Leon' s pov
Разтрих слепоочията си и потропах нервно по волана с пръсти. Умирах за сън, но щях да изтърпя една вечер. Погледнах към часовника на китката си и се прозях. Минаваше три. Бях пристигнал едва преди двайсетина минути и в момента сканирах обстановката.
Двама охранители, които патрулираха на смени отпред, по четири псета на камион и група от петнадесет човека, пиещи кафе на беседката пред склада.
Обърнах се към задната седалка и придърпах дървеното правоъгълно куфарче, в което държах обурудването си. Естествено, че нямаше да дойда с празни ръце.
Сложих го в скута си и го отворих.
Взех черният пистолет със златисти орнаменти и го разгледах от близо. Един от любимите ми. Усмихнах се и отворих пълнителя. Заех се да презареждам патроните един по един, като в същото време и следях онези некадърници пред мен.
Напъхах пищова под колана и се заех със снайпера и другите неща.
Щом приключих, слязох от колата екипиран и започнах да търся начин как да премина през охраната, камерите и бариерата отвън.
Огледах се, мястото беше неравно и отдясно се издигаше едно възвишие като хълм. Облизах устни и приклекнах в сумрака. Изтичах до него и се слях със сенките на дърветата. Изкатерих се нагоре и пропълзях по тревата. Наместих се удобно зад един огромен камък и настроих оптиката на снайпера.
Проследих от местоположението си двамата идиоти един, от които си бъркаше в носа. А другият гледаше футболен мач на телефона си, скръстил крака. Изгубих време да се кача дотук. Можех да ги очистя и долу, едва ли щяха да ме забележат. Прицелих се в тоя, който търсеше носно злато и погалих спусъка.
Преди да успея да му пръсна мозъка, чух стъпки зад себе си и се обърнах назад. Сякаш някой се спотайваше в мрака и ме дебнеше. Изкарах пистолета от пазвата си и завъртях заглушителя в края.
Среден на ръст силует се подаде от храсталаците и насочих оръжието към него. Щях да го пречукам без да ми мигне окото, но той повдигна ръце, че се предава и пристъпи към мен предпазливо. Лунната светлина освети лицето му и спуснах ръката си в гъстата растителност.
- Мамка ти, Дерек ! Белята ли си търсиш ?!-изругах и разтрих слепоочията си.- Ей толкова оставаше да те пратя в оня свят.
- Съжалявам, шефе. Не исках да се промъквам.-промълви
- Какво става, защо си тук ?-попитах
- Г-жа Сюзън..-рече задъхано и сърцето ми трепна, мислейки си най-лошото, което може да се случи с нея.- Нямаше я в къщата на Шон и реших да ти асистирам, вместо да вися там с другите.
- Как така я нямаше, къде е ?-попитах през зъби
- Беше излязла заедно със съпруга си и дъщеря ви. Проследих ги, разбира се. Отидоха при приятелката и. Не видях нищо нередно и изпратих момчетата да отидат да патрулират там.-обясни
- А мен как ме намери ?-издишах и го погледнах в очите, за да видя дали ще трепнат, ако ме излъже. Можеше да е в комбина с Карлос, знам ли..
- Поставих проследяващо устройство под кола ти преди да излезеш. Не можех да те оставя напълно сам с тези тук. Познаваме се от години и предполагах, че ще си изключиш телефона.-обясни
- Щях да се справя и сам, Дерек. Нямаше нужда.-извъртях очи.-А и откога започна да вършиш неща зад гърба ми ? Проследяващи устройства, разпореждаш се на хората ми.
- Направих го с добри намерения.-постави длан на гърдите си- Кълна се.
- Добре, вярвам ти. Ела тук.-усмихнах се и му връчих втория пистолет, който бях взел със себе си и кутийката с амуниции.- Готов ли си да започнем ?-попитах и той кимна
Susanne's pov
Събудих се сутринта в 4:00 подир кошмар и не успях да мигна отново. Бях обляна в пот от глава до пети и не можах да си намеря място от безпричинна тревожност. Нещо като лошо предчувствие.
Прокарах ръце през врата си, масажирайки го, за да улесня дишането си, не се получи.
Станах от леглото и стоях на отворен прозорец, но това чувство не отминаваше. Започнах да се плаша и да измислям какви ли не сценарии за баща ми, майка ми и дори за Леон. А може би пък е нещо с Тео.
Не, нямаше да издържа до сутринта.
Набрах първо съпруга си, звънеше продължително. На втория опит да се свържа с него се включи гласовата поща. Загризах устни и погледнах към замръзналият ми палец върху името на проклетникът Доусън.
Натиснах го ловко и стиснах очи, боейки се да не вдигне жена му.
За жалост и неговия беше изключен.
Тук имаше нещо нередно. Разрових косата си и закрачих напред-назад в стаята.
Можех да звънна на Блеър, но тя едва ли ще е наясно за проблемите, в които се е забъркал брат и. Кой можеше да ми помогне освен нея ?
Дерек.
Двамата бяха постоянно заедно и няма начин да не знае. Проблемът бе, че не разполагах номера му в нова си.
По дяволите.
Последният ли човек беше Ева.
Когато става въпрос на живот и смърт, човек може да опре и до най-големия си враг за жалост.
Leon's pov
Бяхме приключили точно за двадесет и пет минути с всички копеленца, като се разминахме с няколко драскотини.
- Прах за пране, а ?-подсмихнах се, гледайки към отвореното ремарке, пълно с кока. Бяха ги натъпкали в найлонови пликове на някаква марка перилни препарати, измислена от тях.
- На ченгетата ще им хареса.-поклати глава Дерек със самодоволно изражение, набирайки 911.
- Липсваше ми миризмата на кръв и барут.-извих врат към изгряващото слънце на хоризонта и посрещнах първите му сутрешни
лъчи.- Следваща спирка- ботаническата им градина в Спрингфилд, Охайо.-изрекох, запътвайки се към бариерата, подминавайки няколко трупа по пътя си.
Вървейки, притиснах бицепса си, откъдето се стичаше струйки кръв от огнестрелната рана. Изхрачиш се в лицето на един от тях и се обърнах към Дерек.
- Блумфилд, близост до кънтри клуба. Да, точно..-разясняваше той на униформените по телефона, докато вървеше зад мен.- Мм..-рече провлачено.- Мисля, че на името на Карлос Ривиера. Да, разполагаме с доказателства.
- Без подробности, затваряй.-наредих му, мятайки му с два пръста. Той изпълни заповедта и ме настигна, притичвайки с телефона.- Шефе, Ева се обажда.-уведоми
- Вдигни и я питай какво иска.-отвърнах с отегчено изражение
Отключих автомобила и изкарах бутилка с вода от там. Отпих няколко глъдки и налях останалото количество право в раната, за да я промия. Заобиколих джипа и потърсих нещо в багажника, с което да спра кръвотечението. Намерих една стара захвърлена тениска и я ръзкъсах на дълго.
Докато я омутавах около бицепса си, Дерек дойде с телефона и пусна на високоговорител.
- Какво искаш, Ева ?-попитах директно
- Какво искам ли ?-отвърна заядливо-Да се прибереш, може би.
Кое време стана, а не мога да се свържа с теб ? Къде си се запильосал, да не си се върнал към старите навици ?-потърси ми сметка, въпреки че и бях забранил да го прави.
- Ако нямаш друго за казване..-промълвих и стиснах черния плат със зъби.
- Имам, не си и помисляй да ми затваряш под носа.-предупреди.-Не ми е добре, от снощи имам леко кървене. Трябва да отидем на преглед и то веднага. Може да се окаже фатално.
- До час-два ще се прибера.-извъртях очи и му кимнах да затваря- С какво ли не пробва, за да ме върне у дома. От както излязох ме търси.
Изключих си телефона и започна теб да притеснява. Нещо не е наред.-закимах и се обърнах към него, когато тишината отново се наруши от звънящия му
телефон.- Пак ли тя ?-сбръчках нос
- Не, този път е г-жа Сюзън.-отвърна с широка усмивка.
- Какво си се ухилил ?-попитах и му издърпах устройството от ръцете.
Той повдигна рамене и се отдалечи на няколко метра, за да ме остави да говоря на спокойствие. Плъзнах пръст към зелената слушалка и поставих телефона зад ухото си.
- Дерек аз съм, Сюзън.-рече задъхано.-Извинявай, че те притеснявам по това време, но случайно да знаеш къде е Леон ? От 4:00 часа се опитвам да се свържа с него, но телефона му е изключен.
- Какво става, в съня си ли ме видя толкова рано ?-занесох я
- По-скоро на теб какво ти става ? Изведнъж си изключваш телефона и изчезваш безследно. Нямаш право да го правиш, имаш дъщеря и бременна съпруга, която умира от притеснение вкъщи.
- Сега разбирам, двете сте се уговорили предварително.-извих устни в крива усмивка.
- Спри да се шегуваш и по най-бързия начин се прибирай където и да си.-изкомандори
- Където и да съм ?-повторих.- Ами в лятната ми къща в Торонто.
Наслаждавам се на компанията на две прекрасни блондинки в джакузито си.
- Не съм те питала, но те поздравявам. Продължавай в същия дух, изобщо недей да се връщаш.
Никаква промяна, същият егоист.-измърмори
- Не се цупи и теб живот и здраве ще те доведа тук да отпуснеш парата.-прехапах устни
- Знаеш ли каква пара..-не я оставих да довърши и кимнах на Дерек да си вземе телефона.
- Затварям, в момента не е много удобно да говоря.-казах, докато се опитвах да спра кръвотечението си.
- Да не ти духат в джакузито, че не можеш да говориш ?-попита заядливо, разсмивайки ме.- Хубаво, забавлявай се, докато децата ти страдат от егоизъма ти.-рече и ми затвори под носа. Подадох телефона на дясната ми ръка и се замислих на последните и думи.
Съюзили са се с Ева да ме върнат вкъщи, чудо голямо. Върнах телефона на Дерек и довърших превръзването си, след което се качихме по колите и тръгнахме да се прибираме. Бях твърде скапан, че да отида до Спрингфилд и да поема още няколко куршума.
Susanne' s pov
След сутрешният разговор с Ева се сдобих с номера на Леон, с претекст да го върна, чрез здравословното състояние на Лия. Изненадващо, дори ни покани на обяд при тях, за да се реваншира за последния път, в който им бях поверила дъщеря си.
Предстоеше ми ангажиращ ден, но въпреки това приех.
Бяха ме одобрили за работа в офиса, който кандидатствах и първият ми работен ден започва днес от 14:00, тоест след обяда при Ева и Леон.
Също така трябваше да проведем и разговор с Лия, тримата с баща и.
А довечера сме на вечеря с Тео.
Стискам палци нещата по между ни да тръгнат. Може би този път ще бъде различно, може би той не е като другите. Успокоявайки се с тези мисли, на вратата се звънна.
Двете с Аника се спогледахме, тя повдигна рамене и предложи, че е съпруга ми. Стана да отвори, защото аз бях заета с Лия, която отказваше да се храни. Случваше се нещо с нея и лошото бе, че не можех да разбера какво.
- Няма да се задържам, само за малко..
- Не, напусни домът ми.
Приятелката ми се разправяше с някого пред вратата и се чуваха далечните им гласове. Оставих детето и отидох да проверя какво става. Преди да се добера до антрето, те вече бяха влезли вътре.
- Опитах се да го отпратя, но го знаеш какъв е нагъл.-врътна очи приятелката ми, кимайки със скръстени ръце към зеленоокия.
- Върнал си се.-отбелязах и хвърлих поглед към ръчния си часовник. Показваше точно 8:00.- Как беше в джакузито ? Добре ти се е отразило, в настроение си.-занесох го, зяпайки вкамененото му изражение и захлюпените ми очи от недоспиване.
- Лия спи ли ?-игнорира думите ми и прокара длани през лицето си.
- В кухнята е.-промълвих и той пристъпи натам.
Двете с Аника го последвахме и когато Лия го зърна очите и засияха от радост, но не посмя да отрони от дума.
- Мишленце ?-дръпна си един стол до нея и се настани на него.- Какво правиш, закусваш ли ?-попита, помилвайки косите и.
- Сюзън аз тръгвам, ще ви оставя да си поговорите на спокойствие.-уведоми Ан и Леон вдигна очите си към нас двете.
- Добре, като изляза ще заключа.-кимнах, разтривайки рамото и.
Изчака я да излезе, за да ме попита за какво ще говорим. Въздъхнах и му кимнах да идем в хола. Той се изправи от стола и закрачи след мен. Обясних му за състоянието на дъщеря ни и за вчерашния ми разговор с учителката.
-...а сега отказва да се храни и не знам какво да сторя. Не е поговорила от снощи, стои като препарина.-прокарах пръсти през косата си.- Може би..-прехапах устни- Може би, ако ти опиташ..
- Вината е твоя, Сюзън. Какво очакваше след като вмъкна в живота и някакъв непознат и
и забрани да общува с мен ?
- А чия е вината за това, че стана свидетел на престрелка ? Застреляха ме пред малките и невинни очички. Как изобщо го допусна, Леон ?-започнахме да се надвикваме, забравяйки факта, че тя е в другата стая и може да чуе абколютно всичко.- Откъде се връщаш ? От малкото ти развратно парти. И си застанал пред мен и най-нагло твърдиш, че аз съм виновната. Напротив, състоянието и се дължи на твоето отсъствие от живота и, защото когато имахме най-много нужда от теб, теб те нямаше.
- Добре, разбрах. Аз съм виновният. Съсипах не само твоя живот, но и нейния. Но, ако ми позволиш, ще поправя нещата..
- И как ще ги поправиш ?-попитах с повдигнати вежди
- Като за начало...
А / Б
Историята се превръща в боза, но
все пак ще се опитам да кача следващата глава в събота 🥱✨..
<3