Ранна утринна роса
множество непознати лица .
Кухи стъпки оставени в снега
и сълзи стичащи се в нощта.
Поглед изпълнен с тъмнина
радостта изплъзнала се от света .
Вървиш през онази леха
усещаш празнина.
Студа обзема твоята душа
и рониш сълзи и усещаш това.
Щастливи мигове случили се там
между онези цветя
сега замръзнали под тъга.
И усещаш и чувстваш празнина
и рониш сълзи сама в нощта .
Спомняш си онези ласки оставени по твоята душа
разрушили радостта в света.
Надрасках стихотворението буквално за 5 минути. Ще се радвам да изразите мнението си. Ако имате нещо, което вие сте написали и искате да споделите или пък някое стихотворение, което харесвате, може да ми го пратите на лично, за да го публикувам тук. :)