- Лидия, това беше много забавно! - каза Кира радостно. - Хайде да се пуснем и на другите!
- Да, хайде! - казах и тръгнах да се изкачвам към замъка отново.
Защо Стайлс ме целуна? Наистина трябва да поговоря с него. Ако и той ме харесва...
- Ооо, може да се спуснем с пояс по тази? - предложи Кира. - Или не! Господи, виж тази! Уникална е! Хайде! - изписка Кира и хвана ръцете ми.
Така премина и денят ни на плажа. След целувката не си бях говорила със Стайлс, само се поглеждахме няколко пъти. След плажа отидохме на ресторант. След това Стайлс закара мен и Кира до кампуса и ние се прибрахме. Не казах нищо на Кира, защото аз самата не разбрах как стана всичко това. Знаех, че трябва да говоря със Стайлс, но не си представях как ще му кажа, че го харесвам. Ами ако той иска да ме заблуди? Ако си играе с чувствата ми? Ох, не знам.
Преоблякох се в черен клин и бяла тениска и вързах косата си. Взех записките си и си почетох малко. Бях сама в стаята и ми беше ужасно скучно и горещо. Не съм вярвала, че ще го кажа, но ми се ходеше на парти. Набрах номера на Алисън и след няколко сигнала тя вдигна.
- Ало? - обади се тя.
- Хей, Алисън, къде си? - попитах.
- В стаята на един приятел. - отвърна тя, а аз се досетих какво може да прави там. - Защо?
- Исках да те питам дали ще ходиш на парти. - казах. - Бих искала днес да дойда с теб.
- О, чудесно! - зарадва се тя. - Има още време, затова ще дойда после и ще се оправим.
- Добре, чао.
- Чао.
Затворих и реших да поспя. Не си навих аларма, защото Алисън щеше да ме събуди като дойде.
Гледна точка на Стайлс:
На вратата на апартамента ни се почука. Отворих и пред мен стоеше Малия. Тъкмо щях да затворя, но тя ме спря и влезе.
- Трябва да поговорим. - каза тя.
- За какво да говоря с теб? Остави ме намира! - извиках.
- Слушай ме, ако нещо стане между теб и Лидия ще съсипя живота й. Знаеш много добре, че мога да го направя. - заплаши ме Малия.
- Ти наистина си луда. - поклатих глава.
- Ще се съберем отново. - заяви тя. - Или Лидия ще пострада. И дори ти не можеш да го предотвратиш.
- Малия, не говориш сериозно. Аз не те обичам. - казах.
- Искаш ли да се увериш, че говоря сериозно? Само едно обаждане и утре ще си на свиждане в болницата, да не кажа, може би на гробището. - каза Малия. Добре, малко се стряскам. Знам, че баща й разполага с хора, които извършват такива неща, но...- Не ме обичаш, но обичаш Лидия. И точно затова ще се събереш с мен.
Дали наистина може да стори нещо на Лидия? Разбира се, че може!
- Ако сториш нещо на Лидия, ще те убия! - заплаших я и аз.
- Знаеш, че не можеш да ми сториш нищо. - каза подигравателно Малия. - Избирай. Аз или Лидия.
- Изчезвай! - извиках.
- Добре, предполагам, че ще трябва да се обадя на някои хора. - въздъхна уж тъжно Малия.
Наистина ли ще го направи?
- Не, чакай! - спрях я. Въздъхнах дълбоко. - Добре. Съгласен съм. Но не искам дори да поглеждаш Лидия.
Малия се усмихна и каза:
- Имаме сделка.