Мъжът го беше ритнал в крака, и Глен веднага беше изгубил равновесие. Пльосна се по лице на земята..
- Това ли е наел Чой? - мъжът го подритваше като някакъв боклук - Да те върне в моргата, старче.
Но тогава жилавият старец надигна главата си и погледна нападателя в очите.
- Май не само аз трябва да съм в моргата.. Нали така..Санг? - въпреки болката в крака си, Глен се насили да се усмихне.
Но на Санг не му беше никак до смешки.
Издърпа падналия човек обратно в апартамента му и затвори вратата след себе си.
- Сега ще ми кажеш всичко, което знаеш - мъжът извади малък Револвер от джоба на панталона си.
Глен гледаше към дулото .. Цял живот го бяха заплашвали с пистолет, за това не се уплаши. "Поредният фукльо с пистолетчето си.." мислеше си той и отмести погледа от него.
- Знам само, че в момента трябва да си мъртъв момче - той се подпря на стената - Но смея да кажа, че тези десет години не са ти се отразили добре .. На колко си вече, на 37? А виждал ли си малкия си брат? Вече знам кой е наследил хубавите качества на родителите ви.
Глен се опитваше да спечели време.. ако пък имаше малко късмет, щеше да се добере и до телефона в хола.
По нищо не изглеждаше Санг да се дразни от думите му.
Хвана го за блузата и започна да го дърпа към хола.
Глен усещаше ужасна болка в крака си. Заради възрастта костите му бяха станали много крехки.. Явно беше нужен само един малко по-силен удар за да се счупят.
Санг рязко го пусна и той си удари главата в твърдия дървен под.
Започна да се оглежда.. Видя компютъра на масата и бързо седна на стола. От джоба си извади малка флашка и я постави. Екранът започна да премигва, картината се губеше. И после всичко стана черно.
- Късмет с намирането на нова информация .. Изтрих всичко и сега тази трошка е за сметището.
За секунди беше прехвърлил цялата информация на флашката си, и беше превърнал един добре работещ компютър в безполезна купчина кабели.
- Сега тъй като вече си безполезен.. - той насочи пистолета към стареца на земята.
Глен го погледна яростно в очите.
- Натискай спусъка .. аз съм изживял живота си.. - извика той - Но преди това искам да разбера нещо..
Санг не умираше от желание да убива дядото, за това свали оръжието си и започна да си го подхвърля от ръка в ръка.
- Питай. Не съм лош човек - той се усмихна горчиво.
- Защо .. Защо си направи труда да инсценираш самоубийство? Какво ще спечелиш от цялата тази работа?
- Ще спечеля всичко ..
РЕТРОСПЕКЦИЯ
- Чой, Санг.. искам да ви съобщя нещо - Хюн-старши говореше едва-едва, като на всяка нова дума си поемаше въздух.
Беше седнал на стола в домашния си кабинет и беше строил момчетата си пред него.
- Ако пак ще говориш за проблемите ви с мама.. - Чой извъртя очи, но Санг го ръчна с лакът и му шъшна.
- Относно нашият семеен бизнес .. - бащата не обърна внимание на репликата на малкия си син - Аз реших още от сега да избера кой да застане на мястото ми след като си отида..
Санг се подсмихна. Знаеше, че баща му че избере него, все пак той беше по-голям.. така се правеше навсякъде.
- Най-удачния избор си ти Чой - каза Хюн-старши и погледна към момчето си.
Санг подскочи от изненада.
- МОЛЯ!? - извика той - Защо Чой? Та той е още малък, не разбира нищо от това.. По дяволите татко, та аз съм работил за теб!
Чой никога не беше виждал Санг такъв. От него лъхаше злоба и неприязън.
- Защото .. - баща му продължи спокойно - Чой е верен на семейството и не излиза с дъщерята на конкурента ни.
Санг изкрещя оглушително в яда си и излезе, затръшвайки вратата след себе си.
- Нищо хубаво не го очаква.. - каза тихо баща му и след това се усмихна на Чой - Всичко ще зависи от теб момчето ми..
КРАЙ НА РЕТРОСПЕКЦИЯТА
- Отново не ми се връзва нищо .. - Глен не разбираше изобщо. Като следовател би трябвало да му е по-лесно.. може би сега просто мозъкът му отказваше да работи под напрежението.
- Направих го за да покажа на баща ми какво означава да остане с един син по-малко.. Знаех, че е зле със здравето.. едно такова вълнение веднага би го довършило. Знаех също, че Чой ще му каже всичко, което сме си говорили и разбира се двамата ще се усъмнят и ще помислят, че самоубийството е инсценирано и че всъщност бащата на Юри, най-големия конкурент на татко, ще бъде главния заподозрян. Така разчистих пътя си .. Няма го баща ми, няма я и конкуренцията. Всичко би било прекрасно, стига да не беше малкия Чой - Санг направи жална физиономия, но после се разсмя - Реших да му дам малко време .. да се порадва на властта си, за да може после като му я отнема, да го заболи още повече.
Глен гледаше с ококорени очи.
- Това е брат ти .. проклет копелдак!
Но Санг продължи да се усмихва.
- Братът, заради който бях пренебрегван през целия си живот. След като се появи ТОЙ, баща ми забрави, че има и още един син. Цяла година дори и не забеляза, че работех за него.. Какъв глупак.
- Боже Господи - Глен наведе главата си към пода - Ти не заслужаваш да живееш.. ти си едно изчадие Санг Хюн. Развали семейството си и уби човек, само за да можеш да получиш компанията за себе си .. Ти си ..
- Един зъл гений. Знам, и благодаря старче. Имах нужда да споделя с някой всичко това .. Беше болезнено 10 години да го задържам в себе си.. - той млъкна и погледна към Глен - Даже си мисля, че няма смисъл да те убивам .. И без друго никой няма да ти повярва, вече дори нямаш и доказателства.
Копелето беше право. Той заличи целия компютър на Глен и сигурно преди той да е успял да се включи пак, щеше да изтрие и досиетата си .. заедно с всички снимки.
- Дай си телефона - подвикна му Санг - къде е проклетия телефон?
С трепереща ръка Глен показа с пръст мобилния на масата.
Той бързо го грабна и започна да рови в контактите, докато не попадна на един, който беше озаглавен: "Господин Хюн".
- Ще ми трябва номера на братчето - той извади своя телефон и записа номера му бързо.
След това натисна зелената слушалка и го набра. След няколко бийпвания, Чой беше на другата линия.
- Чой Хюн слуша .. - каза той в слушалката.
Санг затвори.
- Брей, малкото ми братче наистина е станало мъж - в очите му се виждаше печал - Поне говори като такъв.. Нямам търпение да се срещнем.
След тези си думи той излезе от апартамента.
Стария детектив още беше на земята и се опитваше да достигне захвърления си телефон.
Трябваше да се обади за помощ..
Той не можеше дори да се изправи, за това лазеше по земята ..