Минаха вече три часа. Накрая Бони се събуди.
Той Бони:
-Бони, Бони добре ли си?
Бони:
-Да. Да добре съм.
Бони се изправи.
Бони:
-А какво стана с Фокси?
Той Бони:
-А нищо. Нищо. Аз вече му дадох един добър урок.
Бони:
-А той добре ли е?
Той Бони извърна поглед и каза:
-Ами може да се каже.
Сянка Бони влезе в стаята и беше с Голдън Бони.
Голдън Бони отиде и седна до Бони. Сянка Бони пък извика Той Бони.
Сянка Бони:
-Той Бони ти прекали. Видях какви рани си направил на Фокси. Много са сериозни.
Той Бони:
-Той го заслужава. Трябваше да го направя.
Сянка Бони:
-Но не и така. Още малко и щеше да остане и без още едно око. Сега прекали Той Бони. По добре се успокой. Моля те поне заради Бони.
Той Бони:
-Е добре. Ще се пробвам.
След малко те чуха как нещо пада от леглото. Сянка Бони и Той Бони влязоха вътре. Бони и Голдън Бони бяха на земята затиснати от шкафа.
Сянка Бони вдигна шкафа, а Той Бони ги измъкна.
Те ги прегърнаха защото се притесняваха за тях. Все пак толкова лоши неща им се случват, а те са само на 10.
Те ги целуваха по челото. Сянка Бони и Той Бони ги заведоха при Фреди.
Фреди:
-Нека да останат в моята стая. Тя е достатъчно безопасна.
Той Бони:
-А ти къде ще спиш?
Фреди:
-В стаята на Бони. Има нещо нередно. По - добре да спят тук няколко дни. Е поне докато разберем какво има.
Сянка Бони:
-Добре.
Те ги оставиха един до друг и ги завиха. Фреди отиде в стаята му и заспа. Сянка Бони отиде в неговата стая и също заспа. Той Бони също си легна, но се притесняваше за тях. Те все пак бяха само деца и не е много безопасно за тях да са сами.