Никога не съм се чувствала толкова уморена след сън. Обикновено винаги бях отпочинала, но не и сега. Лежах на леглото на Рос и се опитвах да осъзная какво се е случило снощи. Дрехите ни бяха разхвърляни из стаята, така че бързо ми стана ясно.
Опитах се по възможно най-тихия начин да се измъкна от леглото, без да събудя Рос. Събрах дрехите си и се облякох колкото да мога да мина по коридорите. Отключих вратата тихо и излязох.
За моя огромна радост, Габи и Мия не бяха в стаята. Нормално, закуската започваше в 09:00, а сега беше 09:03. Поне можех да се оправя спокойно, но все пак трябваше да побързам.
Влязох в банята и се погледнах в огледалото. Изглеждах...различно. Косата ми беше рошава, но някак си по-различно рошава. Впечатление ми направи и една смучка, която имах на врата си. Усмихнах се, въпреки че бях страшно объркана. Снощи "всичко" се беше случило.
Благодарих си наум, задето бях позволила на Вивиан да сложи шала си в куфара ми. Увих го около врата си след като се преоблякох и се приведох в нормален вид.
Не ми се чакаше асансьора и слязох по стълбите. Отне ми малко време, но накрая намерих ресторанта. Почти всички вече ядяха. Имаше шведска маса и си взех най-простото-прясно мляко с корнфлейкс.
Открих Габи, Мия и Мартин на една от масите и се насочих към тях, опитвайки се да изглеждам все едно нищо не е случило.
-Добро утро.-казах без да ги поглеждам.
-Хейли, къде беше снощи?!-започна с въпросите Габи.-Не си вдигаше и телефона.
Започнах да ям бързо закуската си.
-Какво имаш предвид?-попитах, въпреки че гласът ми трепереше.
-Чакай, чакай!-обади се Мартин, оставяйки сандвича си със шунка в чинията.-Не си се прибрала?! Как така?
Трябваше да кажа нещо, независимо какво.
-Бях при психоложката.-казах.-Споменах ви, че тя иска да ходя при нея, защото си мисли, че може да изпадна в депресия. Първият ни "сеанс" беше снощи, но стана късно и тя ми предложи да остана в нейната стая.
Тримата ме гледаха първо малко невярващо, но после очевидно ми повярваха.
-Добре.-каза най-после Мия и вътрешно си отдъхнах.-Ама какъв е този шал, аз умирам от жега!
-На мен ми е малко хладно.-излъгах. И аз като нея умирах от жега.
След малко през вратата влезе Рос и седна до Люк. Като по чудо, Селена и Вайлет още не бяха слезли. Рос забеляза, че го гледам, но аз веднага насочих погледа си към закуската си.
Масата им беше достатъчно близко до нашата и можех да чуя какво си говорят.
-Брато, защо снощи вратата беше заключена? Наложи се да спя при момчешкия баскетболен отбор.-каза Люк, а на Рос му отне малко време да отговори.
-Упражнявах се на китарата си.-отвърна.-Знаеш, музика. Не исках никой да ме притеснява и затова заключих, но после явно съм заспал. Съжалявам.
След това разговорът им вече не беше за снощи, а за някакви коли, затова спрях да слушам и оставих лъжицата си в най-после празната купа пред себе си. Погледнах телефона си и той показваше 09:54.
-Трябва да вървя.-казах, ставайки.-Имам среща с психоложката в 10:00. Ще се видим после.
Бързичко излязох от ресторанта и пристигнах във фоайето. Забелязах психоложката да седи на едно от диванчетата и да прелиства някакви листи.
-Добро утро, гопспожо Нийсън.-поздравих я и седнах.-Съжалявам, ако съм закъсняла.
-Всичко е наред, Хейли.-отвърна ми.-Така, в 11:00 ще ходим да разглеждаме града, затова ще имаме на разположение точно час. Как се чувстваш?
-Добре.-казах на секундата, защото наистина мразех този въпрос.-Чувствам се нормално.
-Сънят ти хубав ли беше снощи?
Сякаш ме питаше тези неща нарочно, за да ме кара да се чувствам още по-объркана отколкото всъщност бях.
Как можех да й отговоря на този въпрос нормално?! Трябваше да я излъжа, защото беше изключено да й кажа, че цяла нощ съм правила секс с момчето, което е причината за част от проблемите ми и изобщо не съм се наспала. Пооправих шала си и отховорих само с едно просто "Да".
И така с прости въпроси, от които ми се повдигаше, мина целия един час. От време на време гопспожа Нийсън ме караше да говоря за различни неща от живота си, и въпреки нежеланието си, трябваше да го направя.
В 11:00 започваше нашата екскурзия. Качихме се на вчерашния автобус и направихме панорамна обиколка на града докато местен екскурзовод ни разкваше подробно за всичко около нас. Спрях да слушам още след второто й изречение.
За радост, тази обиколка скоро свърши, но дойде време да посетим някои от най-известните забележителности в Мексико Сити, а това не беше много добре, защото трябваше да слизаме и да вървим в горещината.
Все пак изтърпях тези досадни часове и най-накрая ни дадоха свободно време. Веднага всички се пръснаха в различни посоки. И аз щях да направя същото, ако някой не ме беше дръпнал за ръката.
-Да поговорим за снощи.-каза ми Рос.
-Какво има да говорим? Скарахме се за пореден път, ти ме целуна и после спах с теб. Това е, случи се и нищо не можем да променим. Сега върви при гаджето си!
-Не съм казвал, че искам да променям нещо от снощи.-Усмихна се.-Всичко беше невероятно.
Това ме вбеси.
-Престани да се държиш толкова двулично!-изкрещях, но после намалих тона, защото забелязах няколко от учителките да ме гледат.-Един ден пращаш Люк да ми казва, че вече не ме искаш до себе си, а след няколко дена ме вкарваш в леглото си! Все повече се убеждавам, че баба е била права за теб!
-Не разбирам за какво говориш, не съм на толкова ниско ниво, че да пращам хора да ми вършат мръсната работа. Ако имам да казвам нещо, го казвам лично.
-Добре.-Скръстих ръце.-Ако не си бил ти, тогава кой е изпратил Люк при мен? Кой иска да ни раздели?
-Не знам... Но ще разберем.-каза решително.
--------------------
Здравейте, май вече е време да ви кажа, че наближава края на историята. Мисля си 50 глава да бъде финалът, но зависи как ще се развият действията, все още не съм сигурна. Може да го изтегля малко по-напред или не, не знам още. По-нататък ще ви кажа. :)