Valesco -Cloud 9
Jetta - Take it easy ( Matstubs Remix )
Гледна точка на Хейдън
Наблюдавах как хората преди мен се изреждаха , а Бил гледаше всеки един от тях пренебрежително. Освен Мира , която очевидно стоеше над всички сред трениращите. Или поне той я поставяше там , но определено беше добра с лъка и стрелите. Има умения , които не могат да бъдат подценени. Ще дам всичко от себе си , все пак съм тренирала всеки ден това с татко , той имаше огромното желание да ме научи и се радвам , че имахме поне някакво време прекарано заедно и успя да направи човек от мен , дори и не напълно развит. Все пак ме научи най-важното – да не бъда наивна и да не се поддавам на интригите , които се случиха преди години.
Много ми беше горещо , сякаш водата , в която снощи преседях се беше преобърнала в гореща сауна за тялото ми и ми го връщаше тъпкано. Чудех се дали и другите се чувстваха така , но никой не изглеждаше толкова нетърпелив да се размърда или да излезе от тук. Абстрахирах всичките си мисли от онзи хълм , от „Провидение" , от хората , които ме гледаха , от зловещите кучета , когато дойде моят ред. Грабнах лък от голям кош , а от друг взех три стрели. Петимата треньори , чийто имена не запомних , освен Хари и Бил , които съдейки по разговора на онези момчета , не намират много общ език.
Прицелих се , когато срещнах погледа на Мира. Тя стоеше пред всички , сякаш беше треньор и наблюдаваше стойката ми. Може би ме гледа така , защото снощи се обадих след „ мача " им. Изпънах стрелата , когато дишането ми се ускори , незнайно защо , а ръцете започнаха да ме сърбят и капки пот се стекоха по челото ми. Всички забелязаха , че се бавя прекалено , а аз исках ударът ми да бъде перфектен , а не едва да уцеля мишената.
- Ще чакаш да ти забият куршум в главата преди да стреляш ли?
Резкият глас на Бил , който се беше доближил до мен , ме накара да стисна зъби и да го даря с не най-доброжелателния поглед , но той дори не го отбеляза като нещо , което да го накара да се отдръпне. Бил беше млад , но поне с 6-7 години по-голям от мен , беше набит и висок , имаше сериозно изражение и огромни ръце. Тъмната му брада избиваше и стоеше с изпънати гърди , стараейки се да ми покаже , че е по-висш.
Стрелях. В момента , в който го направих пръстите ми се насочиха към бузите , за да се почеша. Много ме сърбеше , наистина. Исках отчаяно да изчезна оттук и да охладя тялото си.
- Това място не е за тези , които се притесняват.
Бях уцелила мишената. Поне съм го направила с тази трепереща ръка. Но беше далеч от средата.
- Не се притеснявам.
Наистина проблемът ми не бяха хората , не бяха треньорите , не беше Мира , която очакваше да се проваля. Не чувствах страх от това , защото вярвах в себе си. Тялото ми е против волята ми в момента и не мога да го спра. Не мога да го контролирам и все повече разбирам , че нищо не е наред.
- Тогава направи това нещо като хората.
Тонът му беше крайно остър. Някои , които минаха преди мен дори не уцелиха мишената , какъв му е проблема? Реших да не казвам нищо , а избърсах потта от лицето си , докато той стоеше все така близо , единствено при мен. Глупави правила и хора , иска да ме накара да се засрамя от себе си и едва ли не да се извиня , че не съм направила нещата на неговото ниво.
Хвърлих втората стрела , отново борейки се с това , случващо се вътре в мен. Този път беше по-добре , но не можех да се позная. Целила съм и на по-големи разстояния. Ако я карам така ще издъня цялото си семейство.
Понечих да взема третата стрела , когато Бил грабна ръката ми , която се изгубваше под неговата.
- Това момиче се нуждае от лекар , как изобщо сте я пуснали сред нас.
Невероятен момент за мен. Едва ли не изкара , че съм заразна.
- Аз ще я заведа.
Хари се обади , поглеждайки към лицето ми за прекалено дълго време.
- Аз мога да го направя вместо теб , Хари. Свободна съм.
Не мога да повярвам , че Мира се обади. Приближи се до мен , но не ме погледна.
- Г-н Стайлс , Мира. Не си говорим на „ ти" тук.
Това го каза Бил. А аз мислех , че ще се държи по-различно с нея , отколкото с останалите. Явно не му е любимка.
- Стой тук , Мира. Аз ще я заведа.
Хари ми каза с поглед да тръгвам , а Мира остана зад него със скръстени ръце. Не разбирам защо тя трябваше да се бърка след като никой от останалите не го направи. Не мисля и че се интересува повече от тях за моето състояние , просто усещам как ще се получи някое скарване , но при всички случаи трябва да си мълча. Прекалено рано е да създавам такива проблеми.
- Какво ти има?
Попита Хари , вървейки забързано.
- Цялото тяло ме сърби.
- Не може да е от храната или нещо подобно.
- От онова , което ми би е.
- Това се бие на всеки новодошъл , не е нещо специално за теб.
След като не казах нищо той си направи сам заключението.
- Очевидно на теб ти влияе по-различно.
Стигнахме до кабинета на Кофин. Хари почука и влезе , а аз вървях зад него.
- Не очаквах да видя вас двамата отново.
- Хейдън има проблеми с проследяващата течност.
- Хейдън не знае ли пътя до кабинета ми?
Хари въздъхна.
- Бил каза някой да ме упъти.
Гарет се изсмя. А Хари стисна челюст. Какво толкова казах?
- Естествено , Бил. Той е по командите.
- Ще чакам отвън.
Извърнах поглед към Хари , а той излезе без да погледне. Не съм казала нищо , с което да му накърня важното достойнство. Всеки има някой , от който не е харесван.
- Не мислех , че тялото ти ще отказва толкова упорито моята течност.
Той се подсмихна , а аз го погледнах неразбираемо и отвратено. Крайно неприятно ми е да стоя тук.
- Има ли някакво противодействие?
- Не става така , скъпа , първо трябва да разбера защо се случва това.
Боже. Нуждая се от успокоение , за да не си отворя устата.
- Седни на онзи стол.
Столът беше като зъболекарски.
- Какви са ти симптомите?
- Сърбеж , тези петна. Виене на свят и температура.
- Хм .. накрая да не се окажеш бременна , хаха.
Това беше най-безсмисленото нещо , което можеше да каже. Изобщо не ми е до шеги в момента , иде ми да използвам ножа в крачола си , но ще се въздържа.
- Хубаво , няма да те ядосвам така. После ще обвинят мен.
Отново не казах нищо , а той бръкна в едно от чекмеджетата си.
- Ще трябва да ти взема кръв. Може Хари да е оплескал нещата и да е бил инжекцията на грешно място.
Не искам да ми взимат кръв отново. И докато направят нужните тестове колко време ще мине , дни , седмица? Дотогава едвам ще вървя и ще се сърбя като крастава жаба ли?
- Не може ли по-бърз начин?
- Не може да искаш да минаваш по бързата процедура. С някои неща да , но не и тук.
Спестих си коментар отново , чувствайки ненужно изобщо да се занимавам с изкривените му представи.
- Слушай ме , момиче. Виж какво ще направим. Взимам ти кръв , измервам ти температурата и пулса и в зависимост от резултатите ще ти кажа какво ще правиш.
Не ми харесва как ми говори , но трябва да изтърпя. Веднъж да се оправя и няма да се мярна в този кабинет. Не знам как да говоря нормален разговор и с Кристъл при наличие на какъв баща има.
Той дойде до мен и аз дръпнах ръкава си , виждайки как цялата ми ръка е в някакви червена петна и това ме накара да стоя и да се надявам този лекар да направи нещо по въпроса.
Ръката започна да ме сърби дори повече след като ми взе кръв и измери температурата ми. За момента нямах висока температура , а той отиде до другият си кабинет да вземе слушалките за прослушване. Чувах гласове отвън и напрегнах уши , за да разбера какво си говореха. Хари беше с някого , значи все още стоеше отвън.
Кофин влезе и вече не можех да ги чувам. Гласът беше женски , но не можех да го разпозная добре.
- Свали горнището си.
След като не го направих и сметнах , че може да се справи в измерването на пулса ми и така , той извъртя очите си.
- Последният път , когато беше тук не беше облечена с нещо повече от потник. Нека не се правим на интересни.
Изгледах го с все така леденият си поглед , а той очакваше да направя това , което каза.
Реших , че просто няма да го направя. Нервите ми бяха на предела си и не можех да контролирам хормоните в себе си , които ме подтикваха да направя повече неща , отколкото правех.
- С теб не може да се работи , скъпа.
- Наречете ли ме още веднъж така..
Преди да довърша изречението си реших , че няма да е в моя полза да се опитвам да го заплашвам. Дори щях да го накарам да се държи още по-гнусно.
Той замлъкна за момент и тогава разбрах , че се вслушваше в разговора отвън. Вече познах гласа на момичето. Беше Мира.
- ... прави се на болна.. боже Хари..
Чувах отделни неща , но можех лесно да се сетя за кого говореха.
- Върни се обратно...
Хари каза и нещо след това , но не успях да чуя.
- ... дразня...ще създаде проблеми.. искам да помогна...
Не осъзнах как устата ми беше отворена , докато ги слушах. Тогава изведнъж доктора се извика.
- Хари , влезте вътре!
Кофин се обърна , за да отвори вратата , а аз свалих горнището си , защото определено щеше да спомене нещо , което не исках да чувам. Мира също влезе. Добре , вече ми става все по-трудно да се държа добре и да мълча. Кучка.
Нещо става с мен и ме прави нетърпелива и много озлобена. Трябва да се владея повече.
- Какво става?
- Здравей Мира , да не си личната асистентка на Хари?
- Дойдох да помогна на болната.
На болната? Тонът и беше пълен с отрова. Злобно същество.
- Ами Хейдън не иска..
Гарет се обърна , за да ме постави в неприятно положение и когато ме видя се засмя ехидно.
- Значи когато Хари дойде реши да свалиш горнището си. В такъв случай не напускай стаята , Хари.
Гласът му беше подигравателен , аз и Мира се намръщихме , Хари сви устни , стоящ безмълвно. Какви са тези подхвърляния?
- Вършите ли някаква работа тук изобщо?
Мира се обърна към Гарет и аз се учудих на начина , по който му говореше , защото дори Хари не каза нищо , а съм сигурна , че искаше.
- Ще те помоля да излезеш от кабинета ми , ако нямаш нужда от медицинска помощ.
Не мога да повярвам , че бих искала да благодаря на Гарет за нещо. Няма шанс да стане въпреки всичко.
Хари стоеше със скръстени ръце.
- Нека приключваме с това , Гарет. Имам работа за вършене.
И на мен не ми беше приятно да стои тук.
- Щом я наблюдаваш поне я научи на някакви обноски.
Щом я наблюдаваш? Какво изобщо трябва да означава това?
- Това не е моя работа.
- Аз си имам обноски към тези , които заслужават.
Не можех да държа устата си затворена.
- Искаш да кажеш , че никой от тук не ги заслужава ли?
Не отговорих , а лекарят реши най-накрая да ме прегледа.
- Вдигни потникът си.
- Няма да направя това!
Погледнах към Хари , за да прекрати с нещо тази нелепост , това е подигравка и няма да продължа да мълча , не ме интересува до какво ще ме доведе това.
- Гарет , престани да правиш това с всички. Просто го направи.
- Човек не може ли да се шегува с вас? Какви темпераменти само.. не съм тръгнал да я събличам , голяма работа.
Непоносимо е. Всичко е непоносимо. Мразя това проклето място.
Гледна точка на Хари
Писва ми , че Винсент каза точно на мен да следя нея. Всеки ме бута от всички страни , казвайки ми какво да правя , казвайки ми каква е , защо е дошла тук без да знае какво ми е казал Винсент. А като знам всичко за майка и и баща и ми е дори по-трудно да общувам с нея. Тя си мисли , че майка и е отвлечена и съм доста убеден , че е натрупала всичкият този гняв към Винсент и търси удобен начин да си върне причиненото от него.
А Гарет само добавя масло в огъня и дразни обстановката. Много малко и трябва , за да избухне и двамата го виждаме. Той измери пулса и и каза , че е усилен. Имаше белег малко под рамото си и можех да го видя , въпреки червената и кожа. Тя веднага го покри като сложи горнището си.
- За няколко дни не натоварвай тялото си с всички тези тренировки. Хари ще ги уведоми , че състоянието ти не е наред и докато не излязат резултатите ще пазиш дистанция от всички. Не мисля , че е заразно , но все пак няма да рискуваме да разболееш всички ни. Определено тялото ти отхвърля проследяващата течност и ще разбера защо.
- Нищо ли няма да и дадеш сега?
- Няма как да и дам нещо , Хари , след като не знам какво е причинило това състояние. Тялото и не се нуждае от напрягане , това е. И не се пали толкова , момиче , да не умреш в съня си от яд към мен.
Хейдън упорито се опитваше да замълчи. След което просто стана и излезе от кабинета без да казва нищо.
- Не се заяждай така , Гарет.
- Хайде , кажи ми , че на теб също не ти се заяжда след като виждаш как лесно се вбесява.
- Не виждаш ли , че не е стабилна? Остави я.
- Добре , Ромео. Гледай ти да не я оставяш , че на Винс няма да му хареса.
- Не споменавай , че трябва да я наблюдавам пред нея повече.
Излязох от кабинета , а тя вървеше , но бавно , което означаваше , че все пак ме изчакваше.
- Довечера не се появявай на онзи мач.
- Смятам да го направя.
- Не слуша ли какво ти каза? Просто не създавай проблеми , Хейдън.
- Не правя нищо и пак създавам проблеми. Не ви разбирам.
- Знам , че всичко те дразни тук. Мен също ме дразнеше. Давам ти един съвет – наистина си трай.
Тя въздъхна шумно.
- Защо трябва да ме наблюдаваш?
Естествено , че ще отвори този въпрос.
- Не трябва. Не знам за какво говореше той , просто дразни наоколо.
Тя вдигна вежди.
- Някой бил ли е изпращан на хълма?
Изведнъж рязко промени темата. Изобщо не искам да говоря за това.
Студ. Наистина голям студ. И никакви хора наоколо. Лай. Сякаш имаше глутница от вълци , лазейки по мен , но не ги виждах. Усещах студеният полъх , усещах дъхът им близо до мен , но се страхувах повече от хората , които можеха да дойдат , отколкото от кучетата. Трябваше да намеря начин да се измъкна , иначе щяха да ме изядат жив. Бях слаб , защото боят , който получих в „Обсег" не беше никак лек и пресните рани бяха продухвани от вятъра , носещи болка. Ноздрите ми се свиха , усещах мирис на бор и на зима. Имаше сняг на земята , върху която лежах.
Ако имаше някакви правила в „Обсег" , бях ги нарушил всичките. Нямаше човек , който да не ме гледаше с омраза , въпреки че целта ми не бяха те , не исках да избягам от тях , а от затвора , в който ме държаха.
Тогава видях муцуните на кучетата. Успях да се изкатеря на едно дърво , легнах върху клона , а тялото ми ме предаваше , бяха взели всичките ми оръжия и бяха отнели всичката ми енергия. Животните се наредиха под дървото. Лаеха ме. Докато не се сетих за нещо.
Бръкнах в задния си джоб и извадих свирката , с която опитомявах Изстрел.
- Да. Много.
Имаше непоносимост в думите ми. Тогава се справих с кучетата , докато не ме намериха хората. Мислех , че е свършено с мен. И почти беше.
Тогава за пореден път разбрах как няма нещо по-страшно от хората , от които си заобиколен.
Знаех , че Хейдън искаше да ме попита дали съм бил там. Но нямаше да и кажа. А и тя не ме попита.
- Може би там е по-добре отколкото тук.
Успях да я чуя , въпреки че го каза под носа си.
- И аз така си мислех.
Тя ме погледна. С поглед ме питаше какво е било там , разбирайки , че съм бил изпратен. Стигнахме отново до треньорите и се обърнах за последно към Хейдън.
- Грешиш. Не прави глупости , казвам ти го от опит.
Точно беше ред на Дерек , който се отваряше пред Бил , докато той не отиде до него и не го смъмри за нещо. Явно това го кара да се чувства по-добре. Да мачка хората.
Хейдън само кимна и се учудих на това.
- Д-р Кофин каза на Хейдън да си отпочине и да не натоварва тялото си , затова през следващите дни може и да не дойде на тренировка. Не го взимайте в предвид.
- И от какво е проблема?
Бил се приближи повече.
- Тялото и не приема проследяващата течност.
- Какъв слаб организъм има това момиче , че точно нейното тяло да не приема .. това не се е случвало на никого.
Бил естествено го приемаше скептично , но вече не приемам реакциите му под внимание.
- И заразна ли е?
- Не.
Тоест Кофин мисли , че не е.
- Хубаво тогава , но да знае , че ще изостане.
Хейдън го чу и сложи ръце в джобовете на горнището си.
Аз се обърнах и я подканих да върви отново.
- Хари!
- Тоест .. г-н Стайлс..
Бил отново беше стрелнал с поглед Мира за това как ме нарича. Не разбирам защо е проблем за него след като за мен не е. А и тя нарича него с малкото му име. А и освен че я тренирам , аз съм и неин приятел.
- Да поговорим?
- Добре. Сега се връщам.
Хейдън вървеше пред мен , но се обърна.
- Няма проблем , ще отида сама. Знам къде е стаята.
Каза леко заядливо тя.
- Дано не ти стане лошо по пътя.
Каза също толкова заядливо Мира.
Добре че и мъжете не са такива , че нямаше да се справя да си говоря с някого по този начин.
- Довечера ще се видим на мача.
Хейдън започна да слиза по стълбите , а аз тръгнах след нея , Мира завървя след мен.
- Няма да има мач.
Хейдън само вдигна рамене , което знам , че не значеше нищо за нея.
- Не мога. Имам работа.
Ако тя смята да идва , аз няма да отида. Какъвто и да е Гарет , все пак е лекар.
- Е , аз ще бъда там.
- Не , Хейдън , няма.
Не исках да се проявявам като командир , но сякаш думите , които и казах по-рано , са били излишни.
Тя продължи надолу по стълбите , а аз се надявах да си промени решението , защото няма да се бия с нея.
Започнах да се връщам , заедно с Мира.
- Защо ще иска да идва на мача , ако не и е по-добре? Никой не я познава , Хари , тя се преструва.
- Тя е толкова твърдоглава.
- Виждам. Ако е заразна може целта и да е да ни доведе до нейното състояние.
- Мира , тя не е психопатка.
- Познаваш ли я , за да казваш така? Някои хора губят здравият си разум , ако загубят някой близък.
Колкото и да я съдя , аз не бих се чувствал по-различно на нейно място. А ако разбере за майка си и Винсент ... определено трябва да е по-стабилна , за да го понесе , отколкото е сега. В момента изобщо не трябва да знае , но така или иначе аз не съм човекът , от който ще разбира каквото и да е.
Гледна точка на Хейдън
Цял ден помагах на двамата мъже в стаята си. Не можех да правя нищо друго. Да не тренирам ме убива и изцежда още повече силите ми. Поне преместихме леглото в горния десен ъгъл , гардероба си остана вляво , а боята на трите стени беше сложена , останаха тапетите и боядисването на гардероба. Сложих и пътека , нощна лампа до леглото си , въпреки че и с нея и без нея пак не можех да заспя. Пропуснах обяд и Меридит дойде да ме извади от стаята , но се чувствах ужасно зле и много много слаба.
Реших да хапна нещо за вечеря. Бях една от първите и просто седнах на една от почти празните маси , притискайки слепоочията си с ръка.
Стоях така известно време , когато една жена ме извади от това положение. Сервираше. Огледах се. Масите бяха пълни. Освен тази , на която стоях. Имаше и прави хора , но не сядаха до мен. Само най-крайните места бяха запълнени.
Тогава дойде Кристъл.
- Здравей.
Кимнах с глава , въздъхвайки.
- Днес цял ден помагах на татко. Разбрах какво се случва с теб. Добре ли си?
- Предполагам.
- Всички говорят за някакъв мач. Нали няма да отидеш , Хейдън?
- Защо всички обсъждат всички тук?
Изведнъж промърморих.
- Защото са жалки задници.
Усмивка се прокрадна по лицето и и малко ми олекна , че е избутала от съзнанието си онази история с Пиърс , която и аз мислех дълго време.
- Някои хора си мислят , че се преструвам.
- И кои са тези?
Посочих с поглед Мира. Не ме интересува повече кой с кого се познава и кой на кого ще каже.
- Попаднала си на най-голямата интересчийка. Постоянно следи Хари , нали?
- Как знаеш?
- Тези неща се виждат , а и хората го обсъждат.
- Все още ли го харесва?
- Все още? Ти знаеш за връзката им?
- Чух някакви момчета да си говорят за тях и че имали минало.
Не знам дали е правилно да и казвам , но вече го направих. И без това няма с кой друг да си говоря.
- Така е. Имаха. Но никога не го показаха публично , просто всички знаехме.
Само кимнах и все пак се опитах да ям нещо. Помислих си за сестра си и как би била с мен по цели дни , как поне бих намерила утеха в големите и тъмни очи , как бих прегърнала малкото и тяло и как бих и казала колко много значи за мен.
- Явно иска отново да са близки , но те са си приятели принципно.
- А какво му има на онзи Бил?
- Добре че не е тук да те чуе , хаха. Честно казано не знам , много е намусен и си има някакви вътрешни откачени мисли. Общо взето обича да се подиграва , да те излага , да те кара да се чувстваш зле , ..
- Ти как знаеш? Нали не тренираш?
- Ами може и да имам някои умения..
Каза скромно тя , а аз вдигнах вежди и продължих да ям бавно.
- Ще отида да медитирам при Меридит , искаш ли да дойдеш?
- Благодаря ти , но .. ще отида на мача.
- Хейдън..
- Знам какво ми казват всички , но след като се навечерях се чувствам по-добре. А и не искам да стоя само в онази стаичка.
- Тогава ще дойда да гледам.
- Няма да му позволя да ми даде победата , спокойно.
- Това е истинско момиче.
Кристъл ми даде пет и стана от масата. След нея се появи Хари , сякаш чакащ тя да си тръгне. Той седна до мен и ме изгледа сериозно.
- Отменям го за друг ден. Наистина имам работа.
- Ще разочароваш всичките си фенове?
- Знаеш , че положението е зле.
- След като може да те заразя защо стоиш до мен?
- Мисля , че мога да го понеса.
За първи път той някак се усмихна самодоволно и това ми напомни на усмивките на Дерек. Трапчинка се появи на бузата му.
- Аз казах , че ще бъда там.
- Хейдън , не виждаш ли , че хората странят от теб?
Това беше грубо. Но виждах , че е така.
- Не искам да ми даваш победата , за да може да ми се радват.
Станах от мястото си.
- И нека странят от мен. Ако не те е страх да се биеш срещу мен го направи.
Взех си чиниите и отидох в претъпканата кухня.
Гледна точка на Хари
- Това момиче е огън , казвам ти.
- Не е огън , Дерек , а е инат.
-Нали знаеш , че ако не отидеш ще излезеш като страхливец.
- Изобщо не ме е страх да се изправя срещу нея , а да не и се случи нещо и после аз да изляза виновен.
- Хайде , недосегаем , няма да я убиеш с един удар.
Въздъхнах.
- А и поне ще видим истински мач.
- Защо всички повтаряте , че съм дал победата на Мира? Просто я учех.
- Даде и я , приятел. Но Хейдън не иска това , затова си стягай задника да се поизпотиш.
- Много знаеш.
- Хайде , късмет , гледай да не се опариш.
Качих се на ринга след нея , а събралата се тълпа започна да вика.
Гледаше ме зверски , сякаш ми беше ядосана , че и казах , че хората странят от нея , въпреки че го вижда. В момента , в който мачът започна тя ме атакува. И ме уцели в носа. Лицето и беше червено. А ръцете и продължаваха да са в петна. Въпреки това беше твърдо решена.
Щом иска да и дам мач , ще го направя.
Вдигнах цялото и тяло и я нокаутирах , заставайки върху нея , а тя не се отказваше и ми хвърляше удари в лицето с боксовата си ръкавица. Засилих ръката си , но не към лицето и , и я ударих в рамото , а тя не издаде и звук. Вместо това освободи крака си и го засили към лицето ми. Аз го хванах с ръката си и го завъртях. Знам , че не можех да правя това.
Тя дръпна крака си , след като отпуснах хватката.
- Това беше против правилата.
- Аз съм измислил тези правила.
Изхвърлих се естествено , но адреналинът ми беше в повече. Мъжката тълпа бързо се обърна срещу мен и започна да крещи за нея , но нито един от двамата не отделяше внимание на това.
Тя застана от едната страна на ринга и се облегна на въжетата , а аз реших да и дам малко почивка. От носът и потече кръв.
- Това беше достатъчно.
Понечих да изляза от ринга , когато тя се втурна към мен и реши , че трябва да стовари силата си върху мен. И трябва да призная , че ме заболя и не можах да избегна удара. Моят нос определено също кървеше. Когато тя атакува отново аз клекнах и хванах краката и готов да я нокаутирам отново , за да я изморя повече. Тогава чух викове. Виковете на Дерек ,стоящ най-близо до мен.
- Хари , спри!!
Той се качи на ринга. Защо? Погледнах пред себе си след като бях пуснал Хейдън.
Боже , тя се душеше. Ръцете и бяха върху гърлото и въздухът и не стигаше. Опитваше се отчаяно да поеме глътка кислород , но заекваше , сякаш ще погълне езикът си всеки момент.
Хейдън получаваше астматичен пристъп.
Краят е крайно неочакван и много ми е интересно какви са предположенията ви , да видим дали са близко до това , което ще се случи. Ами за Мира какво мислите искам да знам , за д-р Кофин и за онази история с Пиърс? Също така искам да ви честитя който и празник да празнувате и да ви кажа да не казвате , че обичате някого само в този ден. Обичайте се и бъдете по-добри и си подарявайте кутии пица вместо букети и мечки хаха. Благодаря ви х