Накрая ни омръзна да се мокрим с маркуча като малките деца и решихме да се изкъпем и да слезем на следобедна закуска.
С Найл се качихме в стаята и той ми даде предимство да бъда първа в банята.
Изкъпах се набързо, колкото да се стопля и излязох. Когато се облякохсе изнизах от стаята и отидох при другите.
- Хей, Кейти може ли да поговорим? – извиках я настрани, тъй като ми се искаше да я попитам какво се случва с Лиам.
- Да, Джес?
- Исках да те питам какво се случва между теб и Лиам? – карах направо, без заобиколки.
- Ами, знам че всичко стана прекалено бързо, но мисля че и той ме обича. Джес за тези 2 дни аз открих истинския Лиам, не бих искала да го загубя, та аз го обичам по дяволите, а и това може да бъде последния ми шанс да обичам. – каза умоляващо, а аз въздъхнах потърквайки лицето си с длани.
- Хубаво, както решиш това си е твоят живот! – съгласих се, прегръщайки я.
Върнахме се при другите и Найл беше там. Аз го целунах и седнах до него.
- Ще тръгваме ли? – бях напълно забравила за лекаря, но бях съгласна, за да види най-после че нищо ми няма.
- Добре, хайде нямам търпение да ти натрия носа.
- Чао, ние отиваме на лекар. – казах на висок глас, за да може всички да ме чуят.
- Чао и успех! – пожелаха ни всички и тръгнахме.
Натам Найл започнада развива всякакви теории:
- Ти си здрава, нали? Това от онази вечер беше от алкохола, нали?
- Найл, нищо ми няма, спри да нервничиш.
Стигнахме и потърсихме лекарят.
- Добър ден, лекаре искам да си направя пълни изследвания. – започнах направо след като влязохме.
- Добре, от тук моля. – по пътя ме попита за симптоми, как се чувствам, пуша ли, спортувам ли съвсем нормалните въпроси за един лекар.
- На колко години сте? – подхвана по-късно доктора, след като пристигнахме в стаята за изследвания, подготвяйки нужните му приспособления.
- Направих 20 преди около месец. – отговорих без да се замислям, подавайки ръката си, за да може тънката игла да влезе под кожата ми.
- Девствена ли сте?
- Да! – отговорих, изчервявайки се
- Питам Ви, за да може до изключим възможността за бременност и да определим по-лесно диагнозата.
След 20 минути всичко беше готово и доктора ми каза да изчакам около 3 часа, за да станат готови резултатите.
- Какво стана? – попита веднага Найл, щом ме видя.
- След 3 часа официално ще ти докажа, че нищо ми няма а сега се връщаме в къщата, за да се забавляваме.
Върнахме се бързо и тъй като видяхме, че всички са насядали около телевизора и гледат филм решихме и ние да се присъединим. Филмът беше „Лоши момчета2".
На рекламите Кей дойде при мен и ме попита:
- Как мина?
- След 2 часа ще разберем, че съм здрава.
Накрая филмът свърши и всички започнахме да го обсъждаме, а Найл изведнъж се сепна:
- Джесика! Резултатите! Бързо! – всякаш ще изпуснем влака.
- Добре, само да пия вода и идвам.
- Дано да бъдеш добре стискаме ви палци. – проговори изведнъж Бела.
- Хубаво, чао до след около час.
Найл караше бързо и видях, че беше напрегнат.
- Найл, скъпи, не се тревожи. Всичко ще бъде наред.
- Дано, защото ако те загубя, то тогава губя себе си.
- Добре, сега е моментът на истината. – въздъхнах.
Отидохме при лекаря и той повика само мен в кабинета си.
- Седнете, моля госпожице... - след като седнах започна направо. – Ще бъда директен и деликатен. Истината е, че имате рак на белите дробове. – дъхът ми спря. В този момент светът престана да се върти.
- Какво? – казах пресипнала,като малка сълза се спусна от окото ми.
- Имате рак на белите дробове. Това обяснява припадането Ви снощната вечер, или когато въздухът Ви не е достигал докато сте плакала.
- Докторе, сигурен ли сте, че това е истина? – попитах все още недоумявайки какво се случва.
- Да, нашите уреди са 99,9% правилни. Съжалявам.
- Добре, а тази болест има ли лечение?
- Да, но първо трябва да дойдете, за да ви прегледам на скенер.
- Става, но може ли да бъде в Понеделник, защото не искам да го съобщавам на близките си все още. Аз ще намеря правилния начен и момент,, моля Ви.
- Добре, но наистина трябва да стане бързо, защото сами не можете да преборите болестта. Имате нужда от подкрепа.
- Обещавам докторе ще се постарая да кажа, колкото е възможно по-бързо и тактично. Имам още една молба към Вас. Когато излезем през тази врата да кажете на момчето, което обичам, че съм здрава и винаги ще бъда до него, умолявам Ви! – казах вече с пресипнал глас едва сдържайки сълзите си.
- Добре, няма проблем, но искам да дойдете в Понеделник, за да определим фазата на болестта. – каза, записвайки нещо на някакъв лист.
- Да, няма проблем. – отговорих. Ще направя всичко възможно, само да не го нараня.
БЕЛЕЖКИ ОТ АВТОРКАТА!!!
Такам, нова глава знам че не протече така, както очаквахте но дано да Ви е интересно и да продължавате да четете.
Не забравяйте да коментирате и гласувате!!! :* :* :* <3 <3 <3