Какво стана току що,аз стоях като вцепенена,когато Хана се приближи до мен.
-Арея какво е станало
-Хана
-Изглеждаш сякаш си видяла призрак
-Нека си вървим изморена съм -Добре -С Хана си тръгнахме,когато пристигнахме у дома аз се качих в стаята си.
-Хана отивам да си почина
-Добре,май доста те изморих
Отидох и седнах на леглото си.Изпитвах смесени чувства гняв,обърканост. Той какво си мисли,ами ако Хана или някой друг ни беше видял,той е толкова самонадеян.Но защо аз не се отдръпнах,какво ми стана,какво беше това, когато той ме целуна сякаш една искра се промъкна в мен,неисках да се отдръпна. Исках да останем така, мразя се за това, не трябваше да си го позволявам.Докато размишлявах или по точно се самообвинявах дочух гласове,оказа се че това са мама и Парис,те минаваха покрай стаята ми.
-Лельо трябва да ти кажа нещо
-Слушам те
-Мислих дълго и взех едно решение
-А то е
-Искам да се върна у дома при татко
-Сигурна ли си
-Наскоро получих писмо,в което той ми се извинява
-И ти реши да му простиш
-Въпреки всичко,той ми е баща и го обичам
-Щом така си решила така да бъде. Кога заминаваш
-След свадбата на Хана -Какво Парис си тръгва,неможе да го направи от толкова време живее с нас, свикнали сме с нея,тя ми е като втора сестра.Ще поговоря с нея, но не сега,първо нека поискат Хана и тогава.
*На сутринта *
-Всички така се притеснявате сякаш идват краля и кралицата -пошегувах се
-Един път ще ме искат малка ми сестричке
-Най после ще се махнеш голяма ми сестричке
-Момичета,така говорите сега,ще ви видим после
-Тя няма да ми липсва
-Арея -Хана ме погледна,и двете започнахме да се смеем.Най после дойде мигът,гостите дойдоха и всички седнахме вътре.
-Така всички знаем,за какво сме тук-заговори бащата на комадора -Нашият син се е влюбил във прекрасната ви дъщеря Хана и бихме искали ръката и.
-С голяма радост ви я давам,защото знам,че дъщеря ми също е влюбена във сина ви,и ще бъде много щастлива
-Тогава да ни е честито
-Татко мамо,трябва да ви кажа нещо -Хана се изправи
-Какво има скъпа
-Налага се след свадбата с комадора да заминем
-Да заминете
-Да татко
-След свадбата вече съпругът тище се грижи за теб,където е той там ще си и ти.
-Какво не -аз станах и извиках
-Арея
-Хана неможеш,
-Арея успокой се
-Не Хана неможеш да заминеш,и да ме оставиш не и ти,Парис и тя си тръгва сега и ти.Мислехте си че няма да разбера за Парис ли.Ами аз нали помните винаги заедно,а какво става сега всички си тръгвате и ме оставяте-Сълзите започнаха да текат от очите ми
-Арея ти си по малката ми сестра,винаги ще съм до теб
-Лъжеш всички вие лъжете, Парис, Хана недейте моля ви, не ме оставяйте
-Арея неможе аз трябва да се върна при татко,а Хана да отиде със съпруга си.
-Добре тогава, щом ще се разделяме аз ще си тръгна първа -Излязох и отидох до конюшнята, взех коня си и излязох.Зад мен чувах как ме викат,но неисках да се върна. Отидох на последното място където биха се сетили да ме търсят,на скалите.Слязох от коня исках да стигна до ръба и да видя морето,то винаги ме успокояваше,вървях бавно напред,но не гледах къде стъпвам,когато направих още една крачка неусетих твърдата почва,бях стъпила в нищото,всичко стана черно не виждах нищо,не помнех нищо.