Защо аз?-тихо попита Седрик. Карсън го погледна с озадачена усмивка. -Мислех, че вече знаеш, че обичам да прекарвам време с теб. Въпреки притесненията си Седрик неволно му се усмихна. Изглежда, че това допадна ловеца.. Той отново се обърна и пусна греблото във водата. Седрик имитираше движенията му, опитвайки се да не изостава. Изненада го колко по-силен е станал, откакто започна да прекарва време с Карсън. Що се отнася до самия ловец, той неведнъж е хвалил растящите мускули по гърдите и ръцете на младежа. Седрик погледна с известно безпокойство към оставената шлеп. Корабът стана единственото сигурно убежище в настоящия му живот. И сега, въпреки всички разумни съображения, той се отдалечаваше от кораба в малка лодка, макар и под надзора на Карсън. Едно сребристо петънце привлече вниманието му.
-Твоят дракон изглежда ни е последвал. Карсън вдигна поглед за момент. После, без да се обръща, кимна в знак на съгласие.
- Да, така е.
- Защо?
-Кой знае защо драконът изобщо прави нещо?-измърмори ловецът, но в гласа му също имаше объркване. Спит беше труден дракон, раздразнителен и невеж до глупост. И въпреки че разбра защо ловецът се съгласи да стане негов пазач, Седрик все пак се изненада. Двамата с Карсън не са си давали обещания. Карсън изглежда не смяташе, че е необходимо. Но той не скри нищо. Само веднъж той спомена, че Седрик може да го „надрасне и надживее". Младият мъж не му обърна внимание, като нормален разговор в леглото. Но когато ловецът имаше възможност да преживее същото прераждане, той не се поколеба нито за миг. Той се съгласи да стане настойник на Спит. С това внезапно решение той промени целия си живот, за да остане със Седрик. Младият мъж никога не бе предполагал, че някой ще направи такава жертва за него. Това му напомни за срамната лекота, с която някога бе напуснал предишния си живот и дори бе скъсал със семейството си, за да бъде с Гест. Той подозираше, че Карсън има много по-добра представа какво прави от самия Седрик, който се е отказал от света си заради любовник. Но ловецът не каза нито дума, че жертва нещо за него. Когато този човек даде нещо, той даде от сърце.
Седрик го погледна, мускулите, изпъкнали на гърба му в такт със замаха на греблото, и се запита как ще изглежда след година или десет години? Спит все още не беше предложил кръв на Карсън, но Седрик не се съмняваше, че ще го направи. Ловецът се грижеше за непредсказуемия малък дракон не само с усърдие, но и с отлично разбиране на животните и структурата на телата им. Още в първия ден, след като стана пазител на Спит, той прегледа сребърния толкова внимателно, навлизайки в най-малките подробности за здравето му, че останалите пазители се втурнаха да проверят дали напълно са пуснали собствените си отделения. Малко от тях можеха да се мерят със смелостта на Карсън. Той прекара повече от час в устата на дракона, избирайки вена, която се беше навила около един от зъбите и причиняваше силна болка.
-Това изобщо е загуба на време-, нежно го смъмри Седрик по-късно.
-Рано или късно щеше да изгние. Като я премахнах сега, дадох на дракона още една причина да ме оцени. И му отнех една причина за вечното му раздразнение.
-Какво ще правим, когато намерим Грефт?-попита Седрик малко по-късно. Това беше очевиден въпрос, един от многото, които нямаше време да зададе, преди да напуснат старта.-Нека го върнем с лодката обратно на кораба. Както бяхме инструктирани. Ами ако се съпротивлява? Карсън леко сви рамене.
- Ще го върнем. Така или иначе. Лефтрин не може да му позволи да се измъкне с кражба. До този момент, въпреки оскъдните запаси, никой нищо не е присвоил или укрил. Всяка плячка се споделя поравно. Ти и Алис дадохте пример, като дадохте на всички резервните си дрехи. Нямаш представа колко по-добре се почувства Лефтрин, когато ти направи това. Въпреки че беше доста изненадан. И аз му казах, че изобщо не съм изненадан. - Карсън се обърна и се ухили на Седрик с широка усмивка, която показа зъбите му. Кой друг се усмихва така? Със сигурност не изтънчените, изтънчени търговци, които някога са били другари на Седрик. Те винаги сдържаха чувствата си, никога не се смееха твърде високо, прикриваха усмивките си с лъскави длани. Съмнението и външното недоволство се смятаха за стилни. И защо само те изглеждаха на Седрик привлекателни и изискани? Призракът на язвителната усмивка на Гест му се появи. Младият мъж го изгони с много повече лекота, отколкото преди месец.
-Обичам усмивката ти-, каза той искрено на глас, изглеждайки малко глупав и несериозен за себе си. Той никога не би посмял да каже толкова просто нещо на Гест. Щеше да му се присмива поне месец. Карсън замахна още два пъти с веслото, след което внимателно го остави настрана. Лодката се разлюля, когато той се обърна на пейката и бавно се наведе към Седрик. Той покри с ръка тила на младия мъж и го целуна по устните, внимателно и внимателно.-Никога преди не съм го правил в лодка-каза той дрезгаво.
-Може да е трудна работа.-Звучи изкусително-каза Седрик, затаил дъх.