Неоновият надпис на бар„Опашката на дявола" трептеше и пропукваше във влажния, пропит с улични миризми студен нощен въздух.
Малкото местно заведение се намираше сгушено в една от задънените улица на Прага, Оклахома - уютно убежище за търсещите бягство от лудото ежедневие. Врява от смях, бърборене и звън на стъклени чаши изпълваше слабо осветеното пространство.
Избелелите плътни завеси, пропити с цигарен дим и остарели от времето, криеха тайни истории на влюбени, самотници и мечтатели, които намираха утеха в неговите пълни с въздишки ъгли.
Беше късно. Въпреки, че старият дигитален часовник на стената показваше два и половина след полунощ, посетителите все още препълваха бара и въздухът бе пълен с опияняващата миризма на износена кожа, пот и престояла разплискана бира.
Дара отпрати двама негодници, които искаха да седнат на нейната маса. Не беше подходящо време да седи сама в бара, но момичето въобще не мислеше това. Тя загаси угарката в наполовина пълния пепелник, и показа празната си бирена чаша към сервитьора, който тъкмо мина край нея и й кимна. Знаеше, че не трябваше да поръчва друго питие; две халби вече бяха в стомаха й и тя бе наясно, че алкохолът е започнал да завърта главата й. Но не й пукаше особено, не и тази вечер, когато имаше повод за празнуване.
Тя запали нова цигара, а в този момент бирата й се отправи към нея.
- Благодаря, сладур! — намигна тя на младия сервитьор, който само й хвърли поглед. Просто съм приятелски настроена, по дяволите! Толкова отчаяна ли изглеждам?— помисли си тя, но бързо изтика идеята назад и я забрави.
Дара взе бирата в ръката и накваси устни в пухкавата газирана пяна. Днес най-накрая можеше да се нарече свободна след четири години обречена връзка. Връщайки се от адвокатската кантора, където бе положила подписа си за разваляне на предбрачния договор, тя с радост свали годежния пръстен, точно както го беше сложила на безименния си пръст преди година. Четири години право в кофата за боклук. Тя въздъхна когато пръстенът издрънча в мраморната поставка. Изпита невероятно облекчение.
Гледайки как пръстенът се търкаля по мрамора, Дара се почувства лека като преушинка. Една прекъсната връзка бе намерила нов живот. Новото начало я очакваше. Можеше да плаче, стига да поискаше. Сърцето й бе достатъчно натежало от чувства на неудовлетвореност, гняв и разочарование, но сълзите за лицемерната й половинка не си струваха.
Не беше такъв в началото. Запознаха се на благотворителен бал, на който отиде с родителите си. Тя току-що бе завършила колеж. Джеръми, корпоративен адвокат, винаги бе бил мил и внимателен с нея и тя нямаше как да не се влюби в него. Двамата излизаха в продължение на три години, когато той й предложи брак. След това започна малтретирането. Умората от месеците на ментално и вербално насилие горчеше на езика й. Това, което обаче преля чашата на търпението й, бе изневярата му, която той не съумя да прикрие като хората. Дара намери празна опаковка от презерватив в дънките, които щеше да слага за пране. Изнесе се от общия им апартамент още същата вечер.
Време беше да празнува. От днес Дара официално беше свободна жена.
Тя беше призрак, Уес беше сигурен в това. И все пак, това женско видение, формата на лицето й, начинът, по който носеше кестенявата си коса, го пронизаха в сърцето като остро копие и наново отвориха прясно издълбаната му рана, хвърляйки го в кървяща агония. Не намери думи за това, което виждаше.
Нямаше как да не бъде привлечен към кръглото сепаре от лявата страна на сцената. Тя нямаше как да е там, Уес го разбираше така, както слънцето слиза от небосклона, че беше невъзможно. Беше я положил да почива - студена и бледа - в белия ковчег, в дълбоката кална яма, изкопана да й бъде вечен дом. Преди няколко месеца китаристът бе прошепнал последното си сбогом, пропито от съжаление, тъга и скръб.
Тя беше сън, той беше сигурен в това; или пък може би халюцинираше?... Доколкото бе наясно, никой не му бе сипвал забранени неща в питието. Може би бе изморен и му се привиждаха разни лица. Когато я видя да се настанява в онова кръгло сепаре и да си поръчва питие, Уес се опита да запази хладнокръвие. Но сърцето му подскочи и кръвта се оттегли от лицето му. В ума си мъжът благодари на каквото и божество да съществуваше на този свят, че тази вечер не пееше, а свиреше на китара; в онзи момент той не би могъл да издаде звук.
Вцепенен и с объркани мисли в главата си, той остави пръстите си да галят струните на китарата; надяваше се изтръгнатите акорди да достигнат до призрачното видение отсреща. С устни, стиснати в тънка линия, погледът му обходи залата и се спря върху малката стройна фигура в сепарето. Погледите им се срещнаха и Уес разбра, че това не беше тя; но приликата с годеницата му, с любовта на живота му, беше толкова потресаваща, че разцепи душата му на две. Той се отдаде на този покъртителен момент преди да сведе поглед от скръб, усещайки, че напрежението в очите му ще изтръгне сълза.
Дара отново дръпна от цигарата си. Телефонът й иззвъня и тя отклони погледа си от сцената, където свиреха четиримата музиканти, към известията на екрана на телефона си. Видя уведомление за съобщение в WhatsApp от НЕГО.
- Кажи си последните думи, задник такъв! - помисли си момичето, взе телефона в ръка и плъзна палец по синия екран, за да извика съобщението.
Утре ще бъда в офиса в 10:00 сутринта. Мини, за да върнеш пръстена. - й беше написал. Това беше - студено, кратко и безразлично - също като отношението му към нея през последните месеци преди да се разделят. Трябваше да го разбере по-рано! Джеръми я ухажваше заради бизнеса на баща й – в почти всеки по-голям град в Оклахома имаха разкрита ветеринарна клиника. Джеръми си бе помислил, че му беше вързана в кърпа. Да, ама не!
- Върви по дяволите! - измърмори си тя под носа и отпи още една глътка.
Музиката не беше тривиалния поп или баналните мелодии на съвременните изпълнители в класациите; момчетата свиреха суров, груб рок от старата школа - носталгия по разбити сърца, несбъднати мечти и упорита, неизличима надежда. Тя издуха дима, наслаждавайки се на акордите. Вокалистът не пееше толкова зле и на публиката й допадаше тембъра му. Хората се наслаждаваха на песните и се поклащаха в ритъма.
Дара плъзна поглед наоколо – разноцветната светлина от кръглата диско топка, закачена на бара, хвърляше игриви лъчи по лицата на близкостоящите; телата им се къпеха в нюанси на червеното и синьото от прожекторите във всичките ъгли на помещението. Разговори се сменяха, хора си тананикаха, тук-таме избухваше смях и хората аплодираха изпълнителите. Дара се наслаждаваше на гледката от кръглото сепаре, където се бе скрила. Ъгълът й даваше известно уединение, тя можеше да наблюдава четиримата изпълнители от сравнително близко разстояние, и да се наслаждава на изпълнението им.
Един от тях - брадатият китарист - беше висок човек. Извисяваше се над останалите, широките му рамене едва се побираха в избелялото кожено яке, навито до лактите. Дара не можеше да откъсне очи от татуировките, покриващи силните му ръце чак до китките. Тя беше сигурна, че пластовете дрехи по тялото му със сигурност криеха още мастилени шедьоври отдолу.
- Това не съм аз! — помисли си жената и прогони интимната мисъл от ума си. Не можеше да се познае. Можеше ли наистина да си фантазира за всеки мъж в този бар, само защото бе необвързана?
Дара обаче не можеше да откъсне очи от пръстите на музиканта; темпото, с което се движеха по струните на китарата с интимна близост. Тя се вгледа като хипнотизирана в инструмента и пръстите му. От време на време, докато свиреше, тя забеляза погледа на мъжа да сканира посетителите, сякаш търсеше нещо или някого. На няколко пъти погледите им се засякоха, и колкото пъти да я погледнеше, Дара виждаше в тях осезаема меланхолия.
С напредването на нощта и тълпата в бара се разреди; за Дара беше време да приключва пиенето и да си ходи. Тя загаси цигарата си и рязко стана, хвърляйки няколко банкноти на плота на масата. Знаеше, че оставя щедър бакшиш, но не я интересуваше, денят си го заслужаваше. Светът се завъртя пред очите й и веднага съжали за бързото движение.
- По дяволите! — промърмори си тя и се опита да се концентрира. Призова всичките си усилия на помощ, за да не се олюлее. Взе си чантата и, с вирнат нос, като се надяваше, че поддържа най-добрата си достойна поза, забърза към изхода. Стъпките й бяха бързи и уверени. Но преди да успее да мине по коридора към изхода, един от мъжете, които стояха наблизо, я пресрещна.
- Хей, скъпа, къде бързаш толкова? - измърмори той, приведе се твърде близо към нея, и й отряза пътя навън. Вонеше на бира и дори не беше приятен за гледане.
Дара се почувства неудобно и се опита да го отстрани. - Аз-аз се прибирам вкъщи, извинете ме...
Развеселен, мъжът не помръдна, но тънката му усмивка я обезпокои.
- Хайде де, недей да бъдеш такава скумрия. Все още има време, присъедини се към нас. Бихме искали компания...
Дара усети да я облива вълна от безпокойство. Не й бяха непознати подобни аванси, но това не правеше ситуацията по-малко обезсърчителна. Тя отвори уста да отвърне, но един глас я стресна и заглуши нейния, и тя извърна глава към новодошлия.
- Мисля, че дамата го каза ясно. Тя иска да си тръгне. Остави я на мира!- и застана до дребната Дара, а високата му внушителна фигура се извиси над тях двамата.
Китаристът! – помисли си с благодарност тя.
Въпреки спокойното му поведение, интензивността в очите му сигнализираше за ясно предупреждение. Натрапникът се наежи, премери съперника си от глава до пети, очите му пламнаха от гняв. Беше готов да му се изрепчи с „И какво ще стане, ако го не го направя!", но след няколко напрегнати момента, в които прецени шансовете си, най-накрая отстъпи настрана и сви безгрижно рамене. — Както и да е, човече...
Дара въздъхна с облекчение, без да осъзнава, че на лицето й са изписани всичките емоции на страх и паника. Китаристът проследи как мъжът се връща при останалите си другари и се обърна към треперещото момиче до него.
- Добре ли си?
Тя кимна, обзе я чувство на облечение. Но трябваше да напусне бара възможно най-скоро.
- Да, благодаря. Трябва да тръгвам.
Той се ухили, разкривайки неравната си усмивка; кучешките му зъби застъпваха предните. За част от секундата Дара си помисли, че изглежда супер сладко, преди той отново да наруши потока на мислите й.
- Нека те изпратя.
Дара кимна отново, благодарна за предложението му. Не искаше да се забърка в друга пиянска свада. Те излязоха от бара, хладният нощен въздух беше в ярък контраст с ожесточения сблъсък, от който току-що бе избягала благодарение на този непознат човек.
- Как ще се прибереш? — попита той угрижено.
- Колата ми е там. – посочи момичето. Уличните лампи осветяваха паркинга до магазина отсреща.
- Не бива да караш така. – той огледа от горе до долу жената, която се олюляваше леко в малката си къса рокля, а тревогата в гласа му се засили.
Дара осъзна, че в облекчението си бе забравила за позата си, и всичко останало, и той беше разбрал, че е пила повече, отколкото трябваше, за да шофира. По дяволите с нейното шоу!
- Аз... аз мога... - понечи да каже, но спря, тъй като той я прекъсна.
- Качи се в колата и изчакай няколко минути. Ще кажа на момчетата да не ме чакат и ще се върна скоро.
Тя само прошепна. - Добре.
Музикантът се втурна обратно вътре в бара, а тя се запрепъва към колата си. Мислите занахлуваха в главата й и се заблъскаха хаотично. Защо ли слушаше някакъв случаен човек? Ами ако беше някое куку, и я изнасилеше по пътя и хвърлеше тялото й в някоя канавка? Ами ако се опиташе да я обере? В града, където живееше - Оклахома Сити - и откъдето бе взела кола под наем до Прага, тъй като нейната бе на ремонт, колоните на местните вестници бъкаха с подобни истории. Дара завъртя глава. Добре, той беше проявил рядка мъжка учтивост да се изправи и да я защити от нападение на човешкото гризли, но дали това беше достатъчно добра причина да му се довери?
- Ти си една хладнокръвна кучка, Дара! - помисли си брюнетката и се усмихна на абсурдността на ситуацията. Може би не всички мъже на тази планета бяха демони. Четири години горчив опит обаче й бяха достатъчни, за да загуби вяра в противоположния пол.