— Като представител на Съвета потвърждавам, че в договора за селекцията настъпиха някои промени. От този момент вие ще бъдете считани за жители на Ранафер и към вас ще се прилагат техните закони. Децата, които ще се родят от съюза ви с Наат и драконите, ще останат на Ранафер до навършването на двадесет години. Съродителката на Наат наистина ще получи титлата негова Спътница, както беше договорено преди, но това не означава, че ще бъде единствената негова избраница. При определени обстоятелства може да бъде заменена от друга. Днес ще бъдете осиновени от династията, която се задължава да поеме обучението и издръжката до края на живота ви. Ще ви бъдат определени настойници, които да ви запознаят с техните традиции и бит, но преди това ще преминете изпитание, което да определи силата на Дарбата ви според ранаферските критерии. Всяка, която се провали по един или друг начин, ще бъде върната на Алтара. Достатъчно ясно ли се изразих, Каалимея?
Тъмнокосата в алено недоволно кимна и сприхаво се заяде:
— А неодарената? Ще я върнете ли на Алтара с Колиина Фрер? Или тя също ще бъде осиновена от династията, при положение, че няма шанс да премине изпитанието? — пресметливите нотки в гласа ѝ ясно показваха, че дори при новите условия, Каалимея се мисли за единствената достойна за Наат.
— Статусът на Мая Шау Нарада няма да бъде променен. Тя е пълноправна участничка в селекцията и остава тук — попари надеждите ѝ Аалея. — Отсега нататък всяко неразбирателство или неоправдано съперничество между вас ще бъде наказвано от Разпоредителката, елир Лейрен или лично от Наа. Съветвам ви, да не забравяте какво сполетя Олеена Виерт и да проявите повече разум от нея. Вие сте алтарианки. Накарайте ни, да се гордеем с вас. Сигурна съм, че децата ви ще се родят Силни Одарени.
Залата се завъртя около Мая. Думите на Аалея се заповтаряха до безкрайност в нейното съзнание. Драконите спечелиха и всички те оставаха заложнички. Прииска ѝ се да притежава Дарбата. За момент си представи, че вижда отново нишките на пространството и ги сплита в портал, който да я отведе далеч от тук.
„Вие сте алтарианки. Накарайте ни, да се гордеем с вас. Сигурна съм, че децата ви ще се родят силно Одарени." Преди дни буквално същата фраза произнесе и Вииран. Мая не си спомняше някога Аалея да е говорила така. Следователно, Управителката на Кулата повтаряше думите на баща ѝ, в които само Мая можеше да разпознае скритото послание – договорът може да се промени отново, при наличието на нови обстоятелства.
Засега трябваше да остане на Ранафер и да разбере дали наистина някой от Алтара предизвиква бедствията. Мая пристъпи крачка напред и направи дълбок реверанс пред Управителката на Кулата.
— Аалея, ще изпълня дословно нарежданията на Съвета.
Едно след друго момичетата повториха думите и поклона ѝ. Аалея кимна доволно и застана до тъмносиния дракон.
Нещо като вълна премина през залата, когато Наа и драконите приеха човешката си форма. Мъже и жени. Всичките високи и младолики, облечени в черни дрехи като Лейрен. Тъмносиният дракон наистина се оказа Гоурдж, но Тедж не се виждаше никъде. Сигурно беше напуснал залата, за да посрещне Аалея, реши Мая. Затова пък белокосият беше тук.
От драконите само той имаше такъв цвят на косата и дори да не беше най-големия от всички присъстващи членове на династията, пак щеше да го забележи веднага. Единствено Наат беше по-едър и широкоплещест от него.
Управляващата двойка, с ужасяващо безизразните маски-облик и единствените цветни дрехи в залата, слязоха от подиума. Хванати за ръце, те застанаха на половината от разстоянието до момичетата, а Лейрен тихо ги инструктира една по една да отидат при тях. Съвсем очаквано Каалимея тръгна първа. Наат и Наата я докоснаха по главата със сплетените си ръце.
— Приемаме те в нашата династия, наследнице на Ено. Нека завръщането у дома ти носи радост, алир Каалимея. Това ще бъде името ти занапред. Сега отстъпи и застани до Лейрен.
Същите думи казаха и на останалите седем кандидатки, след което управляващата двойка се върна на подиума и обяви тържествено:
— При нас е традиция всеки нов член на династията да получава подарък. След малко Посланик Гоурдж и Разпоредителката Лейрен ще ви отведат до съкровищницата, където може да си изберете подходящ накит, който да символизира новия ви статус.
Наат и Наата излязоха от залата, а мъжете и жените от династията се приближиха на групи към момичетата в центъра на залата и повториха поздрава на управляващата двойка. Но не казаха имената си, нямаше и следа от приветливост, само студена учтивост. Оглеждаха ги някак безразлично, но Мая можеше да се закълне, че използват височината си, за да подчертаят превъзходството си. В нейния случай това беше най-лесно. Главата ѝ дори не стигаше до раменете им.
Момичето плъзна поглед из залата търсейки познати лица, но видя само Посланика, който тихо обсъждаше нещо с белокосия. Тедж и Илилан ги нямаше. Останалите участнички предпазливо оглеждаха мъжете в залата. Наистина бяха привлекателни с поддържаната си фигура, широките рамене и дългите коси в най-различни тъмни цветове. Може би обстоятелството, че трябва завинаги да останат на Ранафер, не беше толкова ужасяващо при наличието на такава компания. Каалимея бързо се отърси от преживяното и гордо вирна глава, забелязвайки заинтересованите погледи на повечето дракони.
Белокосият отвори портал и се пренесе някъде. Гоурдж и Лейрен се приближиха към тях.
— Последвайте ни. Съкровищницата ви очаква. Ако някоя от вас изпитва страх от височина, сега е времето да го каже — нареди Лейрен.
Височина? В представите на повечето алтарианци, съкровищниците бяха добре охранявани, подземни зали. Сигурно и драконите имаха такива, а споменаването на височината вероятно се отнасяше за многоетажна зала.
Кандидатките побързаха да уверят Лейрен, че нямат подобен проблем. Дори някоя от тях да се страхуваше от високото, не би го признала, заради вероятността да бъде отстранена.
След няколко коридора и асансьора, се озоваха на тераса, разположена на върха на Цитаделата. Тя също се предпазваше от купол, но нямаше парапети. На няколко големи маси, направо върху каменната им повърхност, безразборно бяха натрупани купища различни украшения – диадеми, пръстени, гривни, обеци, брошки, огърлици, медальони. Изработката и качеството им бяха зашеметяващи.
Момичетата, макар и от богати фамилии, които нямаха проблем да поръчат и платят изработката на скъпи бижута, оглеждаха изумено небивалото изобилие. Няколкото неволни тихи ахвания не останаха незабелязани от мъжете, които застанаха почти до ръба на терасата. По този начин едновременно охраняваха и даваха възможност на алтарианките свободно да обикалят масите, избирайки своя подарък.
Спонтанното възхищение на Мая от красотата на украшенията се стопи, когато си спомни думите на Тедж, че за драконите те са само тела, годни за размножаване. А сега щяха да им сложат изискан и скъп етикет. Някак неканено, в мислите ѝ нахлу спомена за неуспешното Второ изпитание. По нещо, което не можеше да определи точно, сегашният избор много приличаше на него.
Усетила нечий поглед, обърна глава назад и видя Тедж, който току-що бе дошъл и още стоеше до вратата към коридора. С широк жест и познатата нахална усмивка, драконът я подкани да избира.
Мая кипна. Огледа масата, до която стоеше и избра най-простото украшение, което видя – тъничка двойна гривна от излъскани до блясък цилиндрични, сиво-черни обикновени каменни мъниста. Какво пък, това беше идеалното украшение за нея и черните ѝ дрехи. Незабележимо, без стойност и блясък, но с цветовете на нейните очи и коса.
Повдигна гривната и я показа на Тедж. Усмивката му за момент се стопи, отстъпвайки място на емоция, която Мая не успя да разчете напълно. Приличаше на агония, премесена с още нещо. После на лицето му се настани невъзмутимо спокойствие.
Когато всички момичета си избраха бижу, Гоурдж ги помоли да се съберат заедно, за да може според избора им да се определят техните наставници. Един по един драконите се приближаваха, лично поставяха или закопчаваха избраното украшение и казваха имената си.
По устните на Каалимея се появи доволна усмивка и тя с превъзходство огледа другите участнички, когато лично Посланикът закопча великолепната огърлица, която си беше избрала. По държанието на останалите дракони към него се подразбираше, че неговия статус в династията е много висок. Когато видя какво е избрала Мая и че към нея се приближава помощникът на Посланика, тя не сдържа подигравателната си гримаса.
Тедж протегна ръка и Мая пусна гривничката в дланта му.
— Изборът ти е учудващо практичен, Мая. Виждам, че си помислила над думите ми. Това е добре, защото, както се оказва, аз ще съм твоят наставник. Сега върви с другите. Служителите ви чакат, за да ви отведат до стаите ви. По-късно Разпоредителката ще дойде при вас и ще ви разясни подробностите за предстоящото изпитание — Тедж закопча гривната на ръката ѝ и преди Мая да успее да отговори нещо, напусна терасата.