Скай
Четири часа нашият мениджър Ти Джей издевателства, карайки да повтаряме и повтаряме нашите песни в опит да извади необходимата емоция от нас. Аз обаче не мога да събера мислите си след произшествието на пътя. Пръстите ми се движат машинално по струните, но бъркам непрекъснато без да попадна в нужната тоналност. Поглеждам към приятелките си- и там е същото. Момо и Есме не се средоточават и само гледат изпод вежди господина, който е заедно с Ти Джей в студиото. Двамата мъже разговарят и изглежда ще имаме дългосрочно сътрудничество.
- Скай, чуваш ли ме?- Ти Джей се накланя към микрофона на режисьорския пулт- Господин Рениер иска ти да изсвириш солова партия на някоя от песните.
Кимвам съгласяващо и вднага ми идват акордите на мелодията "На бързи обороти". Не знам защо точно нея. Може би случилото се отпреди малко, проблема със спирачките, което едва не доведе до ситуация от моето детство, когато загина баща ми. Да видиш пред очите ти как умира любим човек е като деветия кръг от ада.
След записите, Ти Джей ни пуска, а господин Рениер се качва на сребристия си Мерцедес. По- късно ще научим за неговото решение. Отивам с приятелките си в тяхната каравана и разказвам за състоянието си, надявайки се на тяхното успокояване и подкрепа. Дано Алън да прояви разбиране и да не мисли, че съм се запиляла с Арон Паркър или Хънтър.
****
Клара се връща отпочинала от медицинската конференция във Ванкувър и още на сутринта ме тъпче със сандвич и зелено смути. Боже, какво е сложила в тази течност? До като шофирам към училище в устата ми има вкус на окосена трева.
В часа по испански, господин Кордеро решава да ни направи тест и добре, че не беше включил спрежения на глаголи. В испанския всеки един глагол има по шест спрежения и аз постоянно ги обърквам.
Когато излизаме от час, усещам някой да докосва шията ми и когато се обръщам рязко, виждам, че това е Хънтър, който нежно докосва косите ми.
- Толкова ми липсваш, Скай....едва доловимо прошепва и се отдръпвам бързо напред, но засичам гадния поглед на Карли Доусън. Тая пък какво иска? Поклащам с глава и влизам в тоалетната, а блондинката ме следва.
- Е, Сънрайз, какво ще кажеш да си поговорим?- язвителна е тя докато нанасям гланц пред огледалото.
- И какво да говорим? Не е като да сме първи приятелки, които си говорят за модни тенденции.
- О, имаме повече общо отколкото можеш да си представиш- тя изважда пудра от козметичната си чантичка и оправя грима си- Например можем да си споделим мнения относно предпочитанията на брат ти Хънтър в леглото....Или големия му член. Предоставям ти право на избор- тя внимателно наблюдава моята реакция.
- Чавка ти е изпила мозъка- отговарям след моментно объркване- Не знам какво става между теб и Хънър, но той ми е брат, така, че не знам какви са тези безумни мисли.
- По дяволите, Сънрайз- трябваше да видиш лицето си- момичето пуска крана за да измие ръцете си- Дълго време ми беше чудно как така Хънтър и Алън изведнъж станаха врагове, но вчера, докато ме чукаше брат ти прошепна твоето име и...всичко си дойде на мястото. Толкова е перверзно това, Сънрайз. Мислех, че да бъдеш с гаджето на мъртвата си най- добра приятелка е върха на лицемерието, но от вчера разбрах и каква гадна курва си ти- Карли спира водата и се изтрива в хартиената салфетка- Ако имаше награда" Кучка на годината"- сигурно щеше да я получиш заслужено.
Блъскам ядосано рамото й в стремежа да се държа нехайно.
- Не ме интересуват глупостите, които казваш. Ако имаш проблеми с гаджето си- това си е твой проблем. Колко си жалка Доусън- казвам твърдо и се опитвам гласът ми да не трепери- Мислиш, че Хънтър ще се задържи заради тунингования ти задник? Едва ли.
- Ами ти? Да не мислиш, че Алън е с теб заради нещо друго освен заради секса. Той все още обича Стейси, ти удовлетворяваш само физическите му потребности.
- Върви по дяволите, Доусън- излизам бързо от тоалетната, а сърцето ми бие до пръсване.
*****
Вечерта съм поканена на вечеря у семейството на Алън. Обличам обикновена рокля и връзвам косата си на опашка.
- Не се притеснявай, миличка- Клара ме успокоява- това е само една семейна вечеря.
- Заповядайте- посреща ни стопанката на дома, облечена във феерична дълга рокля- Очаквахме ви.
Алън влиза от балконската врата и замирам. Наистина е хубав мъж.
- Иди да го видиш, аз ще ида да помогна на Аштън- намигва Клара.
Алън посяга да ме целуне, но завръщам глава.
- Малиии, направо сте като Ромео и Жулиета- смее се Вивиан, седнала на стола си.
- Чела си Шекспир?- отивам до нея.
- О, аз много чета. Алън ме подиграва, че мозъка ми ще се превърне в желе- нашият смях разведрява обстановката.
- Умирам от глад- чува се мощния глас на господин Ейдън Палмър- Давайте да се храним. Скай, миличка обичаш ли риба?
- Да, с татко преди често ходехме за риба и пеехме неговите песни- разказвам им.
- Ти си по неговите стъпки, нали?- продължава Ейдън- Как върви музиката?
- Известен продуцент зябеляза групата на Скай. Очакваме да добият известност- вмъква Алън.
След вечерята отивам при него с молба да говорим.
- Да, вече го разбрах- отговаря Алън и занася чинии на майка си, която ги реди в съдомиялната.
Алън и аз излизаме в двора и аз го подминавам на завоя, за да бъде първият, който стъпва на дървената пешеходна пътека, която води до плажа. Думите на Карли ме преследваха половин ден и е крайно време да поставим акцентите.