Беше грешка,това да погледна в очите му.Не мога да си поема въздух,обгърната съм от мрак.Не мога да продължа така,предавам се.
Будя се от звука на микровълнова фурна,главата ме боли ужасно много.Не знам къде съм и какво става.Не правя опити да стана,не мога да фокусирам нищо от болката в главата си.Очите ми се затварят сами,но тогава пред мен идва Крис.
-Хей,Кара не.Остани с мен,чу ли?-усещам притеснената нотка в гласа му.Но съня или състоянието, в което съм в момента надделява и затварям очите си отново.
-Какво стана?-чувам женски глас.-Крис,какво стана?!-повиши тон тя.Очите ми са прекалено тежки за да ги отворя.Усещам ръцете ѝ по лицето си.
-Джак...той-започна Крис,но спря.
-Какво Крис?Кажи ми,трябва да знам какво да правя!
-Тя погледна в очите му...
***
Отварям очи,чувствам се много по-добре.Болката в главата ми е намаляла,но все още е там.В стая е тъмно,свети само една нощна лампа дясно от мен.Виждам Крис,той е в другия край на стаята седи на един диван,поправка спи.Стаята не ми е позната,може би съм в неговата къща?Със сигурност не съм в болница.Оглеждам стаята,има голяма спална на която съм аз,от дясно на мен има гардероб,а от ляво има голям прозорец.До гардероба се намира и дивана.Това е което виждам,не знам какво да направя.Може би трябва да си тръгна?Или не?Опитвам се да се изправя,но без да искам бутам една чаша,която е на нощното шкафче,което виждам сега.При падането ѝ се чува тих звук.Обръщам се да я вдигна,когато чувам,че Крис идва към мен.
-Остави на мен.-казва,той.
Поглеждам го.Има торбички под очите и изглежда наистина изморен.Когато вдига чашата,сяда до мен.
-Как си?-пита,изглежда наистина загрижен.
-Не знам какво правя тук,имам частични спомени от това,което се случи,но не помня всичко. Но съм добре.-той кима и поглежда към прозореца.-Какво стана?
-Не...не мога да ти кажа...
-Разбира се,ще можеш!Крис не знам какво се случи,но когато погледнах в очите му имах чувството,че умирам.
-Обещавам,че няма да се повтори...
-Искам само да знам,какво стана.-той ме поглежда,в очите му се чете болка.Отмества поглед от мен.Поглеждам към вратата,там седи жена на около 30.
-Здравей Кара,аз съм лелята на Крис,Елена.По-добре ли си?-пита ме тя.Аз само кимам,Крис гледа през прозореца.-Уплаши ни доста,тази вечер.-Казва тя и си тръгва с загадъчна усмивка.
-Ще ти обесня всичко,което искаш да знаеш,но ми трябва малко време.Става ли?
-Разбира се.-казвам,а той ме прегръща.
-Съжалявам за това,което се случи.Наистина ужасно много съжалявам.