Не усещах земята под краката си. Не можех и да викам. Светът около мен замря.
Аз убих човек. Невинен човек.
Чувах приклушените викове на Джейс, който прибираше разпилените продукти от земята и след това ме задърпа към колата. Оставих се да ме влачи, не можех да вървя сама.
Качихме се в колата и продължихме с бясна скорост по магистралата.
Чувах единствено дишането си. Последното събитие продължаваше да се върти в главата ми като на лента и не мислех, че е възможно някога да спре. Този кошмар щеше да ме преследва до края на дните ми.
Скоро отбихме от пътя и спряхме. Не бях яла нищо от сутринта и коремът ми беше празен, но пак ми се повдигаше. Веднага излязох от колата и повърнах.
Джейс ми подаде шише вода и ми помогна да се измия-както от повръщаното, така и от кръвта. Не бях забелязала охлузванията по себе си.
-Той е мъртъв заради мен. Не мога да повярвам какво направих! Този човек сигурно е имал жена, деца, семейство... Аз съм виновна!-повтарях докато Джейс миеше ръцете ми.-Аз съм чудовище!
-Не си.-Той намокри малко и лицето ми, по което се стичаха многобройни сълзи.-Знам през какво преминаваш, изпитвал съм това ужасно чувство на вина.
Подсмръкнах и попитах:
-Ще ми стане ли някога по-добре?
Той сведе поглед и вече разбрах какъв отговор ще последва.
-Убих човек за първи път, когато бях на тринадесет. Оттогава минаха десет години, но все още сънувам кошмари.
Това никак не ме успокои, но ми стана ясно, че в момента е на 23. Никога не го бях питала на колко години е.
-Никога не се случва нищо хубаво на тази дата! Мразя рожденния си ден!-изкрещях, осъзнавайки твърде късно, че се бях издала.
-Имаш рожден ден?-попита изненадано Джейс. Изглеждаше и малко бесен, но не заради случилото се преди малко.-Защо, по дяволите, не ми каза?
-И какъв щеше да е смисълът? Положението ни нямаше да се промени. А и се чувствам по-добре, когато не ме обсипват с подаръци и фалшиви пожелания и не ми напомнят за този ужасен ден, в който съм била родена.
Гневът ми беше отминал малко, но болката-не. Въпреки това знаех, че ако продължа да мисля за убийството, ще се побъркам. Поех си дълбоко въздух и се качих отново в колата, казвайки на Джейс да продължаваме.
По пътя сънят ме обгърна, но не спах никак спокойно. Сънувах, че съм преследвана от онзи полицай.
***
Събудих се от лекия ветрец, който духаше в лицето ми. Беше ме разбудил, но нямах никакво желание да отварям очи. Спомних си къде се намирах и какво вършех и ми се прииска отново да заспя.
Обърнах се на другата страна към Джейс и леко отворих очи. Колата не се движеше, а него го нямаше. Веднага си помислих най-лошото, но след секунда го видях да ми се усмихва през прозореца.
Разкопчах колана си и излязох.
Отне ми малко време да осъзная къде се намирах. Бяхме спрели близо до няколко къщи, които изглеждаха необитаеми. Нямаше жива душа. В далечината се виждаше някакъв град, но не можах да различа кой е.
Запътих се към Джейс, който гледаше напрегнато към една от къщите. Прегърна ме силно, щом се доближих.
-Къде сме?-попитах и посочих всичко наоколо.-Какво е това пусто място?
-Моят квартал.-отвърна ми и едва не извиках от изненада.-Преди беше населен, но явно са решили да го премахнат. Затова семейството ми се е преместило.
-Но нали каза, че си живял в Кливланд?
-Не, живях около Кливланд. Ей там е града.-Той посочи сградите.-Беше малко трудничко всеки ден да пътувам до там, но...
Забелязах, че се умисли и разбрах какво се върти в главата му-вечерта, в която се е връщал оттам и онзи Бени го е отвлякъл.
-Ще останем тук до утре, когато ще заминем за Кълъмбъс.
Зачудих се как сме успели да стигнем толкова бързо дотук. Явно бях спала доста време, защото по слънцето си личеше, че вече минава обяд.
-Не се тревожи, вече проверих, няма никого в околността. Няма да ни хванат.
Извадихме нещата от първа необходимост от багажника и се запътихме към втората къща от другата страна на улицата.
-Сигурен ли си, че можем да пренощуваме вътре? Тоест, тук никой не е стъпвал от години.
-Дойдох тук малко преди да се заселя в Сиатъл.-Това обясняваше няколкото играчки, които намерих в апартамента му.-Като по чудо, мебелите си бяха вътре, както и много други неща. Не знам защо родителите ми не са взели всичко и защо кметството отдавна не е съборило всички къщи, но не ме и интересува.
С леко побутване Джейс отвори вратата и се почувствах, че влизам в някаква обитавана от духове къща. Повечето мебели бяха покрити с бели чаршафи, а останалите неща тънеха в прах. Няколко дъски липсваха от пода, а останалите скърцаха доста.
-Леле.-Това беше единственото, което успях да кажа.
-Да се качим горе.-каза ми Джейс.
Стълбите също не ми изглеждаха много безопасни, но втория етаж изглеждаше малко по-приятен. Имаше няколко стаи и вратите им зееха широко отворени. Без една, обаче. Насочихме се към нея.
Беше с най-запазената врата. Джейс си пое въздух с отвори. Това беше неговата детска стая. Представих си как се чувства в момента. Всички онези спомени от детството и после кошмарните неща, които извършва.
На мига го хванах за ръка. Нуждаеше се от подкрепа.
-Не е нужно да оставаме тук.-успокоих го.-Знам, че е трудно за теб. Можем да си намерим друго място.
-Не.-поклати решително глава, въпреки че беше пребледнял.-Ще останем тук. Хайде, остави си нещата.
Послушах го и поставих една торба върху леглото, на което той е прекарвал вечерите си като дете. Изненадах се, че не се вдигна прах. Тази стая явно е била почиствана.
-Ами сега?-попитах, опитвайки се да изглеждам небрежно.
-Ще паркирам колата зад къщата. Ти остани тук.
Щом останах сама, се заразхождах из стаята. Имаше няколко играчки по земята, остарели комикси... Беше нормална детска стая. Изведнъж се сетих и за моята. Зачудих се как ли изглежда в момента. Сигурно баща ми я е превърнал в килер или нещо такова.
***
Вечерта прекарахме в хапване на сандвичи с пуешко и от време на време си разказвахме забавни случки. И двамата се опитвахме да не мислим за утре, въпреки че аз нямах никаква идея какво ще правим.
-Хей, не искам да се притесняваш за утре.-каза ми докато прибирахме останките в торбите и ги премествахме на земята.
-Не съм притеснена.-Усмихнах се, за да бъда по-убедителна. Настроените ми беше по-добро.-Ще се справим.
Джейс също ми се усмихна и ме целуна нежно. Отвърнах му, но малко по-смело и обвих ръце около врата му. Целувката се задълбочи и скоро се озовах приклещена между тялото му и вратата.
Изтръпнах, когато ръката му повдигна суичера ми и докосна кожата ми. Усетих устните му върху врата си и неволно изстенах. Увих крака около кръста му, докато той съблечаше както моята, така и своята горна дреха.
Понесе ме към леглото си и ми стана ясно накъде отиват нещата. Проблемът беше, че никога преди не го бях правила.
Целувките му и нежните докосвания, обаче, замъгляваха съзнанието ми. Чудех се как тези ръце мога да удрят толкова силно, когато се налагаше, и същевременно да са толкова внимателни.
Скоро всичките ни останали дрехи бяха по земята.
-Ще бъда нежен.-прошепна в ухото ми Джейс.
След миг изпитах най-сладката болка в живота си, а останалата част от нощта е история.
-------
Добре, дано краят да се е получил... От него ще се роди нещо прекрасно и доста ключово за развитието на историята...буквално. ;) В следващите глави екшънът и драмата продължават. <3