде мимолетна , еднократна , а няма да чувстваш всичкото мъчение ден след ден както беше с нея.
Именно заради тези чувства се разкайвам толкова много и заради Пиърс. Защото той беше този , който наистина ми помогна да го превъзмогна и да направя крачка напред. Той беше този , който внасяше нещо красиво в моя ден , даваше ми надежди , които дори не мислех , че съществуват. Заради тези неща искам толкова да разбера кой е направил онова ужасно нещо , изпратил го е на онова потресаващо място , изцеждайки силите му. Искам да разбера просто защото той го заслужава. И вече имам предположение в лицето на онази отрепка Дерек. Не си обяснявам кой друг би могъл да бъде , защото Дерек ме познава от много време , но никога не сме общували толкова много , че да станем приятели. Особено след като прекарвах времето си с Пиърс не ми беше нужно друго присъствие , но аз виждах как Дерек завиждаше на това.
Беше си чиста завист , дори съм го виждала да бъде на местата , където бяхме и ние и никога не е криел ненавистта си към Пиърс. Аз не мисля , че от такива негативни чувства може да се породи чак желание да причиниш на някого зло , още повече че няма абсолютно никаква причина да го прави. Не съм глупава и ми е минавало през главата да ме харесва , но ако го е правил е било единствено към външния ми вид , защото не съм му разказвала нищо за живота си. А ако е бил виновен за всички тези интриги значи е някой истински психопат , както той се изрази. Може би проблемът му е , че това ,което съм имала аз му е липсвало , или е изгубил нещо , искайки да ме накара да се почувствам като него или просто защото не е понасял да вижда летящи в облаците лица.
Разбива ме да не знам и се чувствам сякаш предавам Пиърс.
Нека той почива в мир , защото беше добър човек.
- Когато изследванията излязат искам да ги видя преди да можеш да тренираш отново.
- Ако искате ще помоля доктор Кофин да се подпише , за да бъде по-достоверно.
Не можех да се разсмея на думите на Хейдън , защото мислите ми все още не бяха избистрени от далечните спомени , а и Бил щеше да започне да се заяжда още повече.
Но тя така или иначе му беше вдигнала акциите достатъчно.
- Знаеш ли какво става с тези , които не си държат устата затворена , Хейдън?
- Мисля , че по-рано обяснихте.
Хейдън много добре си даваше сметка с какво се захваща , но виждам как нравът и беше такъв и нещо в нея я караше да иска да го прави.
- Ще затворя тази уста , обещавам ти.
Всеки е свикнал със заплахите на Бил , но той ги отправяше пряко към нея , сякаш му е някой враг , а днес я вижда за първи път. Не разбирам как е могъл да си направи заключение за нея след като тя не успя да покаже почти нищо от същността си.
- Добре.
Кратките и , но отчетливи отговори го дразнеха , а аз реших да прекратя разговора им , изпълнен с напрежение.
- Хейдън , да отидем да вземем нещо от кухнята преди да заключат вратите.
Тя се извърна към мен и не взе смачканото кенче на земята , до краката на Бил.
- Разбира се.
Не погледна към него , а по изражението му разбирах , че чувства това като неуважение и Хейдън наистина навлезе в дълбоките води , поне да не беше треньор и много неща да не зависеха от него.
Излязохме , а аз веднага заговорих , стремейки се да не викам.
- Ти си луда , трябваше да му видиш изражението! Хейдън , съжалявам , че ти го казвам , но не мисля , че ще се разбирате.
- Това не ме притеснява. Всички тук ме гледат така сякаш съм им опряла пистолет в главата.
- Освирепяла си.
- Освирепяла? Та аз дори си държах устата затворена.
- Боже , присъствието ти ще направи много неща интересни.
- Ти тук за представлението ли си?
Тя схвана , че не искам нищо от кухнята и просто седна на една от масите , които вече бяха празни.
- Не точно , но не бих отказала купа с пуканки.
- Ще ти позволя да си вземеш две.
Аз също седнах.
- Кажи ми сега , целта ти е да саботираш някого ли?
Казах и на шега , изпъвайки ръце на широката маса.
Гледна точка на Хейдън
Не мислех , че съм толкова предсказуема , сериозно. Няма как да и кажа , защото застрашавам много неща , а и не мога да кажа , че и се доверявам , вече не се доверявам на никого просто така.
- Целта ми е да видя какви са им нервите.
Кристъл се засмя , но на мен не ми беше до смях , наистина.
- Е , с Бил бързо ще разбереш.
- Има ли някой друг проклет като него , за да се подготвя?
Казах шеговито , а тя приемаше шегите ми.
- Мисля , че засега той е начело на класацията. Има и още , но те са трениращи като теб.
- И кои са?
- Аз не понасям повечето , но с теб може и да е по-различно.
- Мислиш ли наистина?
Казах саркастично , вдигайки вежда , а нейното изражение се стегна леко.
- Добре , няма да харесаш Мира определено , няма спор , че е добра с лъка , но и с напоритостта също е добра.
- Какво ще рече това?
- Ще рече , че ако има проблем с теб ще накара всички наоколо да те мразят.
- Няма да е трудно , тъй като вече го правят.
Опитах се да внедря по-ведро настроение , но Кристъл беше сериозна.
- Много хора са пострадали от нея и мога да ти кажа , че затвора не е най-лошата опция.
- Ясно , да не се закачам с опасната.
Кристъл най-накрая успя да издаде самодоволен звук.
- Хейдън , ще те попитам нещо и знам , че е прекалено рано да ми кажеш , може и да ме излъжеш , но не мога да спра да си мисля за това.
Преглътнах , защото нямах желание да я лъжа , но нямах и желание да и казвам.
- Аз също ... мога да ти кажа , ако ме питаш нещо.
Тя много добре знаеше , че исках да знам за Пиърс. И за причините и да подозира Дерек.
- Питай ме.
- Баща ти .. познаваше ли Винсент?
Значи всички знаят , че баща ми е този , който е починал. Дали знаят , че майка ми е тук?
Не знам дали татко го е познавал , но мама определено , няма случайност в този случай.
- Не мисля..
- Но знаеш , че не си случайно тук , нали?
- Знам , Кристъл.
- И знам , че искаш да разбереш защо е така..
Значи тя дори не предполага , че мога да знам защо съм тук.
Не казах нищо , защото се чувствах оголена. Чувствах как толкова бързо черупката ми се изхлузва от мен , че не мога да си я върна. Чувствах сякаш всяка дума , която можех да кажа щеше да ме открие още повече и да ме остави в уязвимата ми форма. Която просто не исках да показвам.
- Това няма да върне татко.
Повтарях и на себе си и на нея , за да ми повярва.
- Виждам , че не си такава. Няма да го върне. Но и няма да те кара да се чувстваш по-добре.
- Защо ми казваш това?
- Защото.. ми се случи нещо ужасно. И .. не можех да се оправя , не исках , и това ме накара да се примиря. Оставих нещата недокоснати , неразрешени. Толкова много време.
Убедена съм , че говори за Пиърс.
- И чак сега , желанието ми да се изправя и да прекратя тази агония ме обгръща толкова много , че ме кара да бъда по-агресивна , отколкото някога съм била.
Кристъл едва ме познава , а е единствената , която всъщност ми казва да действам , казва ми да не се примирявам , казва ми да не се загубвам в дълбините на скръбта.
- Трябваше да съм го направила преди много време.
- Кое?
Тя замълча. Защото усетих нечие присъствие. Две ръце докоснаха рамената ми , а аз се обърнах предпазливо. Беше само Меридит.
- Какво правите толкова късно тук , момичета?
-Почиваме си от напрежението.
Кристъл моментално промени тона си. Не мисля , че и тя е готова да говори , но след краткия ни разговор съм по-склонна да и повярвам , отколкото бях досега. Осъзнавам колко малко знам за онова с Пиърс , колко малко знае Хари или колко малко е позволил аз да зная.
- Нещо против да се присъединя?
-Не.
Тя седна до мен , шалът и беше обходил всички цветове на дъгата и беше завит стегнато около врата и.
- Усещам как прекъснах нещо.
- Не , разговаряхме за Бил , буквално ни изгони от фитнес залата.
Кристъл започна да се оплаква с лежерния си тон , учудващо различен от досега.
- Той е на настроения , свикни с него , Хейдън.
- Не ме притеснява.
Казах кратко.
- Какво стана тази вечер с теб? По-добре ли се чувстваш?
Кимнах.
- Ще ми мине.
- Чух , че няма да може да тренираш , поне отиди да си вземеш изследванията , преди малко говорих с Гарет и той каза , че утре ще са готови.
- Той къде се беше изгубил?
Започна Кристъл , питаща въпроса , който и аз си задавах.
- Не те ли спаси Кофин?
- Хари я спаси.
Отбеляза Кристъл , а аз с поглед и показах да не обяснява как точно.
- Дерек също.
Казах , неосъзнавайки как звучи това за Кристъл , но си беше вярно , че и Дерек беше помогнал.
- Браво на тези двамата.
Стояхме безмълвно известно време и Кристъл реши , че ще си ляга , аз също се изправих и исках да остана малко със себе си.
Гледна точка на Мира
Почуках на вратата му отново. Когато той отвори не можех да откъсна очи от заспалото му изражение , както и от силните му ръце , излъчващи мъжественост , а и наболата брада , която изглеждаше толкова приятна за пипане.
Трябваше да си припомня , че с него не сме заедно. Нещата между нас се получаваха , но той често изпадаше в сривове , настроения , които го въвличаха в депресии , свързани с миналото.
Искам много да го имам за приятел , защото всеки знае кой е Хари тук , всеки му се възхищава , всеки ни харесваше като двойка. Аз искам повече от приятелските му думи към мен. Искам да ме гледа както ме гледаше , когато се запознахме. Искам вниманието му отново.
- Съжалявам , че съм те събудила. Ако искаш ще говоря с теб утре.
- Не , какво има?
- Няма нищо.. исках да те помоля да ми дадеш от лекарството , което използваш за раните си , защото не ми се ходеше до Кофин.
- Ранена ли си?
Винаги показва толкова наблюдателност , толкова учтивост и толкова грижа , подлудява ме.
- Малко , тази вечер тренирах доста , искам следващата мисия да бъде успешна.
Всъщност вече бях до Кофин и изобщо не се нуждая от мазило. Но Хари си заслужава.
- Сега ще го взема.
Той се обърна , а аз влязох без да ме е поканил. Не ми е нужна покана , за да знам , че го иска. Вероятно му липсвам както и той на мен.
След малко Хари излезе от тоалетната си , носещ една зелена опаковка.
- На свършване е , но мисля , че ще ти стигне.
- Много ти благодаря , леглото ти е толкова топло.
Обърнах се , за да видя намачканите му черни чаршафи , в които желаех да спя. Копнеех за докосването му , от много време копнея. Мога да бъда с много други и съм го правила , но желая Хари. И той няма право да ме отхвърля , но ще изчакам малко.
- Няма проблем , не ми го връщай. Ще си взема друго от Кофин.
- Сигурен ли си?
Сниших гласът си и се изправих , заставайки пред него. Той разтърка очите си , разбуден заради присъствието ми.
- Да , разбира се.
Гласът му беше дрезгав и съблазнително нисък.
- Как е твоята рана?
Докоснах го по ръката , а той отново изтръпна заради студенината , която му давах. Сърцето ми бие бързо и знам , че и той се чувства така , не ме е забравил.
- Заздравява. Искаш ли да говорим утре сутрин?
- Пак ме гониш.
Казах , усмихвайки се , а той също изви устните си.
- Не е така , просто сега съм заспал и не мога да кажа нищо смислено.
- Можеш изобщо да не говориш тогава.
Наведох глава към ръката му , а той ме наблюдаваше. Зелените му очи ме изпиваха , а на мен ми беше нужно точно това внимание. Разделих устните си и целунах бинта на ръката му веднъж , после още веднъж..
- Това за по-бързо заздравяване ли беше?
Той се засмя и все още ме приемаше като шега.
- Естествено.
- Раната ми ти благодари тогава.
- Кой те простреля?
Попитах , знаейки , че се говореше , че се е бил с хора от „Провидение". Но как той и едно просто момиче биха се справили? А и тя дойде тук невредима , което означава , че не е полагала никакъв труд да му помогне.
- „Провидение".
- Защо ме лъжеш , Хари? Приятели сме от толкова време. Не си ли вярваме?
Той облиза устни , вечният му навик , и въздъхна.
- Мира , това не е важно , нали съм тук? Благодаря , че си загрижена , но наистина няма значение.
- Има значение. Помниш ли , когато бяхме заедно и бяхме на мисия? Мен ме раниха и ти отиде до онзи и му замахна толкова силно , че кръвта му достигна и до мен.
Ще го накарам да си спомни колко хубаво ни е било заедно.
- Бих помогнал на приятелите си.
Той все още се опитва да отрече преживяванията ни.
- Аз също. А ти си по-важен за мен от просто приятел. Кой беше?
- Вярвам ти , Мира , наистина. И не искам да я съдиш , защото си има причини за това.
Малката кучка е била. Боже , естествено.
- Никой от нас няма баща , Хари. Не е само тя.
- При Хейдън не е просто това. Не прави нищо заради мен , познавам те и знам какво си мислиш.
Това момиченце ще съжалява.
- Защо те е простреляла изобщо?
- Не искаше да дойде. И е разбираемо. Преминава през тежък период .. остави я , наистина.
Как може да и опрощава просто така? Можел е да умре заради нея.
- Добре. Радвам се , че ми каза.
Вдигнах се на пръсти , за да го прегърна , а той разтърка ръка по гърба ми , което ме караше да затварям очи и да се притискам към него още повече.
- Ще си лягам , Мира.
Той отвори вратата си.
- Лека нощ , Хари.
Следващият път ще остана в това легло.
Здравейте и съжалявам , че не можах да публикувам по-рано , все пак успях тази седмица. И така , как ви се струва , какви ли ще са резултатите от изследванията , дали Мира ще направи нещо против Хейдън и кога ще може да тренира тя отново? Благодаря ви за всички гласове и най-вече коментари , обичам да ги чета , няма спор. Следващата глава ще бъде по-дълга хх И за тези , които не са прочели Cast , гифът е на Мира.