Гледна точка на Стайлс:
Стоях сам вкъщи и гледах телевизия. По-точно прещраквах каналите. Накрая оставих на някакви новини и взех лаптопа си. Телефонът ми ме прекъсна и вдигнах бързо, надявайки се да е Лидия. Бяха минали няколко дни откакто тя тръгна за Великобритания и вероятно се е върнала, но не съм я срещал.
- Синко, здравей! - поздрави ме баща ми. Останах много разочарован, че не е Лидия.
- Здрасти. Какво има? - попитах направо, защото знаех, че той не ми звъни просто, за да ме чуе.
- Малия ми каза, че си се скарал с нея. - каза баща ми.
Какво? Защо е казала на баща ми?
- И какво?
- Трябва да й се извиниш, защото вече решихме коя ще е датата на годежа ви и...
- Какво? - прекъснах го. - Какъв годеж?
- Синко, вече сте големи и вашата връзка е страхотен повод фирмата ни да се обедини с тази на господин Тейт. Знаеш, че се борим за това от години.
- Не ми пука, аз не обичам Малия! - заявих категорично.
- Как така? - очуди се баща ми.
- Не я обичам и няма да се сгодя!
- Но вие бяхте...
- Бяхме заедно, но сега не сме. - прекъснах го отново. - И няма да се сгодим. Не искам.
- Е, в такъв случай ще стане против желанието ти. Съжалявам, Стайлс, но вече планирахме всичко и уведомихме господин Тейт. Няма връщане назад. - каза той.
- Господи, Вие луди ли сте? - извиках ядосано. - Как предприемате годеж зад гърба ми? Годеж! Осъзнаваш ли колко е сериозно?
- Но преди един ден бяхте вкъщи и всичко беше наред, изглеждахте си много добре. Говорих с Малия дали обмисляте нещо по-сериозно и тя ми каза, че сте си говорили за това и сте започнали да планирате някои неща. Затова решихме да ви улесним, а така получаваме и страхотен шанс за фирмата.
Отново лъжите на Малия. Господи, ако не беше момиче бих я пребил.
- Няма да се сгодя! Това е ужасно сериозно! - казах.
- Съжалявам, но ще го направиш. - отвърна баща ми и затвори.
Не може да стане по-зле!