Беше 20:30, когато Джъстин спря пред „Вердант". Той показа личната си карта и влезе, насочвайки се към обичайното място. Клубът беше открит преди около месец. Беше огромен, веднъж в месеца имаше някой известен дижей и пяна парти.
-Ето го и нашия бизнесмен! – засмя се Крис, а след него и всички останали.
-Какво пием, хора? – попита ги Джъстин.
-Започнахме леко – маргарити и шотове. – засмя се Моли.
-Тогава да поръчаме нещо по-силно? – предложи Джъстин и махна на една от сервитьорките.
Той й поръча да донесе още алкохол.
Два часа по-късно, компанията бе в разгара си. Всички се смееха и се забавляваха, говорейки за различни неща. Джъстин усети телефонът му да вибрира, извади го и се намръщи към дисплея.
-По работа ли? – надникна Моли.
-Не съм сигурен, но ще вдигна.
-Ало? – попита той. Опитвайки да навика музиката.
****
-Ало? – отговори Тами. Господи на кого бе звъннала? Чуваше се адски силна музика.
-Кой е?
-Ало? – повтори несигурно тя.
-.... тук не чувам излизам отвънка. – дочу как той говореше на някого. Минута по-късно, чу отново гласа му. – Ало?
-М-моля те, не затваряй...
-Кой се обажда? – попита той.
-Не затваряй... Просто..., аз исках да поговоря с някого..
-В десет вечерта?!? – ахна той невярващо.
-Моля ви, дайте ми минутка.. – когато той чу отчаяния й глас, въздъхна.
-Добре..
-Съжалявам, ако прекъсвам нещо, но имам нужда да споделя с някого, а няма с кого..
-Добре, ще те изслушам.. – отвърна замислено той, докато отиваше към колата си.
-Не знам какво съм му направила, за да постъпва така с мен... Откакто тя замина той се промени.. – тя изхлипа.
****
Джъстин седеше в колата си и слушаш момичето.
-..., той се държи с мен ужасно.. нагрубява ме с думите си и ме удря...
Щом чу това, Джъстин се разстрой. Който и да бе ТОЙ, нямаше право да посяга на момичето.
-Искаш ли да ми обясниш по-добре? Искаш ли да ми кажеш кой е ТОЙ? – попита бавно Джътин.
Момичето изхлипа и преглътна.
-Б-баща ми.. – след, което чу тих плач.
„На какъв ли баща е попаднала, тя?" помисли си той.
-Когато мама ни напусна..., малко след това той се промени. Аз... съжалявам, че ви се обадих.. – довърши тихо тя. Джъстин въздъхна и прокара ръка през лицето си.
****
Известно време Тами чуваше само дишането му.
-Можеш да ми говориш на ти. – чу тихия му глас. – Предполагам не си у вас..? – той я попита тихо.
Не знаеше какво да му отговори. Ами, ако беше някой луд?
-Аз.. не съм.. – преди да спре думите те бяха излезли от устата й, чу въздишката му.
-Съжалявам, прозвучах, като психопат.. Искаш ли да ми кажеш името си или нещо за себе си?
-Не..., не искам...
-Добре.., а ще ми кажеш ли къде си? Така ще можем да се видим и да те изслушам...
-За това се обадих... – каза Тами. – Обадих се, защото знам, че вероятността да се видим е минимална.. Може ли да те попитам още нещо? – попита тихо тя.
-Разбира се, нали за това се обади...
-Аз..., лош човек ли ме прави това, че искам да имам друго семейство?
От автора:
Знам, че частта е малко кратка.., но когато го писах въобще не съм го разделяла на части, за това някои ще са кратки, други дълги. Искам да чуя какво очаквате да се случи? Как ще завърши разговора им? Дали Джей ще я убеди да се срещнат?? Моля ви, коментирайте. Важно е за мен, тъй като това е лична история и за първи път пиша.