Времето минава и вторника идва, а това какво означава? Че ден ми е за нова глава...
Приятно четене и се надявам да ви хареса.
И, да, римуването не ми се отдава...ахаха 😁
За няколко часа успях да разопаковам и подредя дрехите си в огромния гардероб, който се простираше из цялата стена от ляво на огромната спалня, която би побрала трима. Бях изморен и физически, и психически. Седнах на леглото и въздишах измъчено, когато на вратата на новата ми стая се почука и изведнъж потръпнах, че може пак да е той, но се оказа, че е майка ми.
- Как си, скъпи? - усмихна се мама. Беше щастлива, поне тя беше и щях да дам всичко от себе си да не проваля щастието й. Тя наистина го заслужаваше, а приятелят й май наистина беше свестен и я обичаше наистина.
- Добре съм, мамо. Досега подреждах дрехите си в гардероба. - усмихнах се леко.
- Надявам се да се разбирате с Техюнг. Той е добро момче. - каза майка ми, а на мен ми се искаше да й се изсмея в лицето.
Добро момче? Хах, сериозно ли, майко? Той ли е "добро момче"? Добрите момчета не правят това, което той, а аз го мразя. По дяволите ненавиждам го. Скапва ме отвсякъде и аз не мога да ти споделя нищо.
- Ами, не мога да обещая нищо. - казах и се усмихнах леко. - Но ще се опитам да приема всичко ново в живота си. - казах и тя ме прегърна и ми се доплака.
- Благодаря ти, миличък. А сега се измий и слез долу в трапезарията за вечеря. - каза ми тя и стана от леглото ми. Кимнах и тя излезе. Измих си ръцете и лицето със студена вода, за да се успокоя малко и слузох долу, където вече бяха всички.
- Малкия, недей закъснява за вечеря, че умирам от глад и за жалост съм длъжен да те чакам. - каза грубо доведеният ми брат, който получи ритник под масата от баща си и вътрешно ликувах.
- Джънгкук, майка ти ми каза, че си в клуба по пеене и също така в баскетболния отбор. Техюнг също се записа в отбора по баскетбол. - усмихна се баща му.
- Чудесно. - казах саркастично и сега явно беше мой ред за ритник под масата.
- Мисля да се включа и в клуба по вокално пеене и танци. - обади се и Техюнг.
- Още по-хубаво. - усмихнах се фалшиво и оставих приборите на масата. - Аз приключих с вечерята и си отивам в стаята! - казах и просто си станах, качвайки се в стаята си, като заключих вратата и си легнах, гледайки в една точка в тавана, когато ми звънна телефонът и беше точно този, който ми трябваше.
- Чимиии. Вече ми липсваш, братле! - казах с усмивка, която веднага се настани на устните ми.
- Толкова ли е гаден доведеният ти брат, че звучиш така, все едно не сме се видели цяла година? - пошегува се.
- Ами да кажем, че това е адът за мен, а той е най-жестокият дявол, който някога е живял в Ада. - казах му и от другата страна настана мълчание. Явно се опитваше да осмисли думите ми.
- Нещо се е случило. Наред ли е всичко? - попита ме веднага. Сериозно нищо не му убягваше. Беше като радар за негативните ми емоции. Винаги разбираше, когато нещо не и наред с мен.
- Доведеният ми брат се оказа, че е онзи от бара и се държи ужасно с мен.
- Какво? Я, пак?! Какво ще правиш сега? - попита ме притеснен.
- Ами явно ще водим скрита война от нашите, но няма да му позволя да ме тъпче и да ме удари отново! - отвърнах му твърдо.
- Какво е направил копелето? - попита ме шашнат.
- Ще ти разкажа в други ден в училище. Сега съм много изморен и ще спя. Благодаря ти, че звънна и аз мислех да направя това. - казах и се засмяхме.
- Добре, приятел. Лека нощ, хубави сънища и не се предавай. Бъди силен! Файтинг! - каза ми и се усмихнах.
- Лека, Чимо. Благодаря ти, че си мой приятел. - отвърнах и затворихме. Съблякох се само по боксерки, облякох си една широка тениска, която стигаше малко под бедрата ми и си легнах. Беше ми трудно до заспя, но накрая успях след много опити. Броях до 100, броях агнета и най-накрая се унесох в страната на сънищата, или по-точно кошмарите.
♤♤♤
Това хлапе? Хах, сериозно ли? Е щях да имам забавление у дома. Чудесно. Не бил отрепка? Ех, ще му покажа всъщност що за стока е. Явно и сам не се познава. Как може такава прекрасна жена да има син, наподобяващ жиголо. Много лесно ми се бе вързал. Няма да лъжа сексът с него беше много по-запомнящ се от всеки друг, но толкова лесно да се поддаде? Мразя да ми е лесно, а той беше по-лесен от всеки с когото съм спал. Красиво лице, секси тяло и дупе и нищо стойностно, а се прави на добро хлапе. Може пред майка му да му минават театрите, но не и пред мен.
***
След първата ни семейна вечеря се качих в стаята си, или по точно се спрях пред вратата, обръщайки се към вратата на неговата стая. Направих две крачки и вече бях пред неговата стая и се опитах да отворя вратата, но се оказа, че се беше заключил. Хах, малък идиот. Не си правих труда да вляза и си отидох в стаята и се излегнах на леглото, звънвайки на най-добрия си приятел и вече съученик. Добре, че щяхме да бъдем в един клас.
- Охо, всеизвестният Ким Техюнг. Как си? - засмя се Юнги на телефонната слушалка.
- Всеизвестен? - попитах неразбиращо.
- Да, цялото училище говори за теб. Видели са те онзи ден, като беше дошъл да се записваш. Малчовците точат лиги по теб. Даже са те снимали тайно. - засмя се отново.
- Ех, явно не знаят, че това е подсъдимо. - казах без много интерес.
- О, я стига. - засмя се отново. - Е, как мина вечерята ви вчера и запозна ли се с братчето? Кой е? - попита ме.
- Да, оказа се една малка кучка, която бях изчукал преди два дни. - ухилих се. - Джънгкук.
- Джънгкук ли? О, сигурно се бъркаш. Той не е такъв. Не се дава лесно. Беше гадже на един от моя клас и докато го спечели минаха две години, чакай...вече нашият клас. - засмя се доволно Юнги.
- Защо всички това ми казват, като не е така? Явно си е играл с мозъците ви, защото е кучка, готова да вика под всеки. - ядосах се.
- Защото не е. Няма как да заблуди тези всички, които са ти казали, че не е такъв. Да беше видял как заряза гаджето си преди около два дни, заради изневяра. - каза ми и се кефеше явно на спомените си.
- Добре, не ми говори за този малък боклук. Хайде, лека. Понеделник ще се видим. Ще дойда да те взема. - казахме си "чао" и затворих. Беше ме ядосал. Всички го защитаваха без причина. Или имаха причина, която не ми казваха? По дяволите и отново думите напмайка му, че ще ми каже сам ли, ако сме достатъчно близки и спечеля доверието му. Какво толкова може да е станало, че всички да го пазят като очите си?
Защо изобщо го мисля толкова? Хайде заспивай вече, Тае. Мислиш за глупости.
Извинявам се и за грешки, ако има. Очаквам мнението ви - до.у в коментарите. Благодаря на всички, които ме подкрепят. Златни сте! 😘😘😘💜💜💜💜💜💜💜