Изтръпнали от студ лица
непокорни деца, бягащи из снежните поля.
Хора
скрити у дома
загърнати в топли одеала
неразбиращи природните слова.
Слова изпълнени с тъга на множество сърца.
Нощ и самота, пусти улици в града.
Само аз стъпваща в снега
с душа изпълнена от малката мечта
да мога с някой да споделя какво чувствам в миг на самота.
Понеже съм една от малкото странни птици, които обожават студът и снега, се вдъхнивих и написах стихотворението набързо.
Горе е прикачена една от любимите ми песни ( и тя доказва, че не съм в ред окончателно Хх.) . Ще се радвам да чуя мнението ви за стихотворението и песента.:*