Прибрала съм се... Не помня нито кога, нито как... Събудих се с ужасно главоболие. Бях като парцал. Цяла нощ сънувах Дари... Трябваше да ходя на училище, а не бях в състояние. Цял ден ще я виждам, така щастлива, така влюбена... Не мога, писна ми от живота. По дяволите! Мразя се, мразя се, че я обичам толкова много...
Когато излязох от вкъщи беше около 12:00ч. Веднага отидох да си купя алкохол, а после се качих на покрива на сградата, там, където прекарах една от най-хубавите си нощи с моят Ангел. Вперих поглед в училищният двор. Макар и да се опитвах да я мразя, не можех... Изглежда, че часовете свършиха, защото двора се напълни с хора. Но дори и сред голямата тълпа, успях да разпозная Дари. Дали бе забелязала липсата ми? Не, че защо съм ѝ, тя си има Тобиас...
Алкохол, сълзи, болка и пак алкохол... Това бе животът ми през последните дни. Дари ми звъня няколко пъти, но не посмях да ѝ вдигна. Не исках да чувам гласа ѝ, не исках въпроси, не исках да се сещам за нея винаги, когато затворя очи... Исках да я забравя.
Една вечер минах покрай бара, този, в който преди дни стана свадата с негодника. На края на уличката видях група момчета. Минах покрай тях и след секунда усетих ръка на рамото си. Обърнах се. Веднага го познах, това беше к*пелето от бара заедно с приятелите си.
-Я виж ти. - каза нещастника.
-Разкарай се! Няма да се занимавам с теб. -отвърнах му.
-Мислиш ли, че ще те оставя да си тръгнеш невредима след това, което ми причини онзи ден.
-Бих го направила пак. -усмихнах се. Не знам дали това изказване беше провокирано от изблик на смелост или по-скоро на глупост, но точно в този момент не ми пукаше изобщо за нищо. Тогава той посегна да ме удари. Отдръпнах се и той пропусна. Свих юмрук и го фраснах в корема. Болката го накара да полудее още повече. Включиха се ѝ приятелите му. Нямах шанс. Бяха повече и определено по-силни... Изведнъж усетих нещо пробождащо в областта на корема. Когато погледнах, видях джобно ножче, забито до дръжката. Свлякох се на земята, а к*пелетата избягаха. Опитах се да извадя ножа, но болката бе ужасяваща. След секунди лежах в локва кръв, а пред очите ми бе образът на Дари. Тя казваше, че ме обича... Така красива, така чиста... Наистина приличаше на Ангел...
Дали ще умра? Дали тя някога ще разбере за чувствата ми? Дали ще ѝ липсвам? Куп въпроси, на които не знам дали ще имам възможността, да получа отговор... Но знам едно, аз я обичам, обичам я напук на смъртта, обичам я напук на целия свят, обичам я напук на частта от мен, която иска да я мрази... ОБИЧАМ Я..........