Отворих вратата и там стоеше Стайлс. Щом го видях бързо затворих и заключих.
- Лидия, моля те, отвори! - помоли ме той и почука по вратата. - Съжалявам за всичко! Ако ми отвориш ще ти разкажа всичко. Моля те!
Очите ми се насълзиха, но отворих. Стайлс ме погледна и влезе в стаята.
- Наистина много, много съжалявам за всичко! - извини се той. - Не исках да променям държанието си към теб и да ставам груб. Просто се случи нещо и нямах избор. Но аз много те ценя, Лидия. И не искам да те изгубя.
Кимнах. Не знаех какво друго да направя.
- Прощаваш ли ми? - попита той.
- Да. - отвърнах.
Стайлс се усмихна и ме прегърна. Въпреки всичко все още го харесвах.
- Снощи искаше да говорим за нещо. - каза Стайлс.
- Да, няма значение.
- Добре, а сега искаш ли да отидем някъде? - попита Стайлс.
- Нямаш ли лекции?
- Имам, но ще ги пропусна. - отвърна Стайлс и сви рамене. - Хайде, днес ще отидем на кино, става ли?
- Става, но може да извикаме Кира и Скот? - предложих.
- Добре, ще се обадя на Скот.
Седнахме на леглото ми и Стайлс звънна на Скот. Скот и Кира бяха съгласни да дойдат и ние отидохме да ги чакаме в джипа на Стайлс. Там аз и Стайлс не свалихме погледите си един от друг в продължение на няколко минути. След това забелязахме Скот и Кира да идват. Кира ми се усмихна и се качи в джипа, следвана от Скот.
- Е, кой филм ще гледаме? - попита Кира.
- Бързи и яростни! - извикаха радостно Скот и Стайлс в един глас.
- Какво? Няма начин! - възпротиви се Кира.
- Да, няма да гледаме филм за коли! - подкрепих я аз.
- Не е само за коли, има и романтични неща. - обясни Стайлс.
- Вече съм гледала ,,Бързи и яростни" и изобщо нe e романтично! - разсърди се Кира.
- Но това беше 1 част. - каза Скот.
- Не ми пука! - отвърна Кира.
В крайна сметка взехме единодушното решение да гледаме ,,Дивергенти". Настанихме се на местата си и филмът започна. Усетих как заспивам.
Събудих се. Огледах се и осъзнах, че съм в стаята си, завита, а Стайлс лежеше до мен. Погледнах го и се шокирах. Как съм се озовала тук? Огледах Стайлс. Беше красив както винаги. Лунната светлина озаряваше лицето му. Усмихнах се. Погледнах часът. 2:05AM. Как така съм заспала, а и какво прави Стайлс до мен? Опитвах се да се сетя какво се е случило.
Усетих силно раздрусване. Леко разтворих очите си и измрънках недоволно.
- Почти стигнахме. - познах гласа на Стайлс. Той погали главата ми и аз отново се унесох.
Заспала съм в киното? Господи, как съм се изложила! Да събудя ли Стайлс? Исках да остане, но след тази промяна в държанието му исках за малко да бъдем по-дистанцирани. Да, трябва да го събудя и той да си тръгне. Но вместо това реших да се правя, че не съм се събуждала изобщо и той да остане до сутринта. Затворих очите си и заспах.
Авторска бележка: За тези, които не са разбрали в такъв шрифт пиша спомените и сънищата на героите.