До сега живеех в малък град. Но се наложи да се преместя. Защо ли?
Никога не съм се вписвала в училеще. Бях аутсайдер. Често ми се налагаше да ходя при директора. Всъщност му бях редовен посетител. Имам ужасен характер. Избухвам много бързо...
И именно това беше причината заради, която се наложи дя се преместя. И така се озовах в София.
Първи ден в новото даскало. :(
Станах рано, обух си скъсаните дънки, извадих някаква тениска от гардероба и я облякох.
-Изобщо не ми пука как ще изглеждам... Майната им на всички.
-Хайде, Кристина. Нали не искаш да закъсняваш още от първия ден!?- чу се гласа на майка ми.
-Идвам подяволите! Само на мен може да се наложи да се местя в ново даскало в средата на годината.
-Ще те закарам до там. - каза майка ми.
Едва ли иска да ме олесни, по-скоро я е страх да не избягам.
30мин. по-късно.
След безброй светофари, изнервени шофьори и дълга лекция за това как трябва да се държа, най-после колата спря.
-Късмет! - пожела ми мама.
-Не късмет, а чудо ми трябва.- промърморих аз и влязох в сградата на ,,бъдещият ми затвор''.
Дълго време обикалях коридорите. Озовах се пред кабинета на директора.
-Защо ли не се учудвам...
-Хей момиче, какво търсиш?- попита ме мъж на средна възраст, облечен в черни дрехи.
- Сигурно е охраната- помислих си. - Аз съм нова тук и търся кабинет 43. Мъжът ме опъти и след секунди вече бях пред кабинета. Отворих вратата и видях много хора вътре. Не им казах нищо. Отидох на последния чин и седнах.
Може би минаха 10 минути и в стаята влезе някаква жена.
-Здравейте, ученици!
-Здравейте, Класна!- отговориха в хор.
Госпожата отиде до бюрото, остави си чантата и огледа редиците.
-Момичето на последния чин, ти си новата ни ученичка нали?
-Леллеле колко е умна самоооо!-измърморих си аз.
-Хайде представи се. От къде идваш? Защо избра нашето училище....?
- Казвам се Кристина Нелсън. Мисля,че не Ви засяга от къде идвам. Изгониха ме от старото ми даскало, защото разбих носа на едно момче. Всички погледи бяха вперени в мен. Седнах, носех слушалки и си пуснах музика.
В този момент вратата се отвори и едно момиче влезе. Изглеждаше страхотно. Косата ѝ бе кафява и се спускаше като водопад по раменете. Същински Ангел.Госпожата ѝ направи знак да седне и тя тръгна към задните чинове...
-Извинявай, мястото свободно ли е?- попита ме тя....